Решение № 904 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Р. П. И.

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Р. П. И. Въззивно гражданско дело № 20252100501706 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника ЕТ „ВАЛЕНТИН - ЛУИДОР ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“, ЕИК: 812090325, със седалище и адрес на управление: с.

Садово, 8463, община Сунгурларе, област Бургас, представляван от управителя Валентин Дамянов Каравълчев, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Ивайло Найденов– АК- Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.

„Морска“№ 4 против решение № 1734 от 22.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4375/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с която е въззивникът-ответник е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Р. И. С.,ЕГН:********** сумата 863 лева главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. по сключения между страните трудов договор № 22/01.06.2020 г., ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане на дълга, както и сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Със същото решение съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта присъденото трудово възнаграждение, като е осъдил ответника да заплати на основание чл. 78, ал. 6, ГПК по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 50 лева.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е немотивирано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълен доказателствен материал и допуснати процесуални нарушения. Възразява се, че районният съд неправилно е приел исковата претенция за доказана, независимо, че не 1 са били събрани доказателства дали ищцата е престирала труд през процесния месец, вкл. и колко дни, и какво е било договореното трудово възнаграждение и на колко часов работен ден е била назначена. Счита, че това обстоятелство не се установява и от справката на НАП,доколкото подаденото заявление за регистриран трудов договор в НАП е само индиция, но е доказателство за реално сключване на трудов договор.

Излага, че тези съображения важат и за представените доказателства, предоставени от НОИ. Сочи, че районният съд погрешно е кредитирал показанията на допуснатия по делото свидетел, доколкото той не е виждал ищцата на определено работно място, нито е виждал трудовия договор, за да знае за кое дружество работи тях и при какво възнаграждение. Заявява се, че дори и да се приеме за доказан размера на трудовото възнаграждение , то на ищцата се дължи нетното трудово възнаграждение, останало след удържане на личните здравно-осигурителни вноски и ДОД. Счита, че с присъждане на БТВ се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника, поради което заявява, че дори и да се приеме, че БТВ на ищеца е 863лв., незаконосъобразно районният съд го е присъдил в пълен размер. По гореизложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител. Представя писмено становище, в което поддържа въззивната си жалба и моли за присъждане на разноските в настоящото производство. Направено е и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваематаищца Р. И. С., подаден чрез упълномощения й процесуален представител адв. К. К.САК, в който е изразил становище за неоснователността й. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила при аргументирана и всеобхватна оценка на доказателствения материал и правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че от събраните доказателства, в т.ч. и от масивите на НАП и НОИ е доказано, че между страните е възникнало и изпълнявано трудово правоотношение, като преди датата на възникване на правния спор работодателят доброволно внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци на ищцата. В тази връзка и позовавайки се на нормата на чл. 75 от КТ се считат за неоснователни възраженията в жалбата за недействителност на трудовия договор между страните. В писмения отговор се сочи, че районният съд внимателно и процесуално обосновано е съобразил събраните по делото писмени доказателства, които водят до извод, че между страните е съществувал сключен трудов договор, определен е размера на дължимото възнаграждение и са събрани доказателства за реалното полагане на труд. Заявява се, че доколкото ответника не е провел успешно насрещно доказване за твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на ищеца съобразно изискванията на чл. 270, ал. 3 от КТ, то при липса на доказателства за извършено плащане иска се явява основателен. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез адвокатския си представител поддържа писмения си отговор. Моли за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на 2 страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск от Р. И. С. за осъждане на ответника ЕТ „ВАЛЕНТИН - ЛУИДОР - ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ“ да й заплати основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД /след направено уточнение/ сумата 863 лева главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. по сключения между страните трудов договор № 22/01.06.2020 г., ведно със законна лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на иска- 28.06.2024г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен писмен трудов договор от 01.06.2020г., надлежно регистриран в НАП, по силата на който ищцата е заемала длъжността „Счетоводител, оперативен“ при първоначално уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 945 лв., платимо до 25-то число на следващия месец, при 0.6% допълнително трудово възнаграждение за всяка прослужена година.

