Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15118 от 02.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58037/2023
Вид
Решение № 15118
Подписан
02.08.2024
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15118 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110158037 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Н.

С., ЕГН **********, срещу [***], ЕИК [***], с която моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 3-89/12.09.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

В исковата молба ищецът К. Н. С., ЕГН **********, навежда твърдения, че се намира в трудово правоотношение / ТПО/ с ответника, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „Калкулант щети- АЗ“. Поддържа, че ответникът, в качеството си на негов работодател, му наложил незаконосъобразно дисциплинарно наказание „Забележка“, за което на ищеца била връчена Заповед № 3-89/12.09.2023 г. Счита, че са налице процесуални нарушения по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Сочи, че искането за обяснения, изхождащо от работодателя, било неясно и неконкретизирано и в противоречие с КТ. Твърди, че работодателят не е конкретизирал дата и час на съответните нарушения. В искането за даване на обяснения не било описано нарушението, както било посочено в т. 1 в заповедта - отказ ищецът да изпълни служебните си задължения по повод обработване на щета № [***]. Оспорва да му е искано обяснения и за описаното в т. 2 от заповедта нарушение - напускане на работното място в работно време, с цел нерегламентирана почивка и участие в инцидент, настъпил на 11.08.2023 г. около 15:45 ч. Поддържа, че щета № [***] била възложена за обработване на служителя И.Д., но тъй като последният не я изработил, е била обработена от служителя Д. Д.. Относно нарушението, описано в т. 2, сочи, че не ставало ясно дали се касае за една и съща дата. Сочи, че официално регламентираната му почивка е от 15:00 ч. до 15:30 ч. Тъй като е имал щета за обработване, която, когато постъпи, се ползва с приоритет, ищецът не е използвал почивката си в посочения часови диапазон, а от 15:30 ч. до 15:45 ч. Оспорва да е напускал територията на 1 дружеството ответник. Поддържа, че е бил пред офиса. Излага твърдения, че е бил нападнат от друг служител - И.Д., като оспорва да е виновен за случилото се. Посочва, че е входирал искане пред ответника за разглеждане на записите от камерите, като е поискал да бъде уведомен за данните, получени от записите. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане по чл. 190 ГПК за задължаване ответника да представи трудовото му досие и преписката по образуваното дисциплинарно производство, в резултат на което е издадена Заповед № 3-89/12.09.2023 г., както и преписка по процесната щета.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Й.С., с който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „Калкулант щети- АЗ“. Не оспорва, че на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 3-89/12.09.2023 г. Поддържа, че последната е издадена при спазване на законопредвидената процедура и предпоставки.

Твърди, че на 14.08.2023 г. са поискани обяснения от страна на ищеца, като с последния бил проведен и допълнителен разговор. Поддържа, че ищецът е бил наясно за нарушенията, за които дава обяснения, и последните са събрани надлежно. Твърди, че ищецът е отказал да обработи щетата, доколкото същата била на колегата- И.Д., който към този момент не е бил на работното си място. Сочи, че щетата била калкулирана от друг служител на ответното дружество- Д. Д.. Излага твърдения, че ищецът е заснел работното място на И.Д., за да установи неговото отсъствие, за което възникнал конфликт между ищеца и Д.. Поддържа, че от ищеца са търсени обяснения във връзка с напускането му на работното място в работно време, с цел нерегламентирана почивка, за което са дадени такива в разговор от 14.08.2023 г.

Извън обедната почивка били предвидени още две по 15 минути- сутрин от 10:00 ч. до 10:15 ч., както и от 15:00 ч. до 15:15 ч. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства, които са приети по делото, в т.ч. поисканите от ищеца документи от трудовото му досие, имащи отношение към наложеното наказание и извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца. По искане на ответника съдът е допуснал и са събрани в хода на съдебното дирене свидетелски показания на трима свидетели във връзка с установяване на обстоятелствата около твърдените нарушения на трудовата дисциплина, поисканите обяснения от страна на ищеца за тях и законосъобразното осъществяване на проведената срещу ищеца дисциплинарна процедура при която му е наложено и наказанието, чиято отмяна се иска в производството.

