Решение № 23 от 03.04.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Габрово, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Николова в присъствието на прокурора А.Х.А. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600056 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по жалба на Д.Д. чрез неговия служебен защитник адв. С.К. от ГАК срещу присъда по НОХД № 393/2024 г. по описа на РС - Севлиево.

С горната присъда РС - Севлиево е признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 18.05.2024 г., в гр.Севлиево, при условията на опасния рецидив чл.29, ал.1, б.“а“ от НК чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на устата на И.Д.И. от гр. Севлиево, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби /11-ти, 21-ви и 23-ти от горната челюст/, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, като за извършеното престъпление на осн. чл.131а, предл. второ във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

29, ал.1, б.“а“ и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът го осъдил на три години лишаване от свобода, като е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия чрез неговия защитни, като необоснована и незаконосъобразна. Сочи се, че обжалваната присъда е постановена при липса на преки доказателства и се прави искане същата да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно се прави искане да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да се намали размера на 1 наложеното наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. К. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Подсъдимият заявява, че не е извършил престъплението в което е обвинен и моли да бъде оправдан.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна и изразява становище, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. в Д. живеел в гр. Севлиево. Същият бил осъждан за престъпления от общ характер, като последната ефективна присъда изтърпял на 21.02.2024 г., когато бил освободен от Затвора.

Свидетелят И.И. също живеел в гр. Севлиево и познавал бащата на подсъдимия Д., а последния познавал само по физиономия. На 18.05.2024 г. сутринта И. излязъл от дома си в гр. Севлиево и тръгнал към хипермаркет „Кауфланд“. Движел се пеша по улицата, на която се намирал ресторант „Одеса“. На същата улица живеел и свидетеля Б.П. Същият се намирал на терасата на жилището си и пиел кафе. Междувременно подсъдимият се придвижвал по същата улица с велосипед. Настигнал свидетеля И. и започнал да му отправя закани, че ще го пребие и ще го наръга в крачетата, тъй като закачал неговата баба.

Свидетелят П. видял преминаващите отдолу по улицата мъже и чул заплахите отправени от подсъдимия към св. И.. Малко след като отминали жилището на свидетеля П., Д. нанесъл на И. два удара с юмрук в лицето, като единият засегнал окото, а другия устата. Свидетелят И. извикал от болка и паднал на земята, като виковете му били чути от свидетеля П. Последният бързо слязъл на улицата, за да види какво се е случило. Междувременно 2 подсъдимият се отдалечил от мястото на инцидента с велосипеда си. Когато слязъл на улицата П. видял, че пострадалия се изправя и изтръсква дрехите си, забелязал, че по устата му има кръв, както и, че на земята били паднали негови зъби. Свидетелят И., казал на П., че Д. го е набил, защото смятал, че закача неговата баба. В този момент покрай тях минал познат на свидетеля П., когото същият помолил да се обади на телефон 112, за да бъде оказана медицинска помощ на пострадалия. По повод подадения сигнал на телефон 112, на мястото на произшествието бил изпратен автопатрулен екип, в състава на който бил и свидетеля М.М. – служител на РУ МВР - Севлиево. Пред полицейските служители свидетелят И. разказал, че бил нападнат от подсъдимия Д..

Служителите установили също така, че по устата на пострадалия има кръв, както и, че на земята има паднали негови зъби. На мястото на инцидента пристигнал екип на спешна помощ, който след като оказал медицинска помощ на последния, го откарал в ЦСМП, филиал Севлиево.

На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, възложена на вещите лица д-р Я.Г.К. и д-р М.Р.М. От заключението на същата се установява, че в следствие нанесения му побой И. е получил лицевите травми – има охлузване над дясната вежда, интензивно кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане на дясната скула и външния край на дясната вежда, оток на горната устна, разкъсноконтузци рани от вътрешната страна на горната устна – същите са с временен характер и подлежат на заздравяване. Констатирали са, че е налице травматично избиване на двата централни резци от горна челюст – зъби 11 и 21 и луксиране /разклащане/ на горен ляв кучешки зъб, което е довело от спонтанното му отпадане на следващия ден. Зъбите са били цели на мястото си, могли са да послужат в бъдеще като основа за закрепване на по-голяма назъбна протеза. Приели са, че при инцидента е причинено избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Външните увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, с период на възстановяване около 10-14 дни. По механизъм уврежданията в областта на дясната очница са резултат от удар/удари с твърд тъп предмет /юмрук/; травмата в областта на устата и зъбите е резултат от силен удар с твърд тъп предмет /вероятно юмрук/ отпред, при затворена уста. Уврежданията отговарят да са получени по описания в свидетелските показания начин.

Фактическата обстановка установена от РС - Габрово и от настоящия съдебен състав се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

3

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита, че не следва да го преповтаря.

Безспорно от показанията на св. Б.П., който е забелязал движението на подсъдимия зад пострадалия, чул е виковете на И. и му се притекъл на помощ се установява,че именно подсъдимия е нанесъл побой на И. на инкриминираната дата. Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на пострадалия и с тези на св. М.М. - полицейският служител пред който И. непосредствено след инцидента е съобщил кой го е ударил.

Гласните доказателства кореспондират с всички писмени доказателства касаещи здравословното състояние на И. и със заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза.

Пред първата инстанция и пред настоящата подсъдимият не дава обяснения и категорично отрича да е извършил инкриминираното деяние.

Защитната теза на подсъдимия се оборва от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, които еднозначно сочат, че подсъдимия Д., както от обективна, така и от субективна страна, при пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл. 131а, предл. второ във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, като на 18.05.2024 г., в гр.Севлиево, при условията на опасния рецидив - чл.29, ал.1, б.“а“ от НК чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на устата на И.Д.И. от гр. Севлиево, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби /11-ти, 21-ви и 23-ти от горната челюст/, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.

При определяне вида и размера на наложеното наказание за това престъпление първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е констатирал, че както извършеното престъпление, така и дееца са висока степен на обществена опасност. Подсъдимият е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления /извън тези определящи квалификацията на конкретното деяние/ за които е търпял наказание лишаване от свобода ефективно. Последното наказание подсъдимият е изтърпял само три месеца преди деянието по настоящото дело, което сочи, че същото не е постигнало целите на личната превенция. На следващо място следва да се отчете и факта, че след излизане от затвора подсъдимият не се е интегрирал в обществото и същият няма трудови доходи от които да се издържа.

Въззивният съд констатира, че неправилно и незаконосъобразно РС Севлиево е отчел като смекчаващи вината обстоятелства оказаното съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото ипродължителността на развилото се производство.видно от доказателствата по делото е, че Д. не е давал обяснения и не е съдействал за разкриване на обективната истина. Не е налице и продължителност на разглеждане на делото. Инкриминираното деяние е осъществено на 18.05.2024 г., а делото е приключило пред РС - Севлиево но 13.01.202 6г. с постановяване на присъда и очевидно същото е разгледано в разумен срок.

4

Въпреки липсата на смекчаващи вината обстоятелства, проявявайки необоснована снизходителност, РС - Севлиево е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко и е наложил на подсъдимия наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК от три години лишаване от свобода.

Поради липсата на протест срещу постановената присъда е налице процесуална пречка съдът да утежни положението на жалбоподателя.

Съдът намира, че не са налице законови основания за намаляване размера на наложеното наказание.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

На основание изложеното Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 3/13.01.2026 г., постановена по НОХД № 393/2024 г. на РС - Севлиево.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5