Решение № 11 от 28.01.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500243 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. М. Р. и Ш. М. Р., двамата от гр.Б., против решение №28 от 04.03.2021г. по гр.д.№ 1401/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, като е постановeно отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците, представляващо парична равностойност на дружествени дялове, парични вземания от търговски дружества, парични вноски по кредит, кредитни карти и по разплащателни сметки, както и вноски по спестовен влог и допълнителни парични вноски в търговско дружество, а така също и получени парични преводи и преведени парични средства чрез Western Union, също и върнат паричен заем от търговско дружество, като въззивниците са осъдени да заплатят на комисията съдебни разноски от 800 лв. и държавна такса в размер на 7 855,39 лв.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и 1 процесуалните правила, поради което се претендира неговата отмяна.

Направено е възражение за несъобразяване на съда с представени към искането на КПКОНПИ ревизионни актове по проведена персонална данъчна ревизия, по които са приложени четири броя договори за заем на обща стойност 27 000 лв., като и с тях ответниците са обложени с 10% данък дивидент. Възразява се, че решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице в неговия първи вариант по поставени задачи от ищеца, без да се съобрази с изразеното от експерта изрично несъгласие по конкретни пера в приходната част на анализа в заключението. По отношение на отнетите вземания на ответниците от търговски дружества е посочено, че според експертизата, съответните суми не са допълнителни парични вноски, те не са оформени като заеми, а съставляват скрито разпределение на печалба чрез „червена счетоводна каса“, т.е. неотчетени в дружеството приходи в брой. По ревизионните актове тези суми се третират като скрит девидент и са обложени със съответен данък. Според въззивниците, въпросните суми, общо в размер на 149 000 лв., следва да се добавят към приходната част на анализа, при което несъответствието между приходи и разходи за проверявания период ще е 129 444,19 лв., т.е. под предвидения в закона праг от 150 000 лв., като условие за образуване на производство по ЗПКОНПИ. Във въззивната жалба се оспорват и приетите от решаващия съд статистически разходи за семейството, без да е отчетено експертното мнение за намаляването им с 33,33%, тъй като тричленното семейство на ответниците е с малолетно дете.

Наведени са и доводи, досежно несъобразените получени от семейството обичайни дарове за тяхната сватба, раждането на детето и неговото обрязване, в каквато насока са събрани гласни доказателства. На следващо място е заявено, че в обжалваното решение се твърди, че искът е за отнемане на липсващо имущество, а в случая се касае за отнемане на чисти разходи, каквито са вноските по кредити и кредитни карти, и на „вземания“, представляващи приходи от скрит дивидент, облажен с данък. Изложено е становището, че по специалния закон не може да бъде отнет приход, доход или разход, а имущество, влязло в патримониума на проверяваните лица през изследвания период, което е налично в края на периода. Оспорва се приложението на чл.142 от закона, тъй като понятието „обособено имущество“ се отнася до вещи, а не до неналични парични средства.

Постъпил е отговор от КПКОНПИ, с който въззивната жалба се 2 оспорва като неоснователна. Според комисията, решаващият съд правилно не е съобразил получени от ответниците заеми в общ размер от 27 000 лв., с оглед липсата на възражение от проверяваните лица в тази насока. Подкрепя се и извода на първата инстанция за недоказаност на основанието, на което са получени суми от А.Р. по системата за бързи разплащания, поради което не е установен законният характер на източника на средствата и същите подлежат на отнемане. По отношение на направените допълнителни вноски от ответниците в контролирани от тях търговски дружества, общо в размер на 148 000 лв. е заявено, че също не са въведени възражения в хода на производството. Освен това, липсват доказателства за правното основание за извършени преводи по сметки на ответниците от съответните търговски дружества. Комисията счита за несъстоятелно становището в жалбата, с позоваване на експертното заключение, че въпросната сума по допълнителни вноски в търговски дружества не съставлява имущество на ответниците, а укрити и неосчетоводени приходи на фирмите. Заявено е, че подобни действия са съставомерни по чл. 255 НК, както и липсва законова рамка, въз основа на която вноските да бъдат определени като приходи. Досежно сочените от въззивниците събрани дарения по празнични семейни поводи, комисията споделя съображенията на първата инстанция за отдалеченост назад във времето на въпросните събития и липса на доказателства за наличност на даренията в началото на проверявания период, още повече, че фактически твърдения в тази насока не са наведени в отговора на исковата молба, а показанията на свидетелите са ценени при условията на чл.172 ГПК.

За възможността да бъде отнето имущество, съставляващо неналични парични средства, е нали позоваване на чл.141 ЗПКОНПИ, който не разграничава наличното от неналичното такова в патримониума на лицето.