Ищецът сочи, че с последващо допълнително споразумение, трудовият договор е изменян досежно размера на основното трудово възнаграждение, като с последното споразумение от 29.12.2023г. същото е увеличено на 863лв. Излага се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му за м. май 2024г. трудово възнаграждение, чието присъждане претендира в размер на сумата от 863 лв., ведно със законната лихва за забавеното му плащане от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответният ЕТ е представил писмен отговор, в който е оспорил исковата претенция. Сочи, че е възложил дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне на ведомости за заплати и т.н. на трето лице - счетоводна къща „ДФК АКАУНТ“ ЕООД, от чийто офис са били иззети от прокуратурата счетоводни документи и компютърни системи, между които и архиви на ответника. Заявява, че поради тази причина той няма как да провери дали ищцата е била назначена като негов служител, на каква заплата и длъжност. На следващо място се сочи и, че трудовото възнаграждение е изплатено на ищцата,поради което същото вече не е дължимо. В случай, че се приеме, че се дължи трудово възнаграждение ответникът възразява, че на ищцата следва да се присъди нетното възнаграждение, доколкото удръжките, които работодателят следва да направи по ДОД и осигурителни вноски не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 от КТ, а са публично-правни задължения към Държавата и размерът им следва да се приспадне от БТВ. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

От фактическа страна по делото е установено следното:

По делото е представен писмен трудов договор № 18 от 25.06.2020г., сключен между страните, по силата на който ищцата е приела да изпълнява в предприятието на ответното дружество- работодател длъжността „Счетоводител“, при пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение от 945 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, с допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0.6% за всяка година. Договорът е сключен със срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, като няма данни в същия срок трудовото правоотношение да е прекратено. Предвид това на основание чл. 71, ал. 2 от КТ се счита, че трудовият договор е продължил своето действие – като такъв за неопределно време.

3

Видно от представените допълнителни споразумения, трудовият договор е изменян няколко пъти, като е намалено работното време от 8 на 4 часа, както и размер на основното месечно трудово възнаграждение на ищцата така, че с последното споразумение № 3 от 01.06.2020г. същото е уговорено в размер на сумата от 863.18 лв.

Приложена е и справка по чл.62, ал.5 от КТ от 01.06.2020 г. за прието уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищцата трудов договор,от което е вписване на процесното трудово правоотношение с начална дата 01.06.2020г., а от постъпилата на 06.01.2025г. справка от НАП е вписано, че трудовият договор с ищцата е прекратен на 23.05.2024г., като същата няма непогасени публични задължения. Във връзка с оспорване съществуването на трудово правоотношение между страните и изпълняваната от ищцата трудова дейност за исковия период по делото са ангажирани свидетелски показания чрез разпита на св. Цанова, която сочи, че работи като счетоводител в „ДФК Акаунт“ ЕООД, познава служебно ищцата и знае, че през м. май 2024г. същата е полага труд при ответника като е заемала длъжността „счетоводител“ при 4 часов работен ден.

С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявените искове.

Приел е, че между страните е било налице трудовото правоотношение за исковия период, поради което на ищцата се следва дължимото й трудово възнаграждение в размер на 863 лева, което въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е доказал, че го е заплатил, ведно с акцесорната претенция за забавеното му плащане по чл. 86 от ЗЗД.

С л е д служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните, представените по делото доказателства и като съобрази закона и предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

За основателност на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, следва да са налице кумулативно следните законови предпоставки: 1/. трудов договор, сключен между страните; 2/. изпълнение на задълженията по трудовия договор от работника или служителя и 3/. неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение.

На първо място що се касае до наличие на съществувало между страните трудово правоотношение, настоящата инстанция намира възраженията в жалбата в този смисъл за неоснователни. По делото е представен писмен трудов договор, съдържащ волеизявленията и на двете страни по делото с постигнато съгласие за възникване на трудово правоотношение помежду им, съдържащо всички необходими елементи и уговорки – длъжност, месторабота, срок на действие, възнаграждение.