Определение № 169 от 19.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.а като разгледа докладваното от Мария Кр. М.а Въззивно гражданско дело № 20243000500447 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Постъпила е молба вх.№1260/19.02.2025г. от Гаранционен фонд, гр.София, чрез процесуалния му представител ст.ю.к.К.Я., въззиваема страна по в.гр.д.

№447/24г. по описа на ВАпС, гр.о. и ответник по предявените искове, в която се излага, че във връзка с поставеното по делото решение №23/19.02.2025г.

Гаранционен фонд е отправил покана до непълнолетните ищци М. А. М. и Х.

А. М., действащи чрез своята майка и законен представител В. В. Т., да предоставят тяхна специална банкова сметка, съгласно изискванията на чл.130 от СК и чл.17 от Наредба №49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, по които да бъде извършено плащането на присъденото им обезщетение, но плащането не било невъзможно, тъй като във Фонда не е постъпвала молба с посочена сметка, а най-вероятно ищците ще пристъпят към депозиране на молби за издаване на изпълнителни листове.Предвид изложената хронология, която води до невъзможност за изпълнение от страна на задължения Гаранционен фонд, се претендира съдът да допълни диспозитива на решение №23/19.02.2024г., като посочи специални банкови сметки на ищците М. А. М. и Х. А. М., действащи чрез своята майка и законен представител В. В. Т..Претендира се и ищци М.

А. М. и Х. А. М., действащи чрез своята майка и законен представител В. В.

Т., да бъдат задължени да посочат специални банкови сметки, съгласно горепосочените изисквания.Излага се и, че чл.236, ал.1, т.7 от ГПК изисква съдебното решение да съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, а непосочването й води до постановяване на незаконосъобразно решение.Същевременно, съгласно чл.2 и чл.3 от Закон за ограничаване на плащанията в брой, плащанията над 10 000лв. следва да се извършват само и единствено по банков път.В условията на евентуалност се 1 претендира при постъпване на молба от ищците за издаване на изпълнителни листове, произнасянето по нея да бъде отложено, като същите да бъдат задължени да посочат номер на откритите специални банкови сметки, по които задълженият Гаранционен фонд да преведе присъдените обезщетения.

Препис от молбата е изпратен на насрещните страни, въззивници в производството пред ВАпС и ищци по предявените искове, М. А. М. и Х. А.

М., малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител В. В. Т..В срока за отговор е депозирана молба вх.№1803/11.03.2025г., чрез процесуалния им представител адв.Н.Д., в която е посочено единствено, че с оглед крайно неизгодното развитие на спора и по изрично желание на ищците, понастоящем няма да пристъпят към принудително събиране на сумите, присъдени им по в.гр.д.№447/24г. по описа на ВАпС, гр.о.

След уведомяването на въззиваемата страна за цитираната молба на въззивниците, Гаранционен фонд, гр.София е депозирал молба, в която излага, че поддържа в цялост молбата си от 19.02.2025г. за допълване диспозитива на постановеното по делото решение, т.к в депозираната от въззивниците на 11.03.2025г. молба отново не са посочени техни банкови сметки.

Производството по в.гр.д.№447/24г. по описа на ВАпС, гр.о. е образувано по подадени въззивна и частна жалба, съответно въззивна жалба, подадена от В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., последните двама малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител В. В. Т., против решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. против Гаранционен фонд, гр.София искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Асен М. Савов, настъпила в резултат на ПТП на 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изплащане; 2/ В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд, гр.София сумата, представляваща разликата над 214, 28лв. до 1 114, 29лв., представляваща направените по делото разноски/съразмерно тези отхвърлени части/, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд - Т. Ж. А., както и частна жалба, подадена от адвокат Н. Н. Д., процесуален представител на В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М., против определение №526/23.07.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, с което е оставена без уважение подадената от него молба вх.

№3302/26.06.2024г. за изменение на решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

С постановеното по делото решение №23/19.02.2025г. е отменено решение №126/07.06.2024г., постановено по гр.д.№482/23г. по описа на ШОС, в частите 2 му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от М. А. М. и Х. А. М. против Гаранционен фонд, гр.София искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Асен М. Савов, настъпила в резултат на ПТП на 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изплащане; 2/ М. А. М. и Х. А. М. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд, гр.София от общата сума 1 114, 29лв. само сумата, представляваща разликата над 1 050 до 1 114, 13 29лв., представляваща направените по делото разноски/съразмерно тези отхвърлени части/, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд - Т. Ж.

