Решение № 4609 от 10.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4609 гр. София, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря Р. Л. като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110144222 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „Т." ЕАД, моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че дължи/ат при условията на разделност (4/6 + 1/6 + 1/6):

- 3 372,04 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.;

- 566,01 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2018г. до 17.03.2018г., ведно със законната лихва от 26.03.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – Р. П. Т., ВЛ. Ц. Т. и Р. Ц. Т., не оспорват счетоводството и размера на дълга, а само, че са страна по облигацията и правят възражение за давност.

Третото лице-помагач на ищеца - "Т. С." ЕООД, не се ангажира със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение 1

№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна.

Представен е договор за продажба от 85г., с който Ц. Т. и съпругата му – Р.Т., са закупили жилището, за което се твърди, че е отоплено. Ц. Т. е починал през 2004г. и е оставил за наследници, съпругата си, и двете си деца – които са останалите ответници.

И тримата ответници са депозирали заявление за откриване на партида – 2013г.

Подписите са три.

В о.с.з. се уточнява, че не се оспорва титулът за собственост и че се признават всички факти, които биха били предмет на СТЕ и ССчЕ – т.е., че за съответния период, за който се претендира, сумите са определени правилно. Уточнението бе необходимо, тъй като бланковите становища на кантората се отличават с крайна полярност – признава се и се отрича почти цялата релевантна фактология и то едновременно. В резултат, нито за съда, нито за ищеца, е ясно как следва да се процедира – т.е. кои факти следва да се доказват в процеса. от правна страна:

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по 2 друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.

(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане). Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

С други думи фактическият състав на възникване на облигацията е следният – отопляема сграда и право на собственост на обект в нея. Той е налице. Квотите на страните са определени правило – съобразно нормите на чл. чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 от ЗН и чл. 21 и сл. от СК.

В тази връзка – не се оспорва, че има и предходни плащания, което означава, че всички ответници са били наясно с падежите на вземането (чл. 175 от ГПК). Отделен е въпросът, че уведомления чрез интернет, според този състав, са една от малкото адекватни и моделри прояви от страна на ищцовото дружество. Това не е хипотеза на неравноправна клауза или злоупотреба с монополно положение.

В първата част на отговорите (и това е изложено само за пример) се набляга, че не се желае да се допускат експертизи, тъй като сумите били такива, каквито се претендират (и обикновената причина за това е нежелание да се оскъпява излишно производството), а след това се навеждат доводи за неравноправни клаузи, което предполагат експертно становище, за да се прецени с колко евентуално следва да се редуцират сумите. В тази връзка обаче - съображения по въпроса са изложени и от Съдът на ЕС (цитиранато по-горе решение) - т. 86 и т. 87, че определеното количество ТЕ, се определя относително точно.

Единственият довод, съобразно уточнението на отговорите в о.с.з. (и по разбирането на съда), е този за давност и той не е основателен: давността е 3 години назад, считано от 26.03.2021г. (2018г.). Предвид падежа на вземането не е погасен по давност и периода от 01.02.2018г. Претендира се от м.5.2018г.

Както бе посочено и в проекто-доклада, отговорите са типови за тази кантора. Те не са съобразени и в минимална степен с релевантната фактическа обстановка. Единственото на което се акцентира (извън наведените доводи copy paste) е задължителното искане за 3 разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Според решаващия орган, в този случай процесуалният интерес на процесуалните представители противоречи на материалния на ответниците.

Исковете са основателни и то изцяло. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 152,14 лева.

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 411,16 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).

На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т." ЕАД, срещу Р. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. и Б., ВЛ. Ц. Т., ЕГН **********, , чрез адв. Д. и Б., и Р. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв. Л., че ответниците дължат при условията на разделност (4/6 + 1/6 + 1/6):

- сумата от 3 372,04 (три хиляди триста седемдесет и два лева и четири стотинки) лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до окончателното ù изплащане и

- сумата от 566,01 (петстотин шестдесет и шест лева и една стотинка) лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2018г. до 17.03.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Р. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. и Б., ВЛ. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв. Д. и Б., и Р. Ц. Т., ЕГН **********, счрез адв.

Л.,, да заплатят на „Т." ЕАД, сумата от 152,14 (сто петдесет и два лева и четиринадесет стотинки) лева, разноски, сторени в заповедната част на производството разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Р. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. и Б., ВЛ. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв. Д. и Б., и Р. Ц. Т., ЕГН **********, чрез адв.

Л.,, да заплатят на „Т." ЕАД, сумата от 411,16 (четиристотин и единадесет лева и шестнадесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "Т. С." ЕООД.

4

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5