Решение № 19600 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19600 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110109977 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. И. Ш. за сумата от 525,16 лева - главница по договор за кредит № 202008/29.12.2017г., сключен между ответника и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ведно със законна лихва от 24.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 36,32 лева - възнаградителна лихва за периода 28.04.2018г. - 27.06.2018г., за сумата от 95,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 29.04.2018г. - 24.08.2021г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 19.07.2019г. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48992/2021г. на СРС, 64 – ти състав.

Претенциите се основават на твърдения за договор за кредит № 202008 от 29.12.2017г., сключен между ответницата и „Ай Ти Еф Груп“ АД. С подписване на договора кредитодателят „Ай Ти Еф Груп“ АД се задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 1000 лева, като кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя общата стойност на плащанията по договора в размер на 1122,96 лева. Така възнаградителната лихва по кредит била уговорена в размер на 122,96 лева. Съгласно погасителния план кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 27.06.2018г. на 6 бр. равни месечни погасителни вноски, в размер на 187,16 лева всяка една от тях с падеж на първата вноска на 28.01.2018г. и с падеж на последната вноска – 27.06.2018г. Крайният срок на договора настъпил и по него останали непогасени задължения. Съгласно т.7. 1 от договора при забава на кое да е парично задължение кредитополучателят дължал законна лихва за забава върху неплатената главница за времето на забавата. Съгласно подписано приложение № 1 от 19.07.2019г. непогасените вземания по процесния договор за потребителски кредит били прехвърлени от „Ай Ти Еф Груп“ АД в полза на ищеца, като ответникът бил уведомен за цесията от името на от „Ай Ти Еф Груп“ АД с уведомление от 30.07.2019г., изпратено с известие за доставяне от ищеца в качеството на пълномощник на цедента. С уточнителна молба от 22.11.2022г. ищецът пояснява, че процесният договор за заем е сключен по реда на ЗПФУР. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние. Кредитополучателят попълнил заявка за кандидатстване, намираща се на уеб – страницата на кредитора, на която е предоставил личните си данни. В края на заявката кредитополучателят посочил, че е съгласен с Общите условия, като приемането на Общите условия било необходимо условие за изпращане на заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване за отпускане на кредита кредитополучателят получил 1

ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от кредитополучателя телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща.

Кредитополучателят потвърдил заявката си, като активирал линка, след което кредитополучателят въвел получения пин код на заявката и натиснал бутона „Потвърди“. Кредиторът уведомил кредитополучателя за одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение по електронната му поща и/или със СМС. При одобрение на отпускането на кредита кредитодателят изпратил на електронната поща на кредитополучателя договора за кредит ведно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския договор за кредит. Сумата по кредита била предадена на кретополучателя чрез превеждане на сумата по банкова сметка или чрез системата на еPay.bg.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва възникването на облигационна връзка по твърдения договор за кредит, защото последният не носел подпис от страна на ответницата. Не били представени доказателства за представяне и приемане от страна на ответницата на Общи условия към договора, с което било нарушено изискването по чл.11, ал.2 ЗПК. Изхождайки от положението, че договорът за заем е реален, възразява, че по делото не е доказано получаване от ответницата на сумата по кредита.

Договорът за кредит не отговарял на изискването съгласно чл.10, ал.1 ЗПК поради неспазен размер на шрифта на договора и общите условия, а именно същият бил под размер 12. Процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 ЗПК.

Претенцията за възнаградителна лихва оспорва с възражение за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави, защото уговореният годишен лихвен процент надвишавал 4 пъти размера на законната лихва. Прави възражение за погасяване по давност на главницата (на основание чл.110 ЗЗД) и на вземането за лихва (на основание чл.111, б.“б“ ЗЗД).

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

От изложеното в исковата молба и уточнителната молба следва, че претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит е формален – следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител (чл.10, ал.1 ЗПК), като „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация – пар.1, т.10 ДР от ЗПФУР. Договорът за потребителски кредит може да се сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т.е. без да е налице едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар.1, т.2 ДР на ЗПФУР) – арг. чл.5, ал.9 и ал.15 ЗПФУР, в който случай за неговото сключване приложение намира и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според твърденията, на които се основават претенциите, сключването на договора за кредит е извършено чрез електронни изявления от „Ай Ти Еф Груп“ АД и ответницата.

