Решение № 3795 от 29.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3795 гр. Пловдив, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Тинка Кр. Иванчева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330110047 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с първоначална искова молба, подадена от П. Х. Д. против „Вива Кредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл.

19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде обявена нищожността на клаузата на 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 30 № **** от **** г. сключен между страните, предвиждаща задължение за потребителя да заплати неустойка в размер от 734, 55 лв., в случай че в тридневен срок от усвояване на сумата по договора не предостави обезпечение на вземанията на кредитора по кредитното правоотношение, тъй като с включването на горепосочената сума, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 30 № **** от **** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 1600 лв., който следвало да бъде върнат ведно с посочените в договора акцесорни вземания на 15 месечни вноски до 13.03.2025г. Сочи се, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса в размер от 1101, 90 лв. за „експресно разглеждане“ на заявката за паричен заем е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на дейност, която е свързана в усвояване на кредита. В чл. 4, ал. 1 договора било предвидено и че ищецът като длъжник следва в тридневен срок от усвояването на сумата да предостави в полза на кредитора обезпечение от физическо лице- поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок, съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ищецът следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 734, 55 лева. Изтъква, че процесният договор за кредит е цялостно недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

1

Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимите по договора такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при неосигуряване на обезпечение не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с характер на скрито възнаграждение за кредитора. Сочи се и че непосочването на действителния размер на ГПР води до недействителност на договора за кредит. Предвид изложеното, моли единствено клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора да бъде обявена за нищожна. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Вива Кредит” АД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношението на вземането за такса за „експресно разглеждане на документи“ се сочи, че това не представлява услуга свързана с усвояването и управлението на кредита. Изтъква се, че кредиторът е ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, поради което и е налице реално предоставена услуга. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът неправилно формира ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава. Моли се, така предявеният първоначален иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е предявил насрещен иск срещу П. Х. Д., с който се претендира последният да бъде осъден да заплати на „Вива Кредит“ АД на осн. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следните суми: 1237, 77 лв.- главница, дължима по сключения между страните Договор за паричен заем Standard 30 № **** от **** г. и 116, 02 лева- договорна лихва за периода 18.04.2024г.16.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /17.07.2024г./ до окончателното й погашение.

Ищецът по насрещния иск поддържа, че между страните е налице сключен Договор за паричен заем Standard 30 № **** от **** г. Ответникът по насрещния иск е усвоил сума в размер от 1600 лв., която е следвало да върне ведно с договорената възнаградителна лихва на 15 месечни вноски до 13.03.2025г. Поддържа, че по договора са извършвани частични плащания, като към датата на подаване на насрещната искова молба в съда длъжникът е в просрочие. Предвид това, с насрещната искова молба се обявява предсрочна изискуемост на вземанията по кредитното правоотношение. Моли се така предявените насрещни искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски по насрещния иск.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск. Поддържа всичко изложено в първоначалната искова молба досежно цялостната недействителност на кредитното правоотношение. Моли се насрещните искове да бъдат отхвърлени. В случай че съдът прецени, че ответникът дължи връщане на 2 чистата стойност на усвоения финансов ресурс, се моли да бъдат съобразени извършените плащания по недействителния договор за кредит. Претендират ссе сторените разноски по насрещния иск.

По допустимостта на производството: съдът е коментирал възражението на „Вива Кредит“ АД за недопустимост на първоначално предявения иск в постановеното по делото Определение № 12935/ 17.10.2024г. (в което е обективиран доклада по делото), но въпреки това счита за нужно да адресира този въпрос и с акта по същество на спора.

При наличие на твърдения за недействителност на договора или на отделни клаузи от него, за ищеца – потребител винаги съществува интерес да предяви нарочен иск за обявяване нищожността на договора или на част от него, тъй като само така би се формирала сила на пресъдено нещо по отношение на въпросите касаещи действителността на договора и би се гарантирало, че кредиторът не би предявил срещу потребителя каквито и да било претенции за суми, различни от главницата (арг. чл. 23 ЗПК). В тази връзка е отразеното и в § 83 от Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С- 714/ 22, съобразно което Директива 93/13 предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност трябва да се съблюдава. Чл. 7 от Директива 93/13 изрично повелява, че държавите - членки осигуряват, че в интерес на потребителите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

Прилагането на гореизложените съображения към настоящия казус налага разбирането, че единствено чрез предявяването на иск за обявяване нищожност на договора за кредит/ отделни клаузи от него, потребителят би имал достатъчно ефективна защита срещу всяка една бъдеща претенция на кредитора във връзка със съществуващите в договора неравноправни/ недействителни клаузи. Именно и предвид това съдът приема, че за ищеца – потребител съществува интерес да претендира обявяване недействителността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит и това именно представлява ефективно средство за защита съобразно изискването на чл. 7 от Директива 93/13 срещу всички бъдещи претенции на кредитора по договора, които се основават на недействителни/ неравноправни клаузи от същия. Лишено от правна обосновка е и твърдението на „Вива Кредит“ АД, че потребителят няма интерес от предявяване на иск за обявяване недействителността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, тъй като „Вива Кредит“ АД не е начислявало вземане за неустойка. След като клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, ясно разписва задължение за потребителя да заплати на кредитора неустойка в размер от 734, 55 лв., то за потребителя винаги ще съществува интерес да претендира нищожност на посочената клауза. В тази връзка, ищецът- потребител не е необходимо да изчаква „Вива Кредит“ АД да потърси вземането по клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора (било то по съдебен ред или извънсъдебно) и едва тогава да предприеме защитни действия.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника по първоначално предявения иск „Вива Кредит” АД (като заемодател) и П. Х. Д. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем Standard 30 № **** от **** г., по силата на който на Д. е предоставена сума в размер от 1600 лв. /л.

4- 7/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 32%, годишният 3 процент на разходите е 49, 49%, а задължението следва да се погаси на 15 месечни вноски до 13.03.2025г.

Съобразно чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, длъжникът се задължава да заплати на кредитора “такса за експресно разглеждане на документи” в размер от 1101, 90 лв.

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от усвояването на сумата по договора, потребителят следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) физическо лице- поръчител, което да отговаря кумулативно на следните изисквания: да е навършило 21- годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни”; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателят, за цялото задължение по договора за кредит, със срок на валидност от 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 734, 55 лв., плащането на която е изначално разсрочено в погасителния план.

С отговора на исковата молба „Вива Кредит“ АД признава и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, не се включват вземанията за неустойка и “такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит”.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза (76- 79) се изяснява, че усвоеният от потребителя финансов ресурс е в размер от 1600 лв. При формиране на приложимия към кредитното правоотношение ГПР, кредиторът включва единствено вземането за възнаградителна лихва. При включване на вземанията за неустойка и и “такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит”, ГПР се равнява на 379, 75%. Във връзка с изпълнение на задълженията си по процесния договор за кредит, потребителят е заплатил в полза на „Вива Кредит“ АД сума в общ размер от 530 лв.