Решение № 1914 от 30.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1914 гр. Варна, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110110633 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК .

Образувано е по предявен от Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ап. ....., срещу Н.Б.П.П., с адрес: гр. С., ул. .... № ..., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 300 лева, предмет на изпълнително дело № 202227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № 713, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист № 430/27.04.2017 г. по НОХД № 2873 по описа за 2016 г. на Районен съд - Варна, 22-ри състав.

В исковата молба се твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по НОХД № 2873 е образувано изпълнително дело № 202227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т.. Счита, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден процесният изпълнителен лист, тъй като изпълнителното дело е образувано на 04.05.2022 г., повече от пет години след издаване на изпълнителния титул. Поради това и сезира съда с искане да се установи, че не дължи сумата от 300 лева по 1 горецитирания изпълнителен лист. Претендира и присъдените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.Б.П.П. прави възражение за ненадлежен ответник в производството, счита, че претенцията следва да е насочена срещу Национална агенция по приходите. Евентуално застъпва становище за неоснователност на иска. Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Х. Н. А. не се явява лично, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Н.Б.П.П. не се представлява. С Молба вх. № 24968/03.04.2023 г., именувана становище, оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение № 792/10.04.2017 г., влязло в законна сила на 26.04.2017 г., Х. Н. А., ЕГН **********, е осъден, въз основа на влязъл в сила по отношение на него съдебен акт по НОХД № 2873/2016 г. по описа на ВРС и съгласно Решение на НБПП № ВН-4271-32071/16.12.2016 г., да заплати сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за съдебен защитник, назначен в съдебното производство, за участието му по НОХД № 2873/2016 г. по описа на ВРС, по сметка на НБПП.

Видно от Изпълнителен лист № 430 от 27.04.2017 г., издаден по НОХД № 2873/2016 г. по описа на ВРС, Х. Н. А. е осъден да заплати на Н.Б.П.П. сумата от 300 лева, представляваща разноски за правна помощ въз основа на Решение № ВН-4271-32071/16.12.2016 г.

С Рапореждане от 04.05.2022 г., по молба на НАП, въз основа на горния Изпълнителен лист е образувано изп. дело № 202227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № 713, район на действие Окръжен съд - Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, буква „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В т. 10 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че давността не се прекъсва с образуването на изпълнително дело, а с искането по това дело да бъде приложен определен изпълнителен способ. Видно от молба вх. № 873/04.05.2022 г., със същата е направено искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и за продан на движимо имущество, находящо се в дома му.

При това положение следва да бъде разгледан доводът на ищеца за изтичане на погасителната давност преди депозиране на молбата за 2 образуване на изпълнително дело и прилагане на определени изпълнителни способи по него.

С чл. 117, ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил, че при вземане, установено със съдебно решение, какъвто е конкретният случай, срокът на давността е всякога пет години. Съгласно чл. 114, ал. 1 от същия закон, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В съответствие с това, при влязлото в законна сила на 26.04.2017 г. посочено по-горе Определение № 792/10.04.2017 г., постановено по НОХД № 2873/2016 г. по описа на ВРС, давността, при нормално развитие на обстоятелствата, би изтекла на 26.04.2022 г. Междувременно обаче е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Със Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г.) чл. 3, т. 2 придобива редакция, в която за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С § 13 на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Настоящият съдебен състав намира, че посочените законови разпоредби са релевантни в случая, тъй като НБПП, респ. държавата, действа не като публичноправен, а като частноправен субект по отношение на вземанията за разноски - между страните не е налице властническо правоотношение, а вземанията на ответника за разноски за правна помощ са подчинени на общите правила на ЗЗД относно давността, както и на правилата за събиране на вземанията на частноправните субекти, предвидени в ГПК (Решение № 167 от 09.02.2023 г. по в. гр. д. № 20225300502187/2022 г. на ОС - Пловдив; Решение № 782 от 22.07.2022 г. по в. гр. д. № 20222100500116 /2022 г. на ОС - Бургас). Давността, съгласно цитираните ЗИД ЗМДВИП и ЗИД ЗЗ, е спряла да тече от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. – за два месеца и седем дни. Относимо към конкретния казус, петгодишният давностен срок би изтекъл на 03.07.2022 г. Същият обаче е прекъснат на 04.05.2022 г. с образуването на изп. дело № 202227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т., по което с молбата за образуване е направено и искане за 3 прилагане на определени изпълнителни способи.

Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ответника. Същият е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но доколкото, видно от материалите по делото, същото е водено не от юрисконсулт, а от Председателя на НБПП, съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ап. ....., срещу Н.Б.П.П., с адрес: гр. С., ул. .... № ..., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 300 лева, предмет на изпълнително дело № 202227130400090 по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № 713, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист № 430/27.04.2017 г. по НОХД № 2873 по описа за 2016 г. на Районен съд - Варна, 22-ри състав.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4