Относно електронните изявления се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис (с актуално наименование Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) – чл.18, ал.2 ЗПФУР. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията – чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис – чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ.

Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление – чл.3, ал.2 ЗПФУР.

Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за потребителски кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на пар.1, т.10 ДР на ЗПФУР, и това съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние, т.е. посредством електронни изявления.

По делото като доказателство е приет на хартиен носител договор за кредит № 202008/29.12.2017г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД в качеството на кредитодател и ответницата М. И.

Ш. в качеството на кредитополучател, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева. Уговорена е годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41 %, като за срока на кредита кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита в размер на 122,96 лева и общо дължимата сума по кредита е 1122,96 лева– т.1.3.1. и т.1.3.3. Размерът на годишния процент на разходите е 49,67 % - т.1.5.

Предоставянето на кредита от кредитодателя на кредитополучателя се извършва чрез системата ePay.bg. Договорът за кредит се сключен за срок от 6 месеца и започва да тече от датата на 2 изплащане на сумата по кредита – т.2.1. Погасяването на кредита се извършва на равни месечни погасителни вноски съгласно Погасителен план – Приложение № 1. Съгласно погасителния план, приет като доказателство по делото, задълженията по договора в общ размер от 1122,96 лева (1000 лева – главница и 122,96 лева – възнаградителна лихва) се погасява на 6 месечни равни погасителни вноски в размер на по 187,16 лева всяка една от тях с падеж на последната погасителна вноска 27.06.2018г.

Сключване на процесния договор за кредит изрично е оспорено от ответницата и по делото е изслушана съдебно – техническа експертиза. Според заключението по СТЕ, прието без възражение от страните, което се кредитира от съда, се установява, че на 29.12.2017г. от името на ответницата е попълнена заявка за кредит в сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД www.smilecredit.bg.

Системата е генерирала ID – идентификационен номер на клиента 91398 и е сключен договор за кредит № 202008. Установява се още, че от името на ответницата е попълнена форма за кандидатстване за предоставяне на финансова услуга по електронен път на уеб страницата www.smilecredit.bg с личните данни на ответницата и телефон, на който е бил изпратен ПИН код за потвърждение и проверка на удостоверителните данни. На и – мейл адрес : mary8@abv. Bg, на 29.12.2017г. е изпратено електронно писмо, сочещо, че заявката за кредит е одобрена. Писмото съдържа документи, прикачени в електронен вид – проект за договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за запознаване с преддоговорната информация, Общи условия, приложение кампания и погасителен план. Вещото лице е констатирало, че клиент с данните на ответницата е създал акаунт, който е защитен с парола и посочване на електронна поща mary8 @abv. bg. Съгласно съхранените данни ответницата е приела Стандартния европейски формуляр и договора за заем, ведно с Общите условия и е потвърдила сключването на договора за кредит.

Установява се създаденият от името на ответницата акаунт с ID номер 91398 е сключен договор за кредит № 202008 чрез активиране на линка „Приеми договора“. След промяна в статуса „одобрен“ автоматично били генерирани документите – договор, общи условия, погасителен план, като същите били изпратени на посочената и потвърдена от клиента електронна поща, като клиентът е потвърдил договора, като е избрал активен линк „Потвърди“.

С оглед така приетото заключение по съдебно – техническата експертиза, се установява, че с изпращането на заявката от страна на ответницата за отпускане на кредит чрез посочения интернет сайт е отправено предложение до „Ай Ти Еф Груп“ АД за сключване на договор за кредит. С изпращането на договора за кредит на адреса на електронната поща на ответницата кредитодателят е предложил сключването на договор за кредит с посочените него параметри, което предложение е прието от ответницата с изпращането на потвърждението за сключване на договора за кредит. При това съдът приема, че е доказано, че между ответницата и „Ай Ти Еф Груп“ АД по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит под формата на заем по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Неоснователно се възразява, че следва да се докаже подписването на договора за кредит, сключен по реда на ЗПФУР. ЗПФУР не се изисква подписване на договора за кредит при сключването му, вкл. чрез електронен подпис в някоя от разновидностите му (чл.13 ЗЕДЕУУ). При договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът (кредитодател) има задължение да докаже обстоятелствата по чл.18, ал.1 ЗПФУР, като съгласието на потребителя за сключване на договора се дава под формата на електронно изявление – арг. чл.18, ал.2 ЗПФУР, като не е поставено изискване електронният документ да бъде подписан.