Решение № 193 от 24.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Сливен, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20212200100326 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от адв. П. К., САК, в качеството й на пълномощник на С. Д. С., ЕГН **********, с която предявява против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *** искове за заплащане на сумата от 80 000 лв., частично от общо 180 000 лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на нейния син С. Т. С., настъпила в ПТП на 10.09.2020 г. по вина на С. А. Р. като водач на л .а. „Форд Фиеста“ с peг. № ***, заедно със законна лихва върху сумата, считано от 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с вкл. ДДС.

С протоколно определение от 09.05.2024 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът допусна изменение на предявените искове, чрез увеличаването им по размер от 80 000 лв. на 180 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изпащане.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК е допуснато конституирането на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *** трето лице помагач на ответника - „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.

Обстоятелствата и фактите, на които страните основават предявените права и възражения са следните:

На 10.09.2020 г., около 16:50 ч., на главен път II - 66, км. 34+700, в землището на гр. Нова Загора, водачът С. А. Р., управляващ л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, нарушава правилата за движение по пътищата, като 1 навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се л. а. „Тойота Ярис“ с peг. № ***, управляван от С. Т. С.. В резултат на катастрофата двата автомобила напуснали пътното платно, преобърнали се и се възпламенили, като на място загинал С. Т. С..

По случая е било образувано ДП № 424/ 2020 г. по описа на РУ - Нова Загора, пр. пр. 1417/ 2020 г. по описа на ОП - Сливен, във връзка с което е било повдигнато обвинение и е постановена и влязла в сила Присъда № 8/15.09.21 г. по НОХД 219/21 г. на ОС-Сливен; потвърдена Решение № 13/17.02.2022 г. по ВНОХД № 239/21 г. на AC-Бургас; оставено в сила с Решение № 50127/30.06.2023 г. по НД 533/22 г. на ВКС относно вината на водача на л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № *** за настъпване на ПТП, поради нарушения на правилата за движение по пътищата, в пряка причинноследствена връзка с което настъпила смъртта на С. Т. С..

За увреждащия л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, управляван от С. А. Р., имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з. п. № BG/30/119003154671/11.11.2019 г., със срок на валидност - една година, считано от 12.11.2019 г. до 11.11.2020 г., със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София.

На основание чл. 380 от КЗ ищцата предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и била образувана щета с № 0801-005214/ 2020-05. По заведената претенция към настоящия момент застрахователят не е изплатил обезщетение.

Починалият в това ПТП – С. Т. С., е бил син на ищцата. Същият бил в разцвета на силите си и в отлично здравословно съС.ие. Бил е много трудолюбив, водил е много динамичен начин на живот. Бил е обичан син, давал е всичко за своето семейство, обичал го е и е бил негова опора, грижил се е всеотдайно за него.

Ищцата - майка на С. С., изживявала изключително тежко загубата на своя син. Неочакваната му смърт била съкрушителна за нея и предизвикала неописуеми душевни страдания за ищцата. Отношенията й със сина й са били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа. Тя го отгледала с много любов и всеотдайност, възпитала го да почита общочовешките ценности и идеали. Поради тази причина ищцата била изключително щастлива, когато синът й създал свое собствено семейство и я е дарил с внук. Била убедена, че той ще бъде баща за пример, отглеждайки и възпитавайки един прекрасен син, без да допуска, че нещо може да ги раздели и да разруши нейната мечта. С. е бил много добър и жизнерадостен млад мъж, изпълвал е живота на ищцата със смисъл, радост и гордост. Дори и след като създал свое собствено семейство, той продължавал да поддържа тесни и поС.ни контакти с майка си, споделял й болките и радостите си, нуждаел се от нейните житейски съвети. С. му е възлагала големи надежди, включително и да бъде нейна опора в живота, когато стане на преклонна възраст и вече 2 трудно успява да се грижи за себе си. С причинената смърт ищцата загубила моралната и физическа подкрепа на своя син, която винаги имала и на която разчитала. Нейните мечти и надежди, свързани със сина й били загубени безвъзвратно. Покрусата и мъката от внезапната загуба на сина й предизвикват и сега силни емоционални изживявания у ищцата, а от друга страна търпените болки и страдания й се отразили изключително негативно и на здравословното й съС.ие. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Загубата на сина на ищцата завинаги променила живота й.

Паричното обезщетение не би могло да замести накърнените морални блага на ищцата, но би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК застрахователят - ответник „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни и претендира отхвърляне на предявените искове.

Поддържа се възражение, че пострадалият - С. С., който управлявал л. а. марка „Тойота”, модел „Ярис", с рег. № ***, също имал принос в ПТП за настъпване на вредоносния резултат, поради това, че от една страна е управлявал автомобила с превишена скорост, а от друга – заради това, че бил навлязъл в насрещната лента за движение. Поради това се твърди, че е налице превес във вината и противоправното поведение на С. С., спрямо действията на С. Р., поради което исковата претенция не е основателна срещу застрахователя ответник.

Поддържа се възражение за липса на виновно поведение и извършен деликт от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил Форд Фиеста - С. Р..

Поддържа се възражение за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия С. Т. С.

В условията на евентуалност, предявените искове се оспорват по размер.

Поддържа се искане за намаляване на обезщетението при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - най-малко с 50 % поради изключителното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С. С., който се е движил със значително превишена скорост за пътни участък и е навлязъл в насрещната пътна лента, с което е допринесъл за ПТП и причинените вреди.

