Определение № 24 от 05.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 05.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Д. Д. като разгледа докладваното от М. Д. Д. Частно наказателно дело № 20221110211533 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба от П. М. П., ЕГН **********, с адрес с.Липница, обл.Враца, ул.“Георги Раковски“ №18, в качеството на пострадало лице, чрез пълномощника си – адв.С. П. от САК, против Постановление на СРП от 30.08.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №11046/2022 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.

№40366/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалвания прокурорски акт. Не оспорва описаната фактическата обстановка, но счита, че не са събрани всички доказателства, относими към характера на причинената му телесна повреда. Твърди, че при предявяване на материалите по разследването е поискал извършване на личен преглед и необходимите изследвания, но искането му не е било уважено. На 07.09.2022 г. се е подложил на МРТ-изследване, при което било установено: дислокация на акромиоклавикуланата става, представляващо основна причина за ограничения обем на движение на лявата му ръка и продължаващите му болки. Счита, че е налице повреда на раменния пояс, отразяваща се на функцията на лявата му ръка, което според науката Съдебна медицина съставлява трайно затрудняване на движението на крайниците в пълен обем, а последното представлява средна телесна повреда, съгласно разпоредбата на 1 чл.129 от НК.

В уверение на изложеното прилага към жалбата медицинска документация, като навежда доводи, че с новата медицинска документация и при извършване на личен преглед от вещото лице, ще може да се установи по-точно характера на причинената му телесна повреда, както и непрекъснатата причинно-следствена връзка, между настъпилото ПТП и получените от него увреждания.

Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени обжалваното постановление и да върне делото за доразследване, относно характера на установените му телесни повреди.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК /видно от приложеното по делото известие за доставяне/, и от активно легитимирано лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, което има качеството на пострадало лице по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 09.02.2022 г. за това, че на 16.06.2021 г., в гр.София, при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. М. П. – престъпление по 343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

С постановление от 30.08.2022 г., наблюдаващият прокурор прекратил на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по досъдебно производство №11046/2022 г. по описа на СРТПОР-СДВР, пр.пр. №40366/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Позовавайки се на събраните в хода на разследването доказателства, прокурорът приел за установена следната фактическа обстановка:

На 16.06.2021 г., около 08:00 часа, в гр.София, по бул.“Бойчо Бойчев“, с 2 посока на движение от ул.“Президент Линкълн“ към бензиностанция „ОМВ“, се движел лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, с рег.№СА 3599 СН, управляван от Николай Серафимов Стоянов. В района на изхода на бензиностанция „ОМВ“, управляваният от Николай Серафимов лек автомобил, предприел маневра „ляв завой“ и реализирал ПТП с движещият се от лявата му страна по бул.“Бойчо Бойчев“, със същата посока на движение, мотоциклет марка „Пежо“, модел „Геополис“, с рег.№СА 7130 К, управляван от П. М. П., вследствие на което на П. били причинени телесни увреждания.

По досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем, респективно не са вземани мерки за процесуална принуда.

Въз основа на изводите в заключението на назначената и изготвена САТЕ, прокурорът приел, че движещият се с процесният мотоциклет - П. М.

П., не е имал възможност да спре преди мястото на удара, а водачът на лекия автомобил – Николай Серафимов Стоянов, е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то, като не предприема маневра „ляв завой“. Така, неговото субективно поведение, изразяващо се в предприемане на маневра „завиване на ляво“, пресичайки двойна непрекъсната разделителна линия М2 и в нарушение на пътен знак В-1, без да пропусне попътно движещият се мотоциклет, станало причина за настъпване на произшествието.

Въз основа на изводите в заключенията на вещите лица по назначените и изпълнени СМЕ и допълнителна тройна СМЕ, прокурорът приел, че в резултат на претърпяното ПТП, пострадалото лице П. М. П. е получил: контузия на лявата раменна става, довела до постравматичен периартрит, контузия на лявата колянна става, контузия на гръдния кош и контузия на лявата ключица, които увреждания по своя медико-биологичен характер представляват: временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За да прекрати наказателното производство по образуваното и водено досъдебно производство, прокурорът приел, че не е осъществен от обективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, доколкото в конкретния случай причинените на П. М.

