Решение № 878 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500918 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Срещу решение № 18 от 14. 01.2025 г. по гр.д.№ 105 по описа за 2024 г. на ОС-Перник, ГК са постъпили въззивни жалби от:

1-ЗД „Бул Инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство.

Решението се обжалва в частта в която претенцията по чл.432, ал.1 вр. с чл.493, ал.1,т.1 КЗ за неимуществени вреди е уважена за сумата в размер на 100 хиляди лв. ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното плащане, както и по отношение на имуществените вреди в размер на 9597,598 лв.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на решението в обжалваната му част при несъобразяване със събраните по делото доказателства. Последните не били обсъдени в тяхната съвкупност. Това довело до непълно и неточно анализиране на механизма на ПТП. Съдът не бил 1 обсъдил възможностите водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел Корса да избегне настъпването на ПТП. Не било обсъдено дали са налице други фактори за навлизане на водача на МПС марка „Ауди“ в насрещното платно като внезапна поява на препятствие, заслепяване от насрещни фарове, рязка маневра на друг участник в движението, технически неизправности и др. външно обстоятелства, които не били предмет на експертния анализ. В този смисъл необоснован бил извода на съда, че вина за настъпването на ПТП има водача на МПС марка „Ауди“. Съдът се бил фиксирал единствено върху поведението на водача на МПС марка „Ауди“. Счита, че от доказателствата по делото не се доказало наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на ищцовите претенции. Сочи, че изводите на съда били направени при прекомерна зависимост от експертините заключения, без същите да бъдат подложени на критичен анализ. Наред с това съдът не бил обсъдил дали е налице причинно-следствена връзка между търпените от ищцата вреди и механизма на ПТП. Решението било неубедително в частта относно обезщетението за вреди. Съдът не бил посочил които вреди са в резултат на ПТП и дали някои от вредите може да се дължат на други фактори- предходни травми и др. Не било отчетено и дали с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на ПТП. Решението било недостатъчно обоснова по въпроса за ангажиране на застрахователната отговорност.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това постановено друго, с което ищцовите претенции се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна инстанция – В. П. В., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която претенциите са уважени. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на претенциите й. Доводите на въззивника в обратния смисъл били неоснователни. Не били допуснати сочените от въззивника/ответник нарушения при обсъждане на доказателствата. Въз основа на тези доказателства, включително разпитания на страната на ответника, деликвент, се установявал механъзмът на ПТП.

Сочи, че наведените хипотетични фактори извън контрола на водача на лекия автомобил марка „Ауди“ не били доказани по делото. Причинените на ищцата 2 тежки травматични увреждания били доказани; налице била и причинноследствена връзка между уврежданията на ищцата и ПТП. Сочи, в проведеното о.с.з. на 18.09.2024 г. от страна на ответника не било оспорено наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и деликвента.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 30.01.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 06.02.2025 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2- от В. П. В., ищец в първоинстанционното производство.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията й за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. е отхвърлена.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на решението в обжалваната му част при несъобразяване със събраните по делото доказателства и особено медицинските документи и изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза. Последните не били обсъдени в тяхната съвкупност. Присъденият от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди бил занижен и не отговарял на търпените от ищцата болки и страдания.

Налице била политравма- ищцата имала тежки счупвания едновременно на крака и водещата й лява ръка, което й създавало допълнителни затруднения при придвижването с патерици. В този смисъл обезщетението не било справедливо. Съдът не бил съобразил, че лечението на ищцата не е приключило. В о.с.з. на 09.10.2024 г. вещото лице ортопед-травматолог било посочило, че към датата на прегледа - 03.06.2024 г. ищцата имала ограничен обем на движение в дясната колянна става и ставна нестабилност на двете коленни стави. Към момента на прегледа ищцата е била с патерици. Вещото лице било констатирало, че счупването е зарастнало, но трябвало да се провеждат рехабилитационни процедури като по отношение на срока вещото лице не можело да се ангажира; към момента не прегледа ищцата се нуждаела 3 от патерици за самостоятелно придвижване. Прогнозата за ограничения обем на движение в дясната коленна става не бил оптимистичен. Относно психичното състояние на ищцата се позовава на заключението на съдебнопсихологичната експертиза. Относно търпените от ищцата неимуществени вреди бил разпитан и свидетел като отразеното в показанията му, напълно съответствало на заключенията на вещите лица. Сочи се, че към настоящия момент ищцата продължава да се придвижва с патерици; придвижването й било сериозно затруднено. На 22.01.2025 г. на ищцата бил извършен преглед при ортопед-травматолог, при който била установена ограничена фрексия до 30 градуса на десния крак, отслабена сетивност около оперативния цикатрикс.