Законът е предвидил отнемане на парична равностойност в особени хипотези и според комисията, парите като вид движими вещи не са изключени от тези хипотези. На отнемане подлежат и парични средства, които липсват в края на проверявания период, като необходимо и достатъчно условие е установяване на обстоятелството, че със същите не е обоснован извършен в последствие конкретен разход.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, настоящата инстанция, като съобрази 3 наведените от страните доводи, доказателствата по делото и с оглед предвиденото в закона, намира следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отнел в полза на държавата незаконно придобито имущество на обща стойност 196 384,67 лв., както следва:

I. От Ш.Р.:

1. Сумата от 100 лв. – парична равностойност на 10 дружествени дяла от капитала на „А.“ ЕООД, на основание чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

2. Сумата от 84 000 лв. – вземане от „Р.“ ЕООД, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗППКОНПИ;

3. Сумата от 5 106 лв. – погасителни вноски по кредитна карта с IBAN * в „Р.“ ЕАД с титуляр Ш.Р., на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

4. Сумата от 720 лв. – погасителни вноски по кредитна карта „виза“ с IBAN * в „Р.“ ЕАД с титуляр Ш.Р., на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

5. Сумата от 691,78 лв. – погасителни вноски по спестовен влог в евро с IBAN * в „А. – клон Б.“ с титуляр Ш.Р., на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

II. От А.Р.:

1. Сумата от 50 000 лв. – вземане от „А.“ ЕООД, на основание чл.151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ;

2. Сумата от 4 817,16 лв. – погасителни вноски по разплащателна сметка в лева № * в „Б.“ ЕАД с титуляр А.Р., на осн. чл. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

3. Сумата от 4 817,87 лв. – плащане за погасяване на задължение по договор за кредит от 11.12.2008 г. към „ОТП .“ ЕАД, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

4. Сумата от 130 лв. – погасителна вноска по кредит по разплащателна сметка в лева № * в „Б.“, чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

5. Сумата от 9 500 щ.д. с левова равностойност 13 144,23 лв. – получени 4 парични преводи чрез Western Union, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

6. Сумата от 2 189,50 евро с левова равностойност 4 282,29 лв. – получени парични преводи чрез Western Union, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

7. Сумата от 521,34 лв. – преведени от А.Р. парични средства към трето лице чрез Western Union, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ;

8. Сумата от 15 000 лв. – върнат заем от „Р.“ ЕООД, на осн. чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ.

Ответниците са осъдени да заплатят на ищцовата комисия сумата от 800 лв. съдебни разноски, а по сметка на съда – държавна такса 7 855,39 лв.

Решаващият съд е приел, че по делото е установено значително несъответствие от 252 582,36 лв., между доходите, приходите и източниците на финансиране – 74 745,28 лв. и извършените разходи на ответниците – 327 327,64 лв. за целия проверяван период от 13.02.2008г. до 13.02.2018г., което обосновава уважаването на предявения иск.

Така постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено служебно, съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявени и допустими искови претенции в редовно развило се съдебно производство.

Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и има правното си основание в чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ.

Не се спори от фактическа страна, че по повод уведомление от 07.02.2018г. на Районна прокуратура – Бургас за привличане на ответника като обвиняем и внасяне в РС – Бургас на обвинителен акт срещу Ш.Р. за извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, предл.2 НК /държи акцизни стоки- цигари без бандерол в големи количества/, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.15 ЗПКОНПИ, на 13.02.2018г. е започнала проверка по чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В резултат на проверката, обхващаща периода 13.02.2008г. – 13.02.2018г., комисията е приела установено несъответствие между имуществото и нетния доход на Ш.Р. и съпругата му А.Р. в размер на 278 444,19 лв., при придобито 5 имущество на стойност 213 058,67 лв. /разход за дружествени дялове – 5 100 лв., разход за предоставен заем – 15 000 лв., разход за допълнителни парични вноски – 149 000 лв., разход за погасителни вноски – 22 010,81 лв., получени/изпратени суми от/към трети лица – 17 947,86 лв. и превод от трето лице – 4 000 лв./ и отрицателен нетен доход: – 65 385,52 лв.

С решение № 822/29.05.2019г. на комисията е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Ш.Р., а с решение № 2139/11.09.2019г., след наложено от съда обезпечение и при липсата на направени възражения, представени доказателства или декларации по чл.136 ЗПКОНПИ от ответниците, е решено да се внесе искане в съда за отнемане в полза на държавата на процесното имущество.

Разглежданият иск е предявен на 17.09.2019г., като междувременно по внесения обвинителен акт срещу Ш.Р. е образувано НОХД №175/2018г. на Районен съд –Бургас, по което ответникът се е признал за виновен и наказателното производство е приключило със споразумение.

Съгласно чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в производството пред съда представя доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства за произхода на имуществото.

В случая е установено, че Ш.Р. е привлечен като обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.15 ЗПКОНПИ, за което Комисията е била надлежно уведомена и е образувана проверка по чл.107, ал.2 от приложимия закон за установяване налице ли е значително несъответствие в имуществото на лицето за проверявания период.