Съдът, като се запозна със становищата на страните, както и във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, при съвкупната преценка на събраните в производството доказателства, съобразно чл. 235 от ГПК намира за установено следното:

Не се спори между страните, че между тях към момента на издаване на процесната заповед е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор по силата на който ищецът е изпълнявал длъжност „Калкулант щети- АЗ“, както и че със Заповед № 389/12.09.2023 г. на изп. директор на ответното дружество, издадена на основание чл. 188, т. 1 от КТ на ищеца е било наложено дисциплинарното наказание "забележка".

Установява се от приетата по делото Заповед № 3-89/12.09.2023 г., че на ищеца е наложено наказание за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл.187, ал.1, т.1, т.3, и т.10 от КТ във вр. с чл.50.1.1, чл.50.1.3., чл.50.1.8. и чл.34 от Правилника за вътрешния трудов ред на [***] както и по чл.3.т.11 от Етичния кодекс на ответника, като в мотивната част на заповедта работодателят посочил в какво точно се изразяват нарушенията, а именно: отказ да изпълни служебните си задължения по повод 2 обработването на щета № [***], в резултат на което работата е била пренасочена и изпълнена от друг колега и напускане на работното място, в работно време, с цел нерегламентирана почивка и участие в инцидент, настъпил на 11.08.2023 г., около 15,45 ч.

От приетите доказателства по делото – искане на обяснения /на л.8/ с посочване на конкретните нарушения, за които се искат същите; писмени обяснения с рег. № 7587/1/25.08.2023 г. и обяснения от К. С. за настъпило събитие на работното място на 11.08.2023 г. /на л.41/; съдържащите се в дисциплинарната преписка при ответника обяснения от свидетели и очевидци на инцидента от 11.08.2023 г. в двора на ответното дружество, дадени съответно от Д. Д. /на л.42/, Е.Е. /на л.44/, И.Д. /на л.46/, Ц.Р. /на л.47/, Й.Й. /на л.48/, К.Б. /на л.50/; Докладна записка от А.А. /на л.59/ - пряк ръководител на ищеца и другия участник в инцидента, вкл. от показанията на част от същите лица, дадени в настоящото производство при разпита им в качеството на свидетели – Д. Д., Е.Е. и св.Г.Д., се установява по делото и то безспорно, че на 11.08.2023 г. през работно време и при отсъствие на един от двамата служители, изпълняващи длъжност „Калкулант щети- АЗ“ към този момент – И.Д., служителят Д. Д., изпълняващ длъжност „Специалист – ликвидация на щети“ е насочил за обработка към калкулантите щета за калкулация. Тъй като Д. в момента отсъствал от работното си място, св. Д. помолил ищеца С. да я обработи, което последния отказал, с мотива, че предпоследната щета е обработена от него, поради което настоящата следва да се обработи от И.Д.. За да не допусне необосновано забавяне и недоволство от страна на клиента, очакващ възлагателно писмо, св. Д. лично седнал на мястото на Д. и калкулирал щетата. Докато той обработвал тази щета, зад гърба му преминал ищеца С., който с личния си мобилен телефон снимал екрана на компютъра, както и че Д. не е на мястото си, след което излязъл да пуши пред Фронт офиса на дружеството. Малко след това се появил Д., който бил афектиран и вече очевидно запознат с действията на С., след като разбрал, че щетата вече е обработена взел ликвидационната преписка и се насочил към С. отвън. Всички служители дали обяснения по случая, в т.ч. разпитаните в производството свидетели, сочат, че между двамата се разразил сериозен скандал, с много обиди, псувни и заплахи за саморазправа. Притеклите се служители предотвратили физически контакт между двамата каращи се. Според св. Д., С. е провокирал умишлено Д. и е очаквал последния да му посегне и физически, като непрекъснато го заплашвал със съд.