В медицинския документ също било отразено, че ищцата се придвижва с патерици. Психически се била променила в негативна посока. Преди ПТП била изключително весел и приветлив човек. След това била станала депресирана и затворена. Ищцата имала две деца, съответно на 10 и 15 години, за които не можела да се грижи. Не се чувствала пълноценна. Счита, че от доказателствата по делото се доказало наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на претенцията й в пълния предявен размер.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това постановено друго, с което ищцовата претенция да се уважи в пълния предявен размер като основателна като главницата се присъди ведно със законната лихва. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред първата съдебна инстанция – ЗД „Бул Инс“ АД. В течение на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от ищцата и правилност на първоинстанционното решение, в частта в която претенцията й е била отхвърлена. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 03.02.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 14.02.2025 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие /ПТП/ с е установяват от писмените доказателства /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1028-384 от 30.08.2023 г. , ДП № 498/2023 г. по описа на ОДМВР - Перник, Първо РПУ/, както и от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) и повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (ПСМАТЕ). От заключенията на приетите КСМАТЕ и ПСМАТЕ се установявал следният механизъм на ПТП: На 30.08.2023 г., в тъмната част от денонощието, л.а.

"Ауди А4 Авант" с per. № *** управляван от Д. И. Я., се движи в гр.Перник, по ул. "Юрий Гагарин" с посока от централната градска част към кв. " Изток".

В условията на добре осветен пътен участък и суха настилка, при скорост на движение от около 75 км/ч, водачът на МПС преминава диаметрално през кръговото кръстовище, изградено посредством хоризонтална пътна маркировка и ПВЦ ограничителни елементи, разрушавайки част от обособените ограждения. Без да предприема действия за спиране, л.а. "Ауди" навлиза в насрещното платно за движение, където при несъществено редуциране на скоростта, се насочва към левия край на пътя спрямо посоката му на движение. В същото време, с посока обратна на л.а. "Ауди", водачът В.

П. В. на л.а. "Опел Корса" с per. № 2 *** управлява МПС в дясната пътна лента на прилежащото и платно за движение със скорост от около 39 км/ч.

Предвид траекториите на двамата участници, коридорите им на движение се пресичат в дясната пътна лента, предназначена за посоката към Централната градска част /ЦГЧ/ Ударът бил челен, кос, между предните части на двата автомобила, на разстояние от около от 38, 2 метра след ориентира, при скорост от около 68км/ч за л.а. "Ауди" и около 39км/ч за л.а. "Опел". В резултат найвече от разликата в скоростите на МПС, както и предвид разликата в масите, 5 л.а. "Опел" рязко променил посоката си на движение, насочвайки се в обратна спрямо предварителната си посока под действието на ударна сила, основно с посока отпред - назад и значително по-малка компонента отляво - надясно.

Ударната сила за МПС действала пред и вляво от масовия му център, което породило момент на ударния импулс, под действието на който МПС започнало ротация в обратна на часовниковата стрелка, установявайки се на разстояние от около 12, 15 метра назад спрямо мястото на удара, завъртян с предната си част допълнително наляво, считано в по посока на огледа. Под действието на ударна сила с посока отпред назад и компонента, насочена от отляво-надясно, която действала на достатъчно разстояние вдясно и пред масовия му център, л.а. "Ауди" реализирал сложно равнинно движение при едновременна транслация напред и наляво спрямо посоката на огледа, при отчетлива ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Двата автомобила се установили на местата, където в последствие били описани при извършения от компетентните органи оглед на местопроизшествие, а ПТП попаднало в обхвата на охранителна камера. Основната техническа причина за настъпване на ПТП било неправилно подбраната скорост от страна на водача на л.а. "Ауди" в комбинация с грешна траектория, водеща до навлизане в платното за насрещно движение, което довело до удар в движещия се там насрещно л.а. "Опел". Предвид времето за реакция, с което водачът на л.а.

"Опел" била разполагала, действията й от техническа гледна точка не мо жели да бъдат определени като причина за настъпилото произшествие. Процесният лек автомобил "Опел Корса", управляван от ищцата, конструктивно и фабрично б и л оборудван с триточкови инерционни колани диагоналнопоясен, предназначени за водача, пътника до него и пътниците на задната седалка, разположени в двата и края.

При събраните доказателства следвал извод, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищцата. Фактическият състав на непозволено увреждане б и л осъществен.