Решение № 140 от 02.08.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Тетевен, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100742 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Ж. С. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „********“ № 1, чрез адв. С. от ЛАК, срещу М. Н. К., роден на дата ********** г., народност – Индия, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните не са съжителствали заедно никога. От брака си съпрузите нямат родени деца. Ищцата сочи, че заминала за работа в Р. Гърция и остров **********като предала личните си документи на работодателя си, с уговорката, последният да регистри сключен трудов договор. След известен период от време, ищцата установила, че е бременна от съжителя си в България – М. Д. и се завърнала в гр. Ябланица.

След известно време била информирана, че следва да се яви в община Ябланица, за да и бъде връчен Акт за сключен граждански брак, който бил съставен с № ******** от 11.09.**** г., съставен в община Ябланица, област Ловеч. Твърди се, че съпрузите никога не са съжителствали заедно и че бракът им е само формално съществуващ. Сочи, се, че ищцата съжителства с М. Д. от 17 години и от съжителството си имат две деца.

В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответната страна М. Н. К., роден на дата ********** г., чрез назначеният особен представител адв. Ц.. Изложено е становище по същество и ищцовата претенция.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът е за развод и е предявен пред компетентен съд, съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност. Ищцата е български гражданин, а ответникът е чужд гражданин с постоянен и настоящ адрес извън страната, което обуславя компетентността на съда по обичайното местопребиваване на ищецът в страната. Съгласно чл. 17 от Регламент № 2201/2003 г. съдът следи служебно за своята компетентност по делата, за които регламента се отнася и е длъжен да прогласи, че не 1 е компетентен, т. е да прекрати производството по делото, ако намери основания за това. с оглед изложеното компетентен да се произнесе по молбата за развод е РС на територията на Р. България, което в конкретния случай е РС – Тетевен.

Страните са сключили граждански брак на 28.09.**** г., за което е съставен акт за граждански брак № ********/11.09.**** г. на община Ябланица, област Ловеч. От брака си страните нямат родени деца.

По делото не са представени доказателства, а и не сочено от страните, между тях да е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.

В хода на съдебното производство са допуснати гласни доказателствени средства, чрез разпита на един свидетел на страната на ищцата.

Разпитания свидетел М. Р. Д., който заявява, че Ж. В. заминала за работа в Р. Гърция и остров **********като предала личните си документи на работодателя си, с уговорката, последният да регистри сключен трудов договор. След известен период от време, ищцата установила, че е бременна от съжителя си в България – свидетеля Д. и се завърнала в гр.

Ябланица. След известно време била информирана, че следва да се яви в община Ябланица, за да и бъде връчен Акт за сключен граждански брак, който бил съставен с № ******** от 11.09.**** г., съставен в община Ябланица, област Ловеч.

Съдът кредитира като преки и непосредствени свидетелските показания. Съдът кредитира изцяло така дадените показания на свидетеля Д., преценени по реда на чл. 172 ГПК. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетелите само поради тяхната заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

Изслушана в хода на устните състезания, ищцата заявява, че с ответника, не се познават, не поддържат никакви отношения и дори никога не го е виждала. Сочи, че желае да приключат брака си с развод.

Други допустими и относими доказателства не са представени.

Районен съд - Тетевен, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 от СК.

Като взе предвид гореизложеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, изразяващи се в отчуждаване на съпрузите и разкъсване на семейната връзка по между им.

В подкрепа на изложеният извод са и изявленията на съпругата, направени пред съдебният състав, в насока, че желае да прекрати брака си.

С оглед изложеното, съдът намира, че бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.

2

Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Ищцата не е изразила становище в тази насока. Видно от иманата на ищцата, същата носи и е запазила предбрачната си фамилия, предвид което съдебният състав не следва да се произнася по отношение на фамилното име на ищцата.

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е направена от нито една от страните. Не се установи страните да са живели заедно на конкретно определено място, та в тази връзка не би могло безспорно и непротиворечиво да се изведе заключение къде точно е било семейното жилище на съпрузите. В тази връзка съдът не следва да се произнася по въпросът за семейно жилище, предвид и данните по делото, че съпрузите не са придобивали недвижимо имущество по време на брака си.

Относно разноските за делото

Разноски не са претендирани от страните, затова и такива не следва да бъдат присъждани. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на 40.00 лева /20.45 евро/, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е. по 10.23 евро, но тъй като при депозиране на исковата молба е заплатена първоначална държавна такса от 20.45 евро, то допълнителна такава не следва да се дължи.

Водим от гореизложеното съдът,

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 28.09.**** г., за което е съставен акт за граждански брак № ********/11.09.**** г. на община Ябланица, област Ловеч, между Ж. С. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ул. „********“ №1 и М. Н. К., роден на дата ********** г., народност – Индия, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 от СК.

На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3