Петров телесни увреждания съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а за да е налице от обективна страна състава на визираното престъпление е необходимо причинените телесни увреждания да осъществяват признаците на тежка или средна телесна повреда.

3

Съдът намира решаващият извод на прокурора относно наличието на законовите предпоставки за прекратяване на досъдебното производство за прибързан, а поради това - неправилен и необоснован, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен. В конкретния случай не са изчерпани всички процесуални способи за разкриване на обективната истина, като не са изследвани всеобхватно всички релевантни по делото въпроси.

Събраните в хода на проведеното разследване доказателства не обосновават по несъмнен и категоричен начин направения от прокурора краен извод, относно вида и характера на причиненото телесно увреждане на пострадалия П..

В конкретния случай, безспорно е налице настъпило на 16.06.2021 г.

ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на П. М. П., изразяващи се в контузия на лявата раменно-лопаткова става, контузия на лявата колянна става, контузия на гръдния кош и лявата ключица, постравматичен периартрит на лявото рамо, които увреждания в своята съвкупност, съгласно заключението на вещите лица по изготвената съдебномедицинска и допълнителна експертиза, са реализирали медико-биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно поставената при прегледа на пострадалия П. диагноза на 23.06.2021 г. от ортопед-травматолог – синдром на ротаторния синдром на рамото, вещите лица са приели, че същата не е подкрепена с образно изследване /ЯМР/, от което да е видно точно какво увреждане е налице. Извели са хипотетичен извод, че патоморфологичните и функционални промени, известни като синдром на ротаторния маншон, след травма се нарича посттравматичен периартрит. Същевременно, вещите лица са отразили в заключението недоказаност с високоспециализирано изследване /МРТ/ какво точно е увредено от структурите на ротаторния маншон, поради което застъпват становище, че се касае за посттравматичен периартрит на лявата раменна става. Прокурорът безкритично е възприел крайния извод в заключението на вещите лица по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, без да го обсъди в неговата цялост в постановения акт. В обжалваното постановление въобще не е упоменато поставеното условие от вещите лица относно необходимостта от допълнителни изследвания в подкрепа на идведената от тях диагноза: постравматичен периартрит. Този въпрос е останал неизяснен и извън обхвата на воденото по делото разследване, въпреки надлежно 4 оспореното заключение от повереника на пострадалия П. при предявяване на разследването, съпроводено с искане за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза, което неоснователно не е било уважено. Очевидно е, че заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и допълнително изготвената такава не дават категоричен и еднозначен отговор, досежно вида и характера на обективно причинените в резултат на процесното ПТП травматични увреждания на пострадалия П.. В хода на разследването не са събрани в пълнота относимите доказателства, свързани с изясняване на обстоятелството: доколко настъпилото телесното увреждане на лявата раменна става се е отразило на функцията на лявата ръка на пострадалия П. и за какъв период от време настъпва оздравителния процес, съответно - довело ли е това увреждане до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник, както и налице ли е причинно-следствена връзка, между него и настъпилото ПТП. Съдът изцяло споделя направените в жалбата възражения в горния смисъл.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за правилно решаване на конкретния казус.

Конкретно проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно, тъй като е в отклонение на принципа за разкриване на обективната истина.

Извършените по делото процесуално-следствени действия предпоставят не прекратяване на воденото производство, а събиране на нови доказателства и извършване на допълнителни действия по разследването. В този смисъл съдът счита, че не са реализирани всички възможности за събиране и проверка на вече събраните доказателства, относими към правилното изясняване на делото в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред. Едва след изчерпване на доказателствените източници и изясняване на фактическата обстановка, следва да бъде извършена преценка дали са налице законните основания за прекратяване на производството.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по процесното досъдебно производство, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, Постановление на СРП от 30.08.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №11046/2022 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.

№40366/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като неправилно и незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА за изпълнение на дадените задължителни указания, относно правилното прилагане на закона, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред Софийски градски съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните за неговото изготвяне, на основание чл.243, ал.7 от НПК.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя П. М. П. /чрез повереника - адв.С. П. от САК/ и Софийска районна прокуратура.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6