Определение № 1985 от 28.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1985 гр. София, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501919 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по подадена от Г. В. К. частна жалба срещу определение с рег. № 11335/12.06.2025 г. на СГС, ГО, І – 26 състав, постановено по гр.д. № 9298/2024г., с което производството по делото е прекратено.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано по предявен от Г. В. К. срещу Прокуратурата на Р.България иск за присъждане на сумата от 500 000 евро- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отказа за образуване на досъдебно производство, обективиран в постановление от 02.08..2024 г. на АП- София по пр. № 1549/2024 г., както и от непосочване в постановлението на реда и скока за неговото обжалване.

С определение № 13716/09.09.24 г., СГС, ГО, ІІ- 19 състав е оставил исковата молба без движение, с подробно дадени указания.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в случая ищецът претендира защита на субективно материално право на вземане за обезщетяване на вреди, изразяващи се в стрес и страх, провокирани от акт на прокурор, които така изложени факти не могат да породят спорното материално право, което означавало, че фактическите 1 твърдения са изчерпателни и не се нуждаят от конкретизация, а са ненадлежни. Посочил, е че пропускът да бъде отразен ред и срока за обжалване не лишавал страната от възможността за обжалване, каквото в такъв случая можело да бъде упражнено безсрочно, поради което и за лицето не могат да настъпят вреди. Счел е, че от съдържанието на исковата молба било видно, че за ищецът липсва правен интерес от предявяването на иск срещу прокуратурата, поради което и исковата молба не следвало да бъде оставяна без движение, тъй като от наличните твърдения можело да се заключи че е изначално е недопустима. Производството било недопустимо и и на друго основание с оглед наличието на функционален имунитет на магистрата, като в случая не било установено, че прокурорът е извършил умишлено престъпление от общ характер, признато по надлежен ред. Ето защо е счел предявеният иск за недопустим и е прекратил производството по делото.

Определението е правилно като краен резултат.

В българската правна система отговорността на държавата може да се реализира чрез два способа - по общия ред на чл. 49 от ЗЗД и по специалния ред на ЗОДОВ, който специален ред по ЗОДОВ е приложим само в конкретно уредените в него случаи - чл. 1, чл. 2, чл. 2а, чл. 2б и чл.2в от ЗОДОВ.

Видно от съдържанието на чл.2 ЗОДОВ, в която изчерпателно са изброени хипотезите, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, отговорността на държавата възниква само на основанията изрично изброени в разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ и по отношение на лице, спрямо което са били насочени действията на съответния правозащитен орган или е бил обект на такива, каквито твърдения не са изложени в исковата молба, в която се излага, че претендираните вреди са причинени от отказ на прокуратурата да образува наказателно преследване против друго лице, което изключва приложението на чл.2 ЗОДОВ и води до недопустимост на предявения на това основание иск.

Квалифицирането на исковете по чл.49 ЗЗД също налага извод за тяхната недопустимост.

Изложените в исковата молба твърдения за причинени вреди сочат на бездействия на прокурор, попадащи в кръга на служебните задължения, за които съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на Р. България прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност, освен за извършено умишлено престъпление от общ характер, признато с влязла в сила присъда. В случая твърдяното поведение на прокурора попада в обхвата на функционалния имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията и спрямо него не може да се търси отговорност за вреди по чл.45 ЗЗД, което води до невъзможност за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл.49 ЗЗД.

Държавата не притежава самостоятелна процесуална легитимация, като отговорността и и то чрез съответните й органи, за вреди причинени на гражданите, е функционална и съответно ако длъжностно лице от чиито действия е пострадал гражданина не носи отговорност, няма основание да се ангажира отговорността и на държавата.

С оглед на изложеното и при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционнният 2 съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното, САС, ТО, 5 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11335/12.06.2025г. на СГС, ГО, І- 26 състав, постановено по гр.д. № 9298/24 г., в частта, с която производството по делото е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3