Решение № 1451 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330203595 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К 12043281 ,с който на А. В. В. ЕГН ********** , на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер 25.56 евро левова равностойност 49,99 лева за извършено от нея нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния

Електронен фиш

/ЕФ/ като неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.В съдебно заседание не се явява лично ,нито се представлява.В писмено становище чрез адв.Г. поддържа искането за отмяна и претендира разноски.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 04.02.2026г. в 14,37 часа в гр. Пловдив, бул. „ България „ до номер 96 ,в посока запад било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, управлението на лек автомобил „“Мерцедес „ С 500 рег.№*** , с установена скорост от 65 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 68 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била установена стойност на скоростта на движение от 65 км/ч в, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч.

Установено било, че процесното МПС е притежание на А. В.,по който факт по делото не се спори. Като същата не е попълнила Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП ,с която да заяви, че на въпросната дата и час автомобила е управляван от друго лице и да приложи копие от СУМПС.

Именно за това на нея е ангажирана административно наказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия К №*** ,с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 49,99 лева еврова равностойност 25,56 евро.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: снимка № 120СCF4/0082671 , АТСС ARH CAM S1, Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №12043281,Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол № 131-СГ-ИСИС/25.03.2025г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ на БИМ, справка от база данни на КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030p-2853/05.02.2026г., снимка на разположение на АТСС.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на„Мерцедес „ С 500 рег.№***“е одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 131-СГ-ИСИС/25.03.2025г. се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120CСF4е преминал последваща периодична проверка със заключение, че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, включително 2 защитни стикери. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. № 1030p2853/05.02.2026г., се установява, че на дата 04.02.2026г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 120ccf4 е заснела статични изображения с номер от 0082459 до 0083108 , с начален час на работа 14.00 ч. и краен час на работа 18.00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.“България до номер 96 посока запад , където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

От приложения към преписката снимков материал с № 120СCF4/0082671 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния автомобил с рег.

№ *** била 68 км/ч, а заснемането е било извършено на 04.02.2026г.в 14.37 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събрания по делото и непротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 04.02.2026г. в 14.37 часа жалбоподателят е управлявал в гр.Пловдив, е управлявал лек автомобил “Мерцедес „ С500 рег.№*** с установена скорост от 65 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място.

Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде разграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

,като същия е попълнен и отговаря на изискванията,като съдът не се съгласява с доводите на жалбоподателя в обратната насока.

С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на А. В. , в качеството й на собственик на посоченото МПС.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ, доколкото нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или „отнемане на контролни точки“, а единствено налагане на административно наказание „глоба“.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната 3 структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено в населено място нарушение за скорост при управление на МПС, която скорост е установена с превишение от 15 км/ч повече от разрешената.

Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване. Периодичността на извършваните проверки на лазарни скоростомери е една година, поради което при използването си на 04.02.2026г. това действие е било в обхвата на последната успешно премината периодична проверка.

Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложеното към него изображение от радар №120ссf4. От Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул.“България“ до номер 96 .Работата с техническото средство е започнала на 04.02.2026г. 14.00ч.и е приключила в 18.00 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е заснето и процесното статично изображение от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. №120ссf4 а същото влиза и в обхвата на посочените като номера на статични изображения.

Безспорно е също така,че датата и часа на снимката съвпадат с датата и часа на осъществения видеоконтрол, което в случая се установява от Протокола по чл. 10.Правилно е отразеното и в графа режим измерване ,като е отбелязано –С.Тоест –стационарен режим.Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 33 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба.Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 83 км/ч. В Електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а 4 установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 65 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача).

Размерът на приложимото наказание е определено от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният Електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро.

По разноските:

При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , основаниелно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 70 (седемдесет) евро. Предвид на това жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Пловдив сумата от 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.