Протокол № 234 от 11.12.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 234 гр. Бургас, 09.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова и прокурора К. Г. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600149 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор К..

Подсъдимият Ф. У. се явява лично и с упълномощения защитник адв. Г.

К..

Не се явява лицето, което прокуратурата поиска за конституиране в качеството на свидетел, И. У..

Явява се назначеният преводач Г. Д. М..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Ф. У.: Да се гледа делото.

Съдът като изслуша становището на страните и като не намира процесуални пречки за разглеждане на делото,

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОДЪЛЖАВА производство. съдебното следствие във въззивното

АДВ. К.: Представям и моля да бъде приета като доказателство по делото надлежно преведена извадка от регистъра на населението, от която е видно, че И. У. е чичо на моя подзащитен и брат на неговия баща А. У.. За съжаление, моят подзащитен ми заяви, че чичо му е болен и не може да пътува и да се яви в съдебно заседание. Не разполагаме с други данни за призоваване.

В тази връзка заявявам, че съм говорила многократно да ми бъде изпратен документ за здравословното състояние на И. У., но към настоящия момент такъв документ нямам.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови доказателствени искания. Да се приеме представения документ. По отношение на уваженото доказателствено искане за разпит на свидетеля И. У., към момента не поддържам същото, тъй като това би било причина за ново отлагане на делото. Няма яснота дали ще бъде осъществено призоваването.

ПОДСЪДИМИЯТ Ф. У.: Телефонният номер на И. У. е +**

***********.

Съдът дава десет минути почивка, като предоставя възможност на подсъдимия, защитника и преводача да проведат телефонен разговор с лицето И. У. с оглед желанието му да свидетелства, здравословното му състояние и възможността да се яви в следващо съдебно заседание.

2

Съдебното заседание продължава в 10.30 ч. в присъствието на прокурор К., подсъдимия Ф. У., упълномощения защитник адв. Г. К. и преводачът Г. М..

АДВ. К.: Успяхме да проведем разговор с чичото на моя подзащитен, но той се опасява за здравословното си състояние, тъй като имал сърдечен проблем и може да му се случи нещо докато пътува. Отказва да свидетелства, тъй като не може да пътува до България. Тъй като живее в Г., каза, че може да проведе видеоконферентен разговор за разпит.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи съдебното следствие. Нямам други искания.

АДВ. К.: Предоставям на съда.

ПОДСЪДИМИЯТ Ф. У.: Присъединявам се към това, което казва адвокатът ми. Последният свидетел, който ангажирах, също изпитах големи трудности да се яви в съдебно заседание. Баща ми му плати самолетния билет, иначе той не искаше да идва на делото в България.

Не сме подписвали документ, когато чичо ми ми предаде златните предмети. Аз щях да му ги плащам на части, когато имам възможност. При нас е нормално това положение и така да си помагаме. Преди време баща ми беше помогнал на семейството на чичо ми И..

АДВ. К.: Нямаме други искания за събиране на доказателства.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и изричното оттегляне от страна на прокурора на искането за допускане разпит на И. У. като свидетел, заявеното от адв. К. относно проведения телефонен разговор с посоченото лице и нежелание на лицето да дойде в България да свидетелства, 3

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.10.2024 г. в частта, с която И.

У. е допуснат до разпит в качеството свидетел, като заличава същия от списъка на лицата за призоваване.

Като изслуша становищата на страните по приключване на съдебното следствие и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата срещу присъдата на Окръжен съд – Ямбол, с която подсъдимият Ф. У. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д”, вр. чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 251, ал. 2 НК, за което му е наложено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок, за неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В хода на същото няма допуснати процесуални нарушения.

Направените от подсъдимия самопризнания в хода на съкратеното съдебно следствие, напълно кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Авторството на деянието и механизмът на извършването му са безспорно установени. В изпълнение на разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид предмета на деянието, за което подсъдимият У. е бил предаден 4 на съд, а именно два броя златни отливки, едната с проба 636, другата с проба 659, на обща стойност 158 733,77 лева, както и общо осем броя златни кюлчета, 24 карата всяко, на обща стойност 237 620 лв., съдът правилно е преценил, че е осъществен съставът на две престъпления – по чл. 242, ал. 1, б.

