Решение № 433 от 29.02.2024, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч, 29.02.2024 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА

РАДЕВА при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 169/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение

№ 74 от 16.11.2023 г., постановено по а.н.д.№ 161/2023 г. по описа на Троянски районен съд, трети състав е потвърдил наказателно постановление № 31/10.04.2023 г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на С.И.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1, пр.1-во от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 161/2023 г. по описа на РС Троян, чрез процесуалния му представител адвокат Е.Ц. от ЛАК.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил наведените от защитата аргументи, но е стигнал до неправилния извод за законосъобразност на наказателното постановление. Според касационния жалбоподател наказващият орган е наложил санкция на Ч. за допустителство.

Изтъква, че за да се наложи наказание в тази хипотеза е необходимо да бъдат установени лицата, които се намират в йерархическа подчиненост на Ч. и че той е имал контролни правомощия върху тях, но въпреки това те са извършили нарушение, което не е било спряно от него. Сочи, че при проверката проверяващите са установили лице, което е извършвало незаконна сеч, но не са довършили работата си, като не са установили кое е това лице, имало ли е връзка между него и С.Ч., получило ли е това лице указания какво трябва и какво не бива да сече и едва тогава е следвало да преценят до каква степен и въобще отговорен ли е жалбоподателя за действията на това лице. Счита, че районният съд е следвало да прояви по-голяма прецизност, като е следвало да изследва и проучи тези обстоятелства, с оглед пълното разкриване на обективната истина. В заключение се иска отмяна на решението на РС Троян и постановяване на ново, с което да се отмени наказателното постановление. Алтернативно навежда искане да бъде отменено решението на районния съд и се върне делото за разглеждане от друг състав.

В писмено възражение от ответника по касационната жалба се развиват подробни доводи за неоснователност на същата и се излагат съображения в подкрепа на изводите на РС Троян в оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Е.Ц., който поддържа касационната жалба с изложените в нея аргументи и пледира обжалваното решение да бъде отменено. Изтъква, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен и прецизен анализ на доказателствата и аргументите на страните.

Счита, че ако беше сторил това е щял да стигне до извод, че целта на закона не е била да вмени на лицето, на което е издадено позволителното за сеч да осъществява всеобхватен контрол на неограничен и неопределен брой лица. Сочи, че такива функции той би могъл да има единствено към лицата, спрямо които упражнява контролни функции, напр. секачите в имота, лицата, които извършват извоза на дървесина и т.н. Изтъква, че в противен случай частният лесовъд би следвало да осъществява денонощен обход на сечището, за да го пази от всякакви нежелани и нерегламентирани достъпи до него. Акцентиран на обстоятелството, че още при проверката на място в имота проверяващите са установили лице, което извършва сеч в имота и е отрязал немаркирани дървета, но наказващият орган не отчел тези обстоятелства, не е изследвал в какви отношения е това лице със дружеството, което извършва сеч в имота. Счита, че ако това лице е било в определени отношения с дружеството, то тогава би могло да се държи отговорен лесовъда за действията му, но не и ако това лице е бракониер и е отишъл да открадне дървесината.

Ответната страна, редовно призована, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Ц.Й. и А.П. оспорват жалбата като неоснователна и недоказана, с искане съдът да потвърди решението на РС Троян по съображенията, изложени в депозираното писмено възражение по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като мотивирано и правилно. Изтъква, че като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ касаторът е имал задължението да контролира и следи спазването на правилата за сеч, но е безспорно установено, че в процесния имот е допуснато отсичането на значителен брой немаркирани с КГМ дървата. Счита изводите на районния съд за липсата на процесуални нарушения в хода на развилото се производство за правилни, споделя също така аргументите му за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.

Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение, трети състав при РС Троян е потвърдил наказателно постановление № 31/10.04.2023 г., издадено от инж. П.Г.П., и.д. директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на С.И.Ч., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.257, ал.1, предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1, пр.1-во от същата наредба и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно.

Административнонаказателната отговорност на С.Ч. е била ангажирана затова, че на неустановена дата в периода от 31.07.2022 г. до 02.11.2022 г., в землището на с.Борима, община Троян, в отдел 92, подотдел „з1“, частна горска територия, представляваща имот с кадастрален номер ***, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, упражняващо частна лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч № 0677767/31.07.2022 г. за имот горска територия с кадастрален номер ***, не е изпълнил задължението си по осъществяване на контрол по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като е допуснал да се извърши сеч на 39 броя дървета от благун с обща кубатура 12,0 пл.м3, 45 броя от цер с обща кубатура 25 пл. м3 и 2 броя дървета от габър, с обща кубатура 1 пл.м3, без същите да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъновете им.

Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали описаното деяние като виновно нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал. 2 и ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

С оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по същество е приел, че административното нарушение е доказано.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира свидетелските показания и писмените доказателства, въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна правна квалификация.

Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.

Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган.

Районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47. В нормата на чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Респективно, в разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ е въведено задължение за лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл.108, ал.3 от ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

В разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

Приложената от наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Като изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.