Решение № 100 от 29.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Кюстендил, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500203 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по разпределението".

Образувано е по жалба на Е. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. О.к, ул., Н.г. №****,вх.***, ет.***, ап.*** насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № *******01003 по описа на Частен съдебен изпълнител В.А. вписана в ККЧСИ по д № 742, за 2023 г., за което е съставен протокол от 11.03.2024 г., предявен на жалбоподателите на 15.03.2024 г.

Сочи се, че извършеното разпределение е незаконосъобразно. Наведи са доводи, че липсва яснота досежно това как са разпределени сумите по т. 3.1 до 3.10 и т. 5.7 от Разпределението. Не ставало ясно как точно са начислени те. В т.10 бил посочен авансово платен хонорар на вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 2632 лв., без да я ясно каква е сумата за всяко от тези възнаграждения. Освен това адвокатският хонорар бил завишен и не отговарял на Наредбата за определяне на минимални адвокатски възнаграждения.

Другите участници в изпълнителното производство М. Г. Н., И. К. Н. и В. К. Н., всички с адрес за връчване гр. С, ул. П.№****, ет.**** чрез пълномощника си адв. М., вземат становище за неоснователност на жалбата, като се прави искане тя да бъде отхвърлена.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по жалбата, в които застъпва тезата, че тя е неоснователна. Твърди, че разпределението било извършено в съгласие със закона. Сочи, че в случая е налице едно несъщинско разпределение, доколкото изпълнителното производство било образувано, за да бъде прекратена съсобствеността по отношение на съсобствен на 1 страните имот, изнесен на публична продан.

В разпределението по т. 3 (т.3.1 - 3.9) били включени дължимите по изпълнението такси разноски, които не били внесени предварително и съдебният изпълнител следвало да ги събере служебно при проданта.

В разпределението по т. 3.10 били включени авансово платените от И. и В. Н.и такси и разноски общо в размер на 2632 лв., от които 66 лв. с вкл. ДДС такси по т. 1.4 и 10 от ТТР към ЗЧСИ, 15 лв. – държавна такса за вписване на възбрана на АВ, 5 лв. – държавна такса данъчна оценка, 400 лв. хонорар за вещо лице, 46 лв. допълнителни разноски по т. 31 по ТТР към ЗЧСИ, и 2100 – адв. хонорар.

Общият размер на дължимите и авансово платените такси и разноски от 3729 лв., били разпределени от ЧСИ съобразно квотите на съделителите по правилото на чл. 355 от ГПК, след което ги приспаднал от сумата за получаване на съделителите, съотв. за внасяне на съделителите – купувачи.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че изпълнително дело№ *******01003 е образувано на основание чл. 426 и сл. от ГПК по молба на М. Г. Н., И. К. Н. и В. К. Н., всички с адрес за връчване гр. С, ул. П.№****, ет.**** чрез пълномощника си адв. М., съгласно приложен Изпълнителен лист от 22.12.2023 г., издаден на основание чл. 348 от ГПК по гр.д. № 20221520100679 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2022 г., с който е изнесен на публична продан съсобствен на страните недвижим имот.

На 17.01.2024 г. е извършен опис на посочения имот.

Изготвено е заключение на вещото лице С. С. което установява, че пазарната оценка на имота е 15000 лв.

Проданта е разгласена чрез обявления на страните по делото, както и поставяне на обявления на таблото на кантората на ЧСИ, на таблото за обявления на Община Трекляно, на таблото за обявления в сградата на КРС, по местонахождение на имота, като е публикувано и на интернет страницата на Окръжен съд – Кюстендил, както и на сайта за публични продажби на КЧСИ.

Постъпило е наддавателно предложение от съделителя И. К. Н., В. К. Н., както и от Таня Е.ова Гергушка, Е. Б. Н..

С протокол на ЧСИ от 07.03.2024 г. за купувачи били обявени И. К. Н. и В. К. Н. – при равни права, които предложили най-високата цена от 21400 лв.

Постъпилата сума от проданта била разпределена от ЧСИ с Протокол от 11.03.2024 г.

Разпределението е предявено на страните на 15.03.2024 г., за което е бил съставен протокол от същия ден – л. 52 от делото.

Н а 19.03.2024 г. е депозирана разглежданата жалба, която е била изпратена по пощата.

В хода на настоящото производство не са поддържани искания за събиране на доказателства.

По делото е приобщено цялото изпълнително дело.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена срещу извършено разпределение от надлежни страни, в 2 законоустановения три дневен срок по чл. 462, ал.2 от ГПК, респ. процесуално допустима. По правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срока, и изтича в края на последния ден. Извършеното разпределение е обявено на 15.03.2024 г., респ. срокът за обжалване е изтекъл на 18.03.2024 г. Жалбата е постъпила при ЧСИ на 19.03.2024 г., но е била изпратена по пощата, заради което депозирането й се възприема за надлежно.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. Тя именно определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. В т.см. са и задължителните за съдилищата указания в Тълкувателно решение № 2/2021 от 22.11.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г., с които бе прието, че при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Той следва да проверява служебно дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, но с оглед посочените задължителни указания по прилагането на закона и диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, именно предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

В случая не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдебния изпълнител при постановяване на обжалваното разпределение (относно начина на разпределение на сумите и спазване реда на привилегиите). Поддържаните такива касаят единствено възражения за това как са разпределени сумите по т. 3.1 до 3.10 и т.