От показанията на св. Е. се установява също, че скандала от 11.08.2023 г. имал предистория, като цит.: „Скандали чак не са имали преди това, но по-скоро имаше подмятания от К. колко малко работи другия (И.Д.), настройване на колеги.“. Подобни твърдения излага в показанията си и другия свидетел Д., който заявява, че „Моето впечатление е, че К. С. се дразнеше постоянно на Д., но преди това се дразнеше и на другите колеги, които бяха преди Д. на същата длъжност. Винаги някой не си вършеше работата според него и той постоянно се дразнеше. Според мен това беше фикс идея да стои да говори как Д. не върши работа и как само той се нагърбва с всичко. Броят си щетите като малките деца. Смешно е“. Допълнително св. Д. сочи, че „С Д. са заедно от 2 месеца (има предвид К. С.). Преди това имаше един колега, втори, трети…Напускат изцяло дружеството, поради някакви причини. Всъщност имаше един, който го преместиха на друга длъжност…Двама със сигурност напусната, като единия точно затова беше преместен, че не могат да се разберат с колегата С.…..Към момента и Д. не работи в дружеството. Напусна, доколкото мие известно, след този случай“… и още „Всъщност С. се държеше агресивно, макар с ръцете отзад, държейки цигарата викаше към Д. „Ще те съдя до дупка!“….С. очакваше да бъде ударен и на това разчиташе….“.

И двамата свидетели Е. и Д., посочват в показанията си, че поради това непрекъснато мерене на работата на калкулантите, провокирано от К. С., в последните месеци била наложена практиката те, като специалисти-ликвидация на щети да подават към калкулантите равен брой щети за обработка, за да няма сърдити, цит. „Знам на кой съм дала предходната щета и следващата е за другия, така се разпределяха. „Аз ги разпределям, заявява св. Д., и 3 към И.Д., и към С.. Беше ред да обработи щетата И.Д., който обаче го нямаше. К. беше помолен да го направи. Редуваме ги с колегата, с който входираме щетите. Редувам ги и аз и той също, и се получава долу-горе еднаква натовареност.“. В показанията на св. Е. се посочва също, че „Ние раздаваме щетите по равно. Моите щети И. ги започва, на колегата – К. ги обработва. По някакъв начин 50 на 50 се опитваме да им подаваме преписките. Тва стана отскоро, откакто преди няколко месеца се скараха пак и оттогава въведохме точи начин, ако може да се предотвратя по нататъшни скандали.“ Същият свидетел твърди още, че „Когато И.Д. го е нямало, а К. не е могъл да обработи всички, ние също да поемаме част от преписките. Имало е такива случаи и може ние всичко да правим, просто тяхната длъжност е такава, но ако има напрежение в офиса, си помагаме. Разпределяме щетите като пишем отгоре инициалите им И.Д. или К.С.

По отношение напускането на С. на работното място в нерегламентирана почивка за цигара, св. Д. заявява: „Почивката беше минала, защото почивките са от 15,00 ч. до 15,30 ч. Двамата бяха единствено на длъжност „Калкулант“ към този момент. Не стана ясно къде е бил Д. в този момент, но го нямаше на бюрото му. Щетата беше калкулирана от мен в 15,37 ч., след като седя повече от 5 минути на бюрото на Д., а К. категорично отказа да я обработи…. Двамата с Д. не се разбират, като С. постоянно търсеше провокации спрямо И. и когато И. отсъстваше или е излязъл, К. отказваше да обработва щети и ходеше постоянно при директора да се оплаква…“. От показанията на св. Е. пък е видно, че „заплатата е договорена за отработено време и няма връзка с щетите, бройката им и т.н. Ползваме почивки от 10.00 ч. зо 10.15.ч. едната и от 15,00 ч. до 15,15 ч. втората. Разбираме се помежду си кой кога да излезе, тъй като в офиса постоянно трябва да има човек. Ако не си успял да използваш почивката си в това време и се договориш с някой човек да те замества, може да я вземеш и по-късно.“. В конкретния случай се установява безспорно, че при отсъствие на И.Д. от работното място и при категоричен отказ на К. С. да обработи щета, която е стояла на бюрото на Д., С. е напуснал офиса и излязъл да пуши.