Решение № 10 от 19.01.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. З., 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100377 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. З., ул. „А.“ № 1, чрез адв. Д.Г. вписан в АК-Л. с №****, служебен адрес: гр. Т., ул. „З.С.“, ет. *, офис №* срещу „Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, пл. О. №13Б.

Ищцата сочи, че между страните е сключен на 21.02.2025 г. Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 152181 (накратко „Договора за заем“), чрез онлайн платформата на ответника - https://lendivo.bg, при следните условия:

Главница: 250.00 лв.;

Лихвен процент по кредита: 36%;

Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58%;

Срок за погасяване: 30 дни;

Обща сума, дължима от потребителя: 250 лв.

Твърди, че съгласно чл. 17 (1), раздел V. ОБЕЗПЕЧЕНИЯТ от Договора за заем (ищцата) е следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да:

Осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора 1 всички задължения на Потребителя по настоящия договор (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащането на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

Съгласно (2) - Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.

В чл. 27 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.

Сочи се, че ищцата не е предоставила обезпечение съгласно изискванията на кредитора, за което й е била начислена неустойка в неясен размер, без таван.

Счита, че въпросната неустойка е по същество скрита лихва, маскирана като неустойка при практически невъзможни за изпълнение условия, именувана неустойка, за да не бъде включена в ГПР.

Обосновава още, че ДПК е недействителен, тъй като въпросната неустойка следва да бъде включена в ГПР и същият е в действителност неточно посочен, което влече недействителността на договора за заем.

В случая ищцата е заплатила сума в общ размер на 389.00 лв., а видно от екранната снимка от приложението, ответното дружество претендира допълнителни 822.63 лв. към момента на исковата молба. Счита, че сумата от 139 лв. (389 - 250 лв.) е платена при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна по подробно изложени мотиви в исковата молба.

Счита, че посочената клауза за уговорена неустойка, следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми (цитира съдебна практика - Решение № 255 от 13.09.2022 г. по в. гр. д. №102 / 2022 г. на Окръжен съд - П.; Решение № 202 от 14.06.2022 г. по в. гр. д. № 241/ 2022 г. на Окръжен съд - П.; Решение № 99 от 29.03.2022 г. по в. гр. д. № 67 / 2022 г. на Окръжен съд - П. и много други срещу съшия ответник относно клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение).

На следващо място, навежда доводи за недействителността на договора за кредит, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 2

ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Счита, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

Пълномощникът на ищцата счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, (каквато е и константната съдебна практика на съдилищата в страната по договори с това ответно дружество).

С оглед изложеното, моли да бъдат призовани с ответника на съд и след доказване на изложените в исковата молба обстоятелства, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Л.“ ООД, ЕИК **** да заплати на ищцата А. Е. Б., ЕГН **********, сумата от 139.00 лв., платени при изначална липса на основание предвид недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №152181.

Претендира разноски, вкл. адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Л.“ ООД, чрез пълномощника му адв. Х.М., като оспорва исковата молба като неоснователна и излага аргументи за това, че претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени суми, са неоснователни.

Сочи се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.

Твърди, че процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит.

3

Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора са извършени по следния начин:

Потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и „Л.“ ООД, ЕИК **** („Заявка“). Искането е попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя https://lendivo.bg/.

С формата/формуляра за кандидатстване

Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със „Л.“ ООД, ЕИК ****.

Сочи се още, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР) са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Цитира се, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“

В чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт.

Сочи че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 64.10% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42,58%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Намира, че от неоснователността на твърденията за нищожност на договора в цялост и на неустоечната клауза, следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. В случая договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в 4 настоящия отговор съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по договора.

С оглед изложеното, моли съда да отхвърли отхвърлите предявените от ищцата А. Е. Б., претенции като неоснователни, претендира разноски.

В осз страните – редовно призовани, не се явяват и не представляват.

От тяхно име, чрез пълномощници, се поддържат депозираните книжа.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК, Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им следните факти: сключването на договор за потребителски кредит /ДПК/ от разстояние № 152181/21.02.2025 г., при условия, посочени от ищцата по делото – размер на заема, срок за изпълнение, усвояване на заемната сума.

По силата на ДПК на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 250 лева, както и че от нейна страна е извършено плащане в общ размер от 389 лева, което обстоятелство се потвърждава и от заключението по ССчЕ.

Процесният договор бил сключен за главница от 250 лв., която кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя. От своя страна, кредитополучателят се задължил да погаси задължението си със заплащане на 1 бр. погасителна вноска на 23.03.2025г. (падеж на погасителната вноска), при договорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 42.58 %.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че заемната сума е предоставена на ищеца, поради което същото не подлежи на допълнително доказване.