„д”, вр. чл. 18, ал. 1 НК, касателно извършения опит от подсъдимия да пренесе през границата от Република България към Република Турция, без знанието и разрешението на митниците, процесните два броя златни отливки, както и по чл. 251, ал. 2 НК относно златните кюлчета.

Предвид количеството и високата стойност на процесните златни отливки /над 70 минимални работни заплати за страната/, се касае за стоки за търговски цели в големи размери, които не попадат в легалната дефиниция за парични средства по смисъла на чл. 2, параграф 1, б. „а” от Регламент на ЕС 2018/1672, към който препраща параграф 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Валутния закон. Процесните златни отливки са с процентно съдържание на злато под 99.5% и следователно не попадат в дефиницията за парични средства. В този смисъл деянието правилно е квалифицирано по чл.

242, ал. 1, б. „д”, вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и правилно е приложена разпоредбата на чл. 242, ал. 7 от НК.

По отношение на предмета на престъплението – осем броя златни кюлчета от 24 карата, съдът правилно е преценил, че правилната правна квалификация на извършеното от подсъдимия У. деяние, предвид актуалната редакция на Валутния закон и Регламент на ЕС 2018/1672, е по чл. 251, ал. 2 от НК, тъй като представляват парични средства. Съдът е имал процесуална възможност да преквалифицира деянието с предмет осем броя златни кюлчета от престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д”, вр. чл.18, ал. 1 НК в престъпление по чл. 251, ал. 2 НК, тъй като не е налице изменение на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, няма прибавяне на нови факти, извън рамките на обвинението. Правилно съдът е отчел, че липсват доказателства за законния произход на златните кюлчета. За това сочи както липсата на документи за придобиването им, така и механизма на пренасянето им и най-вече липсата на надлежно деклариране пред митническите органи.

Считам, че свидетелските показания на Нахро Бибани, разпитан пред настоящата инстанция, не променя извода за липса на доказателства за законния произход на процесните кюлчета. Макар и да не е заявил приятелска 5 връзка с подсъдимия, факт е, че същият се е явил пред съда по негова молба, пътувайки от Нидерландия, финансиран от бащата на подсъдимия, като очевиден е интересът за подкрепа на версията на У., че златните кюлчета са му дадени от чичо му. Несъмнено налице е финансов интерес, предвид високата стойност на процесните вещи, предмет на деянието, да не бъдат отнемани, а да бъдат върнати на подсъдимия.

Въпросният чичо е с неустановено местообитание, неустановена трудова или друга дейност, неустановен доход, поради което не може да се прецени дали реално е могъл да придобие злато на такава висока стойност, че да го даде на подсъдимия. Въпреки възможността през последната половин година същият да се яви пред съда, за да бъде разпитан, това не бе сторено.

Подсъдимият не предостави негови данни за призоваване, поради което считам, че защитната му версия е недоказана.

Предвид изложеното намирам, че Окръжен съд – Ямбол е направил правилна правна оценка на установените по делото факти относно инкриминираното поведение на подсъдимия и е приел, че се касае за осъществен състав на престъпление по чл. 251, ал. 2 НК, което е и по-леко наказуемо престъпление от това по чл. 242, ал. 1, б. „д”, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

По отношение наложените наказания: за деянието по чл. 242, ал. 1, б.

„д”, вр. чл. 18, ал. 1 НК съдът е наложил две години лишаване от свобода при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а за деянието по чл. 251, ал. 2 НК – една година и четири месеца при приложението на чл. 58а, ал. 1 НК. Съдът неправилно е определил наказанията за двете престъпления при приложението на чл. 55 НК за едното и чл. 58а НК за второто. Предвид липсата на протест за приложението на чл. 55 НК, считам, че въззивният съд следва да измени основанието за определяне на наказанието по чл. 251, ал. 2 НК и също да приложи чл. 55 НК, при което да слезе под минимума, като предлагам да определи наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, което да се кумулира с по-голямото наказание – две години лишаване от свобода, и кумулираното наказание да се отложи от изтърпяване за изпитателен срок от три години.