Твърди се, че вината и противоправността на поведението на водача, управлявал лек автомобил Тойота Ярис се изразява в това, че се движил с превишена скорост от 87 км/час при ограничение за пътния участък на мястото на инцидента от 60 км/час. При тези обстоятелства ПТП било 3 предотвратимо, ако водачът на л. а. Тойота Ярис се е движил спазвайки ограничението от 60 км./час.

Оспорват се твърденията относно търпените болки и страдания от ищцата, близостта и емоционалната връзка със загиналия, твърденията в исковата молба за наличието на трайни отношения на любов, доверие взаимопомощ, емоционална привързаност и зависимост между ищцата и нейния син.

Оспорен е размерът на претенциите като прекомерно и необосновано завишен, съобразно критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Пространно са изложени доводи относно обществените, социални и икономически фактори, които ответникът счита за значими при определяне размера на дължимото обезщетение, като се акцентира върху липсата на законоустановена методика.

Оспорва се началната дата, от която се търси лихва, каквато ответникът твърди, че се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция до застрахователя съгласно правилата на Кодекс на застраховането.

Изложени са възражения за това, че ищцата не е посочила банкова сметка, което изискване е залегнало и в чл. 380, ал. 3 КЗ. В този аспект се оспорва твърдението за забава на застрахователя, респективно - предявеният иск за заплащане на лихви.

Третото лице помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - не е изразило становище по основателността на предявените искове.

В с. з. за ищцата се явява представител по пълномощие – адв. Д., надлежно преупълномощена от пълномощника – адв. П. К., която поддържа предявените искове. В писмена защита по същество развива доводи в тази насока. Оспорват се възраженията на ответника за съпричиняващо поведение от страна на пострадалия, като се аргументира с данните от заключението по назначената САТЕ.

За ответника се явява представител по пълномощие – адв. Т., който поддържа възраженията за съпричиняващо поведение от страна на пострадалия С. и за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява по делото, че ищцата С. Д. С. е майка на загиналия в ПТП на 10.09.2020 г. С. Т. С..

С влязла в сила Присъда № 8/15.09.21 г. по НОХД 219/21 г. на ОССливен; Решение № 13/17.02.2022 г. по ВНОХД № 239/21 г. на AC-Бургас;

Решение № 50127/30.06.2023 г. по НД 533/22 г. на ВКС, по обвързващ съда в настоящото производство по предявените искове относно гражданскоправните последици на деянието, съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, 4 ал. 2 НПК е установено, че на 10.09.2020 г., на път II-66, в землището на гр.

Нова Загора, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ***, в посока от гр. Стара Загора към гр. Нова Загора, с превишена скорост, С. А. Р., ЕГН **********, навлязъл в лентата за насрещно движение, с което нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на водачите при избиране на скоростта на движение извън населено място да превишават 90 км/ч за превозни средства категория „В“; чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, забраняващ на водачите, когато платното за движение има две пътни ленти да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и блъснал движещия се в насрещната лента за движение л. а. марка „Тойота Ярис“ с рег. № ***, управляван от С. Т. С. и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Л.Б., ЕГН *** от гр. Нова Загора, С.

Т. С., ЕГН ********** от гр. Сливен и В.Щ.К., ЕГН ********** от с.

Самуилово, обл. Сливен – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК.

Безспорно е също така, че към датата на ПТП от 10.09.2020 г. е действала и е била валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" съгласно застрахователна полица№ BG/30/119003154671/11.11.2019 г., сключена за едногодишен период, считано от 12.11.2019 г. до 11.11.2020 г., с ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Във връзка с релевантните факти и обстоятелства страните спорят по въпросите относно наличието на съпричиняващо виновно поведение от страна на пострадалия С. Т. С., както и относно тежестта на претърпените от ищцата С. Д. С. неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на сина й в процесното ПТП на 10.09.2020 г., съответно – относно справедливия размер на претендираното нея обезщетение.

За изясняване на обстоятелствата, касаещи поведението на пострадалия С. Т. С. като участник в ПТП на 10.09.2020 г., съдът допусна и назначи съдебна авто-техническа експертиза, като от заключението на в. л. - доц. д-р инж. Х. В. У., представено по делото на 9-ти април 2020 г., се установява следното: Управлявания от С. Ас. Р. лек автомобил „Форд Фиеста“ се е движил по път II-66 в посока от гр. Стара Загора за гр. Нова Загораq в светлата част на денонощието при суха пътна настилка, със скорост около 101 км/ч. При тази скорост, опасната зона за спиране на автомобила е била около 98 м. В същото време, в обратна посока, се е движил лек автомобил „Тойота Ярис“, управляван от пострадалия С. Т. С.о, със скорост на движение около 88 км/ч., при която скорост опасната зона за спиране на този автомобил е била около 79 м. Пред управлявания от пострадалия Ст. С. автомобил се е движил лек автомобил BMW, със скорост близка до тази на л. а. Тойота. В зоната на прав участък управлявания от С. Р. л. а. Форд навлязъл в лявата за него пътна лента за насрещно движение, в която в същото време са се 5 движили правомерно разположени на пътното платно – в дясната за тях лентата, л. а. Тойота и л. а. BMW, при което последвал удар между л. а.

Разпечатката съдържа 41 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbc18241-58e8-4b73-b5f7-58b37e603207