А., и вместо него постановено друго, с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на М. А. М. сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 75 000лв., и на Х. А. М. сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вредиморални болки и страдания, вследствие смъртта на Асен М. Савов, настъпила в резултат от ПТП на 15.09.2023г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 22.12.2023г. до окончателното изплащане.Първоинстанционното решение е потвърдено в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. против Гаранционен фонд, гр.София искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на първата ищца сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 200 000лв., а на втория и третия ищец на всеки сумата, представляваща разликата над 75 000лв. до 200 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на Асен М. Савов, настъпила в резултат на ПТП на 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изплащане, както и В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд, гр.София сумата, представляваща разликата над 214, 28лв. до 1 050лв., представляваща направените по делото разноски/съразмерно тези отхвърлени части/, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд - Т. Ж. А..Потвърдено е и определение №526/23.07.2024г., постановено по гр.д. №482/23г. по описа на ШОС.

Допълването съставлява способ за отстраняване на непълнота в решението, постановено от съда.Решението е непълно, когато не обхваща целия спорен предмет на исковото производство.При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединението искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове или лихви.

В настоящия случай страната е обосновала искането си за допълване на решението на ВАпС, с твърдения, че същото е непълно, защото в диспозитива му не са посочени банкови сметки на малолетните ищци, което я затруднява да изпълни въззивното решение, като претендира и съдът да задължи ищците да 3 посочат такива.

С решението си въззивният съд се е произнесъл в цялост по предмета на въззивната жалба и по предмета на частната жалба, с които е бил сезиран и в тази връзка решението не е непълно.В обжалваното първоинстанционно решение не са били посочени номера на банкови сметки на малолетните ищци, по които да се превеждат присъдени суми.Такива сметки те не са посочили нито в исковата си молба, нито впоследствие в първоинстанционното производство, нито във въззивното производство до преди поставяне на решението по него.Не сочат и впоследствие във въззивното производство, вкл. и при изричното им уведомяване за искането на ответника да посочат банкови сметки, като единствено са посочили, че понастоящем няма да пристъпят към принудително събиране на сумите, присъдени им с решението.При горните обстоятелства съдът не може да посочва банкови сметки на ищците след като не се твърди от ищците съществуването на такива.От своя страна непосочването в решението на банкова сметка или друг начин на плащане на присъдената сума с оглед изискването на чл.236, ал.1, т.7 от ГПК не се отразява върху съдебния акт, тъй като не касае съществото на разрешения спор, нито само по себе си представлява нередовност на исковата молба, доколкото по смисъла на чл.129, ал.2 от ГПК съдът няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл.127, ал.4 от ГПК, а при евентуално дадени такива указания и неизпълнение на същите да прилага чл.129, ал.3 от ГПК.Непосочването на банкова сметка или друг начин за плащане от ищеца по осъдителни парични искове би могло да бъде обстоятелство, обосноваващо забавата му като кредитор, с предвидените в ЗЗД последици, но непосочването от него на такава и като следствие непосочването на сметка в съдебното решение на осн. чл.236, ал.1, т.7 от ГПК няма отношение към пълнотата на решението.

Действителната непълнота на решението е една от процесуалните предпоставките за допустимост на подадена молбата за неговото допълване - в този см. БГПП, проф. д-р Ж.Сталев, VI допълнено и преработено издание, 2000г., стр.487, решение №152/14.01.2020г. по гр.д.№1037/19г., ВКС, II гр.о.Само при действителна непълнота, когато решаващият съд не се е произнесъл по конкретна част от иска или по някой от обективно съединените искове, се постановява допълващо решение, което ще бъде по същество на спора и ще подлежи на обжалване по реда на първоначалния акт, така щото да може да се осъществи за допълващия акт предвиденият в закона съответен инстанционен контрол по същество на исковия спор от всяка от предвидените за този спор инстанции.В случай, че непълнота не е налице, не следва да се постановява решение, а молбата да се остави без разглеждане.По изложените съображения съдът приема, че отправеното от Гаранционен фонд, гр.София искане за допълване на въззивното решение, следва да бъдат оставено без разглеждане.

Водим от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане молба вх.№1260/19.02.2025г., подадена от Гаранционен фонд, гр.София, за допълване по реда на чл.250 от ГПК на решение №23/19.02.2025г., постановено по в.гр.д.№447/24г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5