Решение № 2430 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2430 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100511475 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 12796/01.07.2025 г. по гр. д. № 55512/2024 г. по описа на СРС, 58 състав е отхвърлен предявеният от С. Г. И., с ЕГН **********, против „Сорслаб“ ООД, с ЕИК 204167778, иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за установяване на незаконност и отмяна на уволнение, извършено със Заповед за прекратяване, считано от 19.07.24 г. и С. Г. И. е осъдена да заплати на „Сорслаб“ ООД сумата 1200 лв. – съдебни разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 267899/07.08.2025 г. от С. Г. И., чрез адв. В. Д., САК. Обжалва решението поради неправилност, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост, при липса на мотиви по съществото на спора – дали е налице реално съкращаване на щата на длъжността „продуктов мениджър“. Твърди, че С. Г. И. към датата на съкращаването е заемала длъжността „Ръководител – продуктова стратегия“, за което представя писмена кореспонденция. Работодателят е направил опит за реално връчване на предизвестието на 18.07.2024 г., третирал е документите като връчени при отказ, а на следващия ден – 19.07.2024 г. отново ги е изпратил, този път – в електронна форма. Оспорва доказателствената сила на щатните разписания на работодателя поради качеството им на частни документи и липса на материална доказателствена сила. Съдът не е посочил дали е налице трансформация или преразпределение на трудовите функции на съкратената 1 длъжност. Съкращаването на щата е привидно, направено единствено за целите на прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че преустановяването на длъжността „Продуктов мениджър“ би означавало преустановяване на дейността на „Сорслаб“ ООД. Подборът е задължение на работодателя тогава, когато функциите на единствена щатна бройка се поемат от длъжности със същите или сходни трудови функции.

Претендира разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 26092445/30.09.2025 г., подадена от „Сорслаб“ ООД, с която счита първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. СРС ясно е изложил своите мотиви относно реалното съкращаване на щата на длъжността „продуктов мениджър“ и е направил преценка на доказателствата. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказана промяна на длъжността на ищцата. Начинът на връчване на предизвестието и заповедта за уволнение при условията на отказ е регламентиран в чл. 335 КТ и не води автоматично до незаконосъобразност на уволнението, когато изявлението е достигнало до работника и лично при опита за връчване, и по имейл – в отговор на поисканото от самия служител, и е отбелязана дата на прекратяване. Неоснователно е твърдението на въззивния жалбоподател, че преустановяването на трудовата й дейност означава преустановяване на дейността на дружеството-работодател. Трудовите функции на въззивника са поети преимуществено от управителя на дружеството. Твърдението за необходимост от подбор е неоснователно, защото заеманата длъжност „продуктов мениджър“ е била единствена щатна бройка и няма новосъздадена длъжност със същите или сходни трудови функции, