Решение № 3014 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3014 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110201906 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „,,***'', ЕИК: ********* чрез адв. М. К. от САК срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8504911036, издаден от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на електронния фиш поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при ангажиране на отговорността на дружеството. Не било посочено в електронния фиш какъв е размерът на дължимата тол такса. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Депозира писмена молба преди заседанието, в която е изложено становище по същество.

Изложените в жалбата доводи са допълнение с позоваване на практиката на ЕС относно пропорционалността на наложената санкция. Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на платените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представени доказателства за плащането.

Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрк. Д.. Същият посочва, че обжалваният акт е законосъобразен и иска от съда да го потвърди. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещно претендираните такива.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2021 г. в 16:04 часа, ППС – товарен автомобил марка „ИВЕКО“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 41000 кг, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, се движело по път А-6, в община Столична, км 1

50+427 с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Товарният автомобил бил собственост на „,,***'', ЕИК: *********. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10182, разположена на път А-6, км. 50+427, заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис № ********CFE053031F160A688D, както и снимка на тежкотоварното МПС с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на записа и посоката на движение на специализирания автомобил.

Контролното устройство № 10182 представлява автоматично устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км.

50+427.

С оглед на горното от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден Електронен фиш № 8504911036 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на собственика на превозното средство „,,***'', ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Електронният фиш бил връчен на дружеството на 30.09.202 5 г., като жалбата срещу него е депозирана в АПИ на 03.10.2025 г., след което е окомплектована и изпратена до СРС на 31.01.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приобщените писмени доказателства, а именно доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ на Национално тол управление, справка за датата на издаване на фиша. Писмените материали са приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, като съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3 – 3в от ЗП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа и регистрационният номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – 01.10.2021 г. в 16:04 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не са отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.

Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ като същата не се оспорва от жалбоподателя.

От жалбоподателя не се твърди да е заплатена и компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева, което да е довело и до анулиране на издадения електронен фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е основателна.

2

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева.

Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател чрез издаването на електронен фиш. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Но при извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Това следва от разпоредбата на чл. 189ж, ал.

1 ЗДвП /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила към датата на нарушението и датата на издаване на електронния фиш/. Съгласно относимата редакция, при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр.13 от 13.02.2024г. в сила от същата дата, разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл. 179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“. Следователно едва след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В процесния случай обаче, обжалваният електронен фиш е бил издаден преди посочената дата. В случая поради съществените различия във фактическия състав по чл.

179, ал. 3 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е допустимо прилагането по аналогия на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав прие, че към момента на издаването на обжалвания електронен фиш не е било възможно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита при съставяне на АУАН. Това изначално е опорочило административнонаказателното производство и представлява самостоятелно основание за 3 отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на касационната инстанция, включително и решение № 2061/28.03.2024 г. по КНАХД № 11745/2023 г. по описа на АССГ, XI състав, където са анализирани подробно различията между разпоредбите на чл. 179, ал.3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

За пълнота, следва да се посочат и други допуснати процесуални нарушения при описанието на самото вменено нарушение, а именно неяснота относно размера на дължимата и неплатена пътна такса и как е бил определен този размер, както и относно местонахождението на конкретния пътен участък – магистрала А6, км. 50+427 и дали той в действителност е бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Но поради неправилното издаване на електронен фиш вместо АУАН и впоследствие НП, съдът не е събирал доказателства за тези обстоятелства и съответно не намира за нужно да излага подробни мотиви за тях. В случая не се налага и излагане на съображения относно наведените доводи за нарушение на правото на ЕС, както и относно липсата на пропорционалност между неплатеното задължение и наложената на дружеството имуществена санкция.