Решение № 263 от 28.02.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6313/2022
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 28.02.2023
- В сила
- 28.02.2023
- Състав
- Ася Трифонова Ширкова
Цитирани разпоредби
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 263 гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20224430106313 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, офис сграда „**** офис 4 срещу М. В. В. с ЕГН ********** от с.**** №10. Ищцовото дружество твърди, че на 15.02.2021г е подписано Приложение №1/15.02.2021г. на основание чл.1.3 от сключения на 31.08.2018г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 ЗЗД между **** с ЕИК **** и „**** с ЕИК **** по силата на което вземането произтичащо от договор за потребителски кредит с № 7000365794 от 13.12.2017г, сключен между **** и ответника М. В. В. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество „**** ЕИК **** с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в приложение №1 /15.02.2021г. към рамковия договор от 31.08.2018г. Твърди, че съгласно чл.3.3 от рамковия договор за цесия, „**** ЕИК **** в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия , за което има изрично пълномощно от „****“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „****, чрез 1 ищцовото дружество на посочения в договора за кредит адрес на кредитополучателя ответник, който в договора за кредит е посочен и като адрес за кореспонденция. Към настоящата искова молба ищецът прилага заверено копие от уведомлението за цесията и моли съда да я връчи на ответника с оглед съдебната практика в Решение №3/16.04.2014г. по т.д.
№1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иска на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право. Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 13.12.2017г. Договор за потребителски кредит №7000365794 между „****“ ЕАД и ответника М. В. В., съгласно който кредитора е предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лева, и която сума ответникът се е задължил да върне ведно с уговорените лихви до 05.02.2019г. на равни месечни вноски като общо дължимата на банката сума е в размер на 1393,33 лева. Съгласно чл.9 от договора, за получената главница, ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 21,25 % , а в случай на просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието. В чл.11.2 от договора е инкорпорин погасителния план, съгласно който погасителната вноска е с падеж 15.01.2018г. , последната – 15.02.2019г. Към момента на подаване на заявлението, ответникът не е погасил и дължи главница в размер на 906,63 лева, договорна лихва в размер на 90,44 лева за периода 15.04.2018г. – 16.06.2018 и обезщетение за забава в размер на 67,50 лева за периода 15.04.2028г. 14.11.2018г. и до подаване на исковата молба сумите не са погасени. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми главница в размер на 906,63 лева, договорна лихва в размер на 90,44 лева за периода 15.04.2018г. – 16.06.2018 и обезщетение за забава в размер на 67,50 лева за периода 15.04.2028г. до 14.11.2018г ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски.
В едномесечния срок не е постъпил отговор.
2
Видно от приложения по делото отрязък от призовка на лист 62, ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото на 21.12.2022г. За съдебно заседание ответникът е призован на 01.02.2022, като отрязък от призовката е приложен по делото на лист 67.
Съдебното заседание е проведено на 27.02.2022г. Ответникът не се е явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от призовката за провеждане на публично съдебно заседание, редовно връчена, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебното заседание, без направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на неприсъствено решение. Ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява, като чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна писмена молба преди публичното заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание. Успоредно с това съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК ищецът е отправил искане до съда за постановяване на неприсъствено решение при наличие на пасивно поведение на ответника, надлежно видимо както в исковата молба, така и с нарочната писмена молба с вх. № 5118 от 23.02.2023г.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представено е с исковата молба копие на договор за потребителски кредит. Договорът е подписан от страните. Ответникът не е оспорил подписа си под договора, който има роля на разписка за получената сума. Видно от договора ГПР е в размер на 49,02%, което е в рамките на допустимия по закон размер. Приложения договор не съдържа клаузи, по които да има претенции и които да са нищожни поради неравноправност.
Ищецът претендира главница, договорна лихва и лихва за забава.
3
В тежест на ответника съдът е възложил в определението за насрочване да представи доказателства, че е заплатил дължимите по договора за кредит суми. Доказателства в тази насока не са представени и доказателствени искания не са правени. Установява се от приложения към исковата молба договор за прехвърляне на вземания, че кредитодателят „**** е прехвърлил вземанията си от договора за кредит на ищцовото дружество „****.
Представено е на лист 45 извлечение от приложение към Договора за цесия, в което е отразено вземането по договора за кредит с ответника под пореден №5549 и следователно процесното вземане е обхванато от Рамковия договор за цесия. Представено е на лист 49 уведомително писмо, изпратено до ответника, с което кредитодателят го уведомява, че е прехвърлил вземанията си на ищцовото дружество.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето производство.С оглед фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно заседание, по което представител на ищцовото дружество не се е явил, както и размера на претенцията, съдът счита, че следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер на 100 лева. При така изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 175 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство с №8644/2018 разноски в размер на 75 лева, от които 50 лева юрк.възнаграждение и 25 лева държавна такса.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. В. с ЕГН ********** от с.**** №10, че дължи на „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****” ет. 2, офис 4, представлявано от ****, сумата в размер на 906,63 лева, представляваща главница, договорна лихва в размер на 90,44 лева за периода 15.04.2018г. – 16.06.2018 и обезщетение за забава в 4 размер на 67,50 лева за периода 15.04.2018г.-14.11.2018г., дължими по договор за кредит № 7000365794 от 13.02.2017 год., сключен между „**** и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на основание Приложение 1 от 15.02.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 31.08.2018г., сключен с „**** , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №8644/2018г. на РС Плевен
ОСЪЖДА М. В. В. с ЕГН ********** от с.**** №10 ДА ЗАПЛАТИ на „****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****, офис****, ет. 2, офис 4, представлявано от **** разноски в размер на 175 лева за исковото производство и 75 лева за заповедното.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5