5.7 от Разпределението, т.к. не ставало ясно как точно са начислени те. Посочено е, че в т.10 бил отразен авансово платен хонорар на вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 2632 лв., без да я ясно каква е сумата за всяко от тези възнаграждения. Освен това адвокатският хонорар бил завишен и не отговарял на Наредбата за определяне на минимални адвокатски възнаграждения.

Посочените възражения обаче, са лишени от основание, поради следното:

Конкретиката на този случай изисква да бъде пояснено, че действително производството за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот не е същинско изпълнително производство. В тази хипотеза липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде сурогат публичната продажба. Съдебно решение, с което неподеляемият имот се изнася на публична продан не е осъдително, и затова не е същинско изпълнително основание по чл. 404 от ГПК, а дейността по извършване на проданта е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, тъй като едва с продажбата на имота се постига вещно-правният ефект на делбата за прекратяване на съсобствеността. То е само правно средство да се осребри общата вещ, така че получената сума да може да се разпредели между съделителите като сурогат на вещта. В този смисъл и доктрината "Българско гражданско процесуално право" на проф. д-р Живко Сталев, А. Мингова, Огнян Стамболиев, В. Попова, Девето допълнено и преработено издание, изд. Сиела Норма, 2012 г., стр. 743, както и съдебната практика – сравн. Решение № 1142 от 8.11.2021 г. на САС по гр. д. № 2985/2021 г. и др. И тъй като в обективното българско право не е регламентиран специален ред за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот се приема, че тя се извършва по реда на изпълнителния 3 процес по ГПК. Въпреки това, не са приложими всички разпоредби от изпълнителния процес, и дори не всички разпоредби от Глава 43 "Изпълнение върху недвижими имоти", а именно: Страни в производството по извършване на публична продан са съделителите от исковото производство за съдебна делба, по отношение на които е постановено решението за изнасяне на имота на публична продан, респективно техните наследници. В това производство не е допустимо участие на присъединени взискатели, тъй като производството не е с характер на принудително изпълнение.

Също така съдебният изпълнител не изпраща покани за доброволно изпълнение, не извършва проверка за собствеността, за несеквестируемост, по правило не дължи извършване на опис и оценка, не се назначава пазач, съделителите не внасят задатък, ако участват като наддавачи, и пр. В публичната продан като наддавачи могат да участват всички съделители, а не само тези, които са инициирали производството, докато в публичната продан при принудителното изпълнение длъжникът не може да участва съгласно чл. 490 от ГПК. Участващият в наддаването на изнесения на публична продан недвижим имот съделител, може да го изкупи при условията и по реда на чл. 354 вр. чл. 505, ал. 1 ГПК – ако до съставянето на протокола по чл. 492, ал.

1 ГПК заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Когато няколко съделители заявят желание да изкупят имота при посочените условия, се извършва нова продан само между тях по общите правила. Поради това, чрез разпределението ще се определят подлежащите на удовлетворяване притезания на съответните съделители каква сума се полага за всяко едно от тях, както и съответно дължимите такси и разноски.

Всичко изложено идва на изясни, че съдебният изпълнител, изхождайки от качеството на страните – съделители, правилно е предприел и изготвил разпределение след успешно проведената публичната продан на съсобствения имот на страните.

Възраженията тук касаят единствено разпределението в частта за разноските. Те обаче са лишени от конкретика. Поддържано е общо, че е неясно как се разпределят сумите по т. 3.1 до 3.10 и т. 5.7 от него. Яснота в т.см. обаче има в самото разпределение.

Видно е, че в хода на производството са били събирани такси, като дължими такива са включените в сметката за разпределение по т. 3 в размер, както следва:

По т. 4 от ТТРЗЧСИ – призовки и съобщения - 15 бр. х 10 лв. = 150 лв.;

По т. 10 от ТТРЗЧСИ – вписване възбрана 15 лв.;

По т. 13 от ТТРЗЧСИ – изготвяне и предявяване на разпределение – 30 лв.;

По т. 20 от ТТРЗЧСИ – такса за извършване на опис – 225 лв.;

По т. 24 от ТТРЗЧСИ – такса за извършване на продан – 428;

Начислен ДДС 20 % върху описаните такси;

По т. 31от ТТРЗЧСИ – допълнителни такси – 62,60,

Електронно банкиране – 6,80 лв.;

Такса вдигане възбрана – 10 лв.

Авансово платени са такси и разноски от съделителите И. и В. Н.и – 2632, в т.ч. 66 лв. с вкл. ДДС такси по т. 1.4 и 10 от ТТР към ЗЧСИ, 15 лв. – държавна такса за 4 вписване на възбрана на АВ, 5 лв. – държавна такса данъчна оценка, 400 лв. хонорар за вещо лице, 46 лв. допълнителни разноски по т. 31 по ТТР към ЗЧСИ, и 2100 – адв. хонорар. Събирането на тези такси е било необходимо, т.к. в противен случай би било осъществено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ от съдебния изпълнител.

Горното е отразено надлежно в разпределението и се установява от доказателствата по изпълнителното дело. Сочените такси безспорно са дължими по силата на ТТРЗЧСИ. Няма съмнение и че административните такси по вписването и заличаването на възбраната в АВ също се дължат на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.