Присъда № 273 от 14.05.2024, Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 14424 по описа на СРС, НО, 132 с-в за 2021 г.

Софийска районна прокуратура (СРП) е повдигнала обвинение против Й. А. Д. за това, че на *** г., около 13:35 ч. в гр. ***, ж.к. ***, пред бл.*** е отнел чужда движима вещ – текстилен килим с размери 2,5 м. х 3,5 на стойност 495,00 /четиристотин деветдесет и пет/ лева, собственост на Б. Р. А., от владението на същия, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив след като Й. А. Д. бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:

- по НОХД 476/2017 г. СГС, НО, 27 състав с Протоколно определение е одобрено постигнато Споразумение в сила от 13.09.2017 г., с което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК;

- по НОХД 11186/2012 г., СРС, НО 110 състав с Присъда влязла в законна сила на 22.11.2012 г. му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от Наказателния кодекс /НК/.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като счита, че са събрани достатъчно доказателства в негова подкрепа – показанията на св. А. и обясненията на подсъдимия. Изтъква, че килимът е бил на лост пред сградата на пострадалия и е известно, че тези лостове се използват за тупане на килими. Твърди, че подсъдимият е казал на досъдебната фаза, че най-близкият контейнер за боклук е бил на 50 метра, а в съдебната – че е на 2 метра от лоста и последното твърдение не следва да се кредитира. Счита, че случаят не е малозначителен. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен, като пледира да бъде определено наказание лишаване от свобода в минимален размер, предвид ниската стойност на предмета на престъплението и изминалото време от деянието.

Защитникът пледира, че макар да са налице от обективна страна признаците на кражбата, то е налице случайно деяние, поради това, че подсъдимият е мислил, че килимът е бил изхвърлен, тъй като е бил в близост до контейнер за боклук. В подкрепа на тази теза, изтъква това, че подсъдимият веднага е върнал килима, след като е бил посетен от полицай.

Счита, че не е налице субективната страна на деянието. Сочи, че не са събрани доказателства подсъдимият да е знаел, че килима е собственост на пострадалия. Посочва, че не е изключено контейнер за боклук да е имало и на 50 и на 5 метра. Алтернативно, излага доводи за малозначителност на деянието поради незабавното връщане на вещта, ниската правна култура на подсъдимия и ниската стойност на килима. Моли подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Й. А. Д. е роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, осъждан, начално образование, живущ в гр. ***, ул. ***, ЕГН: **********.

На *** г., около 13:30 ч. св. А. изнесъл текстилен килим с размери 2,5 м. х 3,5 м. на стойност 495 лева пред дома си в гр. ***, ж.к. ***, бл.*** и го сложил на метален лост за тупане на килими пред входа с намерението да го изтупа. Към него се приближил подсъдимият Д. и му казал, че има дъщеря, която била болна от епилепсия. Св. А. проявил съчувствие и му дал пет лева и торбичка с малко храна. След това св. А. се качил за малко до апартамента си. В това време подсъдимият взел килима от лоста и си тръгнал с него. След около десет минути св. А. излязъл отново пред входа и видял, че килима го няма. Помолил свой съсед, който бил поставил камера в близост, да види дали вземането на килима е записано и видял на видеозапис как подсъдимият взема килима. Подал същия ден заявление до 3 РУ-СДВР, както и предал в полицията компакт диск с видеозаписа. Няколко дни по-късно служител на 3 РУ-СДВР посетил дома на подсъдимия и го попитал за килима. Подсъдимият казал, че го е взел и на 26.08.2020 г. го предал доброволно. На 27.08.2020 г. килимът бил върнат на св. А..

Към момента на извършване на посоченото по–горе деяние подсъдимият Д. бил осъждан многократно, включително и по:

- по НОХД 476/2017 г. СГС, НО, 27 състав, по което с протоколно определение, влязло в сила от 13.09.2017 г., е одобрено постигнато споразумение, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК;

- по НОХД 11186/2012 г., СРС, НО 110 състав, по което с присъда влязла в на 22.11.2012 г. му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на следните доказателствени средства и доказателства:

- гласни – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите А., С. и И.;

- писмени – заявление; два протокола за доброволно предаване; протокол за разпознаване на лице; разписка; заключения на съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ и видео-техническа експертиза /ВТЕ/; характеристична справка и справка за съдимост за подсъдимия; справка от ГДИН.

- веществени – компакт диск.

Обстоятелствата относно: времето и мястото на случая; оставянето на килима от св. А. върху металния лост; вземането на килима от страна на подсъдимия и последващото му доброволно предаване от негова страна на служител на полицията; връщането на килима на А., се установяват от следните доказателствени материали – обясненията на подсъдимия; показанията на св. А.; заключението на ВТЕ; заявление; два протокола за доброволно предаване и разписка.

По тези факти не се спори между страните, те се установяват по несъмнен начин доказателствата за тях са безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда, поради това не е необходим техен по - подробен анализ /аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/.

