Протоколно определение № 2301 от 24.04.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2301 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Съдебни

Деляна Ил. Пехливанова заседатели: Маргарита Ас. Серафимова

Могадам при участието на секретаря Рени Ив. А. и прокурора Т. В. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Николов Частно наказателно дело № 20251100206047 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ и МОЛИТЕЛ А. К. С., редовно призован за датата и часа на днешното съдебно заседание – призовката е връчена на молителя лично на 18.03.2026 година, не се явява.

Упълномощеният защитник на осъдения АДВОКАТ В. А., редовно уведомена за датата и часа на днешното съдебно заседание, не се явява.

И двамата не сочат уважителни причини за неявяването си.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ДОКЛАДВА документи, постъпили по делото след предходното съдебно заседание, а именно: справка за сключени трудови договори за осъдения А. К. С.; справка от СДВР, отдел „Пътна полиция“ при МВР във връзка с притежавани от осъдения А. К. С. моторни превозни средства; справка от Агенцията по вписванията във връзка с притежавани от осъдения С. недвижими имоти; справка за образувани изпълнителни дела, предоставена от Камарата на частните съдебни изпълнители за образувани срещу А. К. С. висящи изпълнителни дела; справка от НОИ касателно данни за платени осигуровки по отношение на А.

1

К. С. за периода от 01.01.2021 година до 31.03.2026 година.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с документите. Намирам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото съгласно чл.435 от НПК и по тези съображения предлагам да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на представителя на СГП по даване ход на делото, СЧИТА, че не са налице процесуални пречки същото да бъде проведено в днешното съдебно заседание независимо от неявяването на осъдения и неговия защитник, тъй като участието не е задължително, като същите не сочат уважителни причини за неявяването си, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРОКУРОРЪТ: постъпилите.

Нямам доказателствени искания.

Да се приобщят

СЪДЪТ, на основание чл.283 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени документи.

НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Предлагам да оставите молбата на осъдения С. без уважение, тъй като намирам, че в случая не е налице предпоставката по чл.87, ал.1, т.2, а именно да са възстановени вредите, причинени с умишленото престъпление, за което е осъден същият съгласно чл.214, доколкото вредата от престъплението в размер от 3000 лева в конкретния случай е съставомерен елемент от състава на престъплението. По безспорен начин е установена с влязла в сила присъда и по този начин е установен по безспорен начин нейният размер и тя е станала задължителна за възмездяване.

Намирам, че в случая не е налице извинителна причина, която да определя, че осъденото лице може да бъде реабилитирано и без възстановяване на вредата 2 съгласно чл.87, ал.2 от НК доколкото, видно от приобщените справки, след постановяване на настоящата осъдителна присъда, за която се иска да бъде реабилитирано лицето, същият е работил на трудови договори, получавал е трудово възнаграждение. Видно от това работодатели са му били „Туинс 98“ЕООД, „Бавария ауто“-ЕООД, „Дрим-Г.Г.“-ЕООД, „Самър М“-ООД, както и „Аероспед“-ЕООД.

Видно и от справката от Агенцията по вписванията същият е притежавал и недвижими имоти както в София, така и в гр.Гоце Делчев, което съвкупно определя, че ако лицето е имало желание да възстанови присъдената и установена с влязъл в сила съдебен акт имотна вреда от престъплението му, което е умишлено, е могъл да го стори това, но същият не го е направил, което определя, че не е налице именно тази предпоставка по чл.87, ал.1, т.2 от НПК, тъй като по този начин се определя едно не дотам корекционно въздействие, което да е реализирало необходимостта от реабилитиране на лицето.

В този смисъл предлагам да приемете Решение № 427 от 2016 година по наказателно дело № 1472 от 2015 година на 3-то Наказателно отделение на ВКС, в което ясно е посочено, че дори давността да е изтекла, това не е основание да се приеме, че реабилитацията следва да бъде допусната.

По тези съображения предлагам да е вашият съдебен акт.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, ОБЯВИ определението си публично.

Производството е по реда на чл.433 и следващите от НК, вр.чл.87 от НК.

Образувано е по молба на осъдения А. К. С. чрез неговия защитника адвокат В. А., с искане съдът да постанови съдебна реабилитация по отношение на осъжданията на последния.

Реабилитацията е правен институт, който заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено друго.

Настоящият съдебен състав, при преценка на законоустановените предпоставки по чл.87, ал.1 от НК за постановяване на определение за съдебна реабилитация на молителя, намира, че същите не са налице в своята цялост и кумулатвиност.

Съгласно материалноправна разпоредба на чл.87 от НК, вън от случаите по предходния член, а именно чл.86 от НК, всеки осъден може да бъде реабилитиран 3 от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание; ако е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

Посочените предпоставки за постигане на съдебна реабилитация са дадени от законодателя в своята кумулативна зависимост, поради което липсата на една от тях води до извода за невъзможност за първоинстанционния съд да постанови съдебен акт за съдебна реабилитация.

Видно от материалите по настоящето дело, а именно справки и бюлетини за съдимост за осъденото лице, се установява, че същото е осъждано, както следва:

С присъда, постановена по НОХД № 12 341 от 2010 година по описа на СРС, влязла в сила на 30.11.2010 година, на А. К. С. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“, включваща следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца; периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; включване в програма за обществено въздействие.

Въпросното наказание е изтърпяно на 03.08.2011 година.

Наложено е на осъдения С. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

С присъда, постановена по НОХД № С-208 от 2012 година по описа на СГС, влязла в сила на 17.11.2014 година, на А. К. С. за две престъпления са му наложени следните наказания: за престъпление по чл.327, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца; за престъпление по чл.214, ал.1 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от три години и „Глоба“ в размер на 2000 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения С. му е определено общо найтежко наказание измежду въпросните наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, към което е присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева.

В разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК и чл.434, ал.1 от НПК изрично е записано, че реабилитация по съдебен ред може да иска само осъдено лице, чието 4 осъждане не е заличено по силата на закона.

В конкретния случай съдът приема, че с оглед данните за осъжданията на А.

К. С., то по отношение на същия не е настъпила реабилитация по чл.86 и чл.88а от НК, с оглед на което съдът намира за необходимо да прецени дали не са налице предпоставките за съдебна реабилитация по чл.87 от НК.

Наказанията, наложени на осъдения С. по НОХД № 12341 от 2010 година по описа на СРС – „Пробация“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, са изтърпени, както следва: наказанието „Пробация“ е изтърпяно на 03.08.2011 година, видно от удостоверение, издадено от Главна дирекция „Изпълнение на наказията“ при Министерство на правосъдието; наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно на 09.02.2011 година, видно от справка, предоставена от СДВР.

Присъдата, постановена по НОХД № С-208 от 2012 година по описа на СГС, влязла в сила на 17.11.2014 година, с която А. К. С. е осъден за престъпление по чл.327, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца и за престъпление по чл.214, ал.1 от НК, за което са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от три години и „Глоба“ в размер на 2000 лева и му е определено на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, към което е присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева, се явява последно осъждане, като тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК започва да тече от изтичане срока именно на наложеното с последната присъда наказание.

В тази връзка са Решение № 44 от 28.01.2010 година по наказателно дело № 505 от 2009 година на ІІ-ро НО на ВКС, както и Решение № 447 от 18.11.2014 година на ВКС по наказателно дело № 1329 от 2014 година на ІІІ-то НО на ВКС.

При налагане на наказание „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок, то тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК започва да тече от момента, когато окончателно е отпаднала възможността за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, тоест, тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК започва да тече от изтичане на изпитателния срок.

В конкретния случай присъдата, постановена по НОХД № С-208 от 2012 година по описа на СГС, с която на А. К. С. е определено общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, отложено на основание 5 чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, към което е присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева, е влязла в сила на 17.11.2014 година.

От този момент започва да тече изпитателният срок, който е изтекъл на 17.11.2019 година.

Както съдът посочи, наред с наказанието „Лишаване от свобода“, на А. К. С. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2018 година на ОСНК на ВКС, то санкцията представлява една цялост и единство, като възможността за изпълнението й следва да се погасява едва след изтичане на най-дългия срок измежду давностните срокоев, свързани с отделните й компоненти, което означава, че за да бъде реабилитирано едно лице е необходимо последователно да изтекат двата законови срока – давностният и срокът за реабилитация за всяко едно от наказанията, наложени на осъденото лице.

Съгласно същото Тълкувателно решение реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание „Глоба“, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, като в тази връзка съдът, разглеждащ казуса по същество, следва да съблюдава освен абсолютния давностен срок по чл.82, ал.5 от НК при наложено наказание „Глоба“, така и давностните срокове по чл.82, ал.1, т.5 или чл.82, ал.4, вр.ал.1, т.5 от НК, както и сроковете, визирани в разпоредбите на чл.86, чл.87 и чл.88а от НК.