Решение № 5729 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5729 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100509774 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8362/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 33728/2021 г. по описа на СРС, 71 състав, е признато за установено по предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че ответникът А. Х. Н., ЕГН **********, дължи на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, сумата от 1200 лв., представляваща главница по договор за кредит № 844251 от 20.03.2017 г., сключен между А. Х. Н. и „Кредисимо“ АД, задълженията по който са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 20.03.2017 г., ведно със законна лихва от 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 01.01.2020 г. по ч.гр.д. № 39222/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.

С решението са отхвърлени исковете по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:

1

355,80 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 30.06.2018 г.;

764,01 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 03.08.2020 г.;

308,64 лв., представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 20.03.2017 г.;

81,09 лв., представляващи административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането по договора за поръчителство, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.01.2020 г. по ч.гр.д.

№ 39222/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 378,30 лв. за исковото производство, както и сумата от 46,13 лв. за заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 167,14 лв. за исковото производство, както и сумата от 167,14 лв. за заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – А. Н., която е насочена срещу частта, с която е признато за установено, че дължи главница на ищцовото дружество.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди, че същото е постановено при противоречие между мотиви и диспозитив. Оспорва материалноправната и процесуалноправната легитимации на ищеца. Счита, че това възражение не е обсъдено от първоинстанционния съд. Въззивникът излага съображения, че не е доказано въззиваемият „Ай Тръст“ ЕООД да е заплатил в качеството си на поръчител сумата от 1200 лв. на „Кредисимо“ АД.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде изцяло отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Ай Тръст“ ЕООД, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като твърди, че плащането на сумата от 1200 лв. на „Кредисимо“ АД е доказано. Поддържа, че чистата сума на кредита му 2 се дължи, тъй като е встъпил в правата на кредитора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която е установена дължимост на сумата за главница.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. Х. Н., ЕГН **********, дължи на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, следните суми:

1200 лв., представляващи главница по договор за кредит № 844251 от 20.03.2017 г., сключен между А. Х. Н. и „Кредисимо“ АД, задълженията по който са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 20.03.2017 г., ведно със законна лихва от 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;

355,80 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 30.06.2018 г.;

3

764,01 лв., представляващи наказателна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 03.08.2020 г.;

308,64 лв., представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 20.03.2017 г.;

81,09 лв., представляващи административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането по договора за поръчителство, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.01.2020 г. по ч.гр.д.

№ 39222/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът има задължение за връщане на получена в заем сума; предаване на заетата сума от кредитодателя на ответника; изискуемост на претендираните вземания – редовна/предсрочна; уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост при твърдение за такава; размер и период на вземането – главница; наличие на валиден договор за поръчителство; плащане на дължимите от ответника суми от ищеца в качеството му на поръчител; уведомяване на ответника, че кредиторът търси от ищеца плащане.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако твърди наличие на такива.

Във връзка със служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, в тежест на ищеца е и да докаже, че клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

В настоящото производство не се спори по отношение на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договор за потребителски кредит № 844251/20.03.2017 г. и приложение №1 към него, сключени между „Кредисимо“ ЕАД и А. Х. Н., както и за нищожност на договор за поръчителство от 20.03.2017 г., сключен между А. Х. Н. и „Ай Тръст“ ЕООД.

Единственият спорен въпрос е дали ищецът „Ай Тръст“ ЕООД действително е платил на „Кредисимо“ ЕАД дължимата от ответника А. Н.

4 главница в размер на 1200 лв., съответно възстановяването на ищцовото дружество. дължи ли последният

За установяване на това обстоятелство по делото е прието Удостоверение за погасени задължения от 01.05.2021 г., изходящо от „Кредисимо“ ЕАД, в което е посочено, че на 21.09.2020 г. ищцовото дружество е заплатило в качеството си на поръчител по процесните договори за кредит и за поръчителство суми, включително 1200 лв. за главница.

По делото е изслушано и заключение по съдебносчетоводна експертиза, в което вещото лице е констатирало по предоставени от „Кредисимо“ ЕАД счетоводни данни, че на 10.08.2020 г. е извършено погасяване на всички задължения по договор за кредит № 844251/20.03.2017 г., включително сумата от 1200 лв. за главница.

Посочените доказателства установяват безспорно, че сумата е заплатена от ищеца поръчител на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Възражението на въззивника е неоснователно.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд намира мотивите на първоинстанционния съд по отношение на дължимостта на чистата стойност на кредита на изпълнилия поръчител за правилни.

Възражението на въззивника, че в диспозитива на решението не е отразена констатираната нищожност на двата процесни договора, е неоснователно. Такова прогласяване на нищожност може да бъде отразено в диспозитива на решението само ако са предявени съответните насрещни искове, каквито в настоящото производство не са. Предмет на делото са само искове, предявени от кредитора с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По тази причина нищожността се установява само в мотивите на решението.

Други конкретни оплаквания не са релевирани във въззивната жалба и доколкото въззивният съд не констатира наличие на императивна материалноправна норма, която да бъде приложена служебно, останалите изводи на районния съд следва да бъдат приети за правилни. Решението подлежи на потвърждаване в обжалваната част.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият.

Претендирано е юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, 5 ал. 8 ГПК съдът определя на 100 лв.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8362/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 33728/2021 г. по описа на СРС, 71 състав, в обжалваната част.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА А. Х. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.

1 ГПК на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, сумата от 100 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.