Спорните моменти са дали подсъдимият е бил видял, че св. А. е оставил килима на лоста и дали е съзнавал, че този килим е негова или на другиго собственост или е мислил. че е бил изхвърлен като боклук и не е имал собственик.

2

Източник на информация за тези обстоятелства са единствено обясненията на подсъдимия и показанията на св. А..

Св. А. изрично посочи пред съда, че вече е бил изнесъл килима и го е бил поставил на лоста, когато подсъдимият се е появил. Също така, посочи и, че е бил взел тупалка и е отивал към килима, когато подсъдимият му е разказал за болната си дъщеря. Предвид това, съдът прие, че подсъдимият е възприел, че килимът е бил оставен на лоста именно от св. А. и предвид това, че е имал в себе си тупалка, която се използва именно за тупане на килими, много добре е разбрал, че св. А. е имал намерение да изтупа този килим и оттам съвсем логично е заключил, че този килим е бил негов. Поради това, съдът не се довери на твърденията на подсъдимия, че е мислил, че килимът е бил изхвърлен като ненужен. Това, че се е намирал на металния лост е категоричен знак, че този килим не е бил изхвърлен като боклук. И това е така, защото е всеизвестно, че подобни метални лостове, намиращи се в междублоковите пространства, се използват за тупане на килими. Поради това, съвсем елементарно е да се заключи, че наличието на килим /и то сравнително нов, както твърди св. А./ на метален лост не е изхвърлен на боклука, а е оставен с цел да бъде изтупан. Поради това, не се кредитират обясненията на подсъдимото лице, че е мислило, че този килим е бил изхвърлен на боклука.

Освен това, в обясненията си от досъдебното производство /ДП/, които бяха прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 НПК подсъдимият е заявил, че на 50-60 метра от лоста е имало контейнери за боклук, докато пред съда посочи, че такъв е имало на 2 метра. Подобно противоречие съдът намира за основание да не дава вяра на неговите твърдения. Разбира се, напълно възможно е, както подсъдимият заяви, да е имало контейнери за боклук и на 2 и на 50 метра от лост, но ако е имало такъв в непосредствена близост, то той е могъл да заяви този факт още на ДП, тъй като би могъл да обяснява неговата версия. Посочването на наличието на такъв контейнер едва в хода на съдебното следствие сочи, че това твърдение е недостоверно и е направено с цел да обслужва защитната версия на подсъдимия, на която съдът не дава вяра. Ето защо, съдът прие, че в такава близост не е имало контейнер за боклук, който да е бил възможна причина подсъдимия да помисли, че килимът е бил изхвърлен, Но дори да е имало контейнер за боклук в такава близост, това не променя становището на съда, че подсъдимият е съзнавал, че килимът е бил оставен на лоста, за да бъде изтупан, а не е бил изхвърлен, тъй като, ако килимът е бил изхвърлен, то той нямаше да е на лост, а до контейнера. Освен това, той е видял св. А. в близост до лост с килима и с тупалка в ръце.

Ето защо, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и прие, че той много добре е знаел, че килимът е бил на св. А., който го е бил оставил на оста, за да го почисти, а не да го изхвърли.

Кредитират се и показанията на св. С. и И. от ДП, които са били поемни лица при извършеното разпознаване на лице от св. А., при което той е посочил подсъдимия, като лицето, което е взело килима. Техните твърдения дават информация за извършеното разпознаване, но фактът на взимане на килима от страна на подсъдимия се установява от посочените по-горе гласни доказателства и не е спорен въпрос по делото. Цени се и протокола за разпознаване на лице, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

От заключението на СОЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и изготвено от лице с нужните професионални знания, се установява стойността на отнетия килим.

Кредитира се и заключението на ВТЕ, което е изследвало видеозаписа, намиращ се върху вещественото доказателство компакт диск.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК.

3

От обективна страна:

Подсъдимият е отнел от владението на св. А. чужда движима вещ - текстилен килим с размери 2,5 м. х 3,5 м. на стойност 495 лева. Подсъдимият е взел тази вещ без знанието и съгласието на св. А. и е напуснал с нея мястото, където тя се е намирала – на лост за тупане на килими, намиращ се пред входа на блока, в който А. живеел. Съдът прие, че е налице прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец без негово съгласие върху инкриминираната вещ, като подсъдимият е успял да установи върху нея своя трайна фактическа власт и да се отдалечи със същата от местопрестъплението, така че да се разпорежда с нея безпрепятствено и, както намери за добре. Ето защо според съда в случая е настъпил и визираният от закона общественоопасен резултат.

Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение на квалифициращия признак по чл. 196 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК, доколкото към деня на извършване на деянието е бил осъждан по - по НОХД 476/2017 г. СГС, НО, 27 състав, по което с протоколно определение, влязло в сила от 13.09.2017 г., е одобрено постигнато споразумение, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК и по НОХД 11186/2012 г., СРС, НО 110 състав, по което с присъда влязла в на 22.11.2012 г. му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години за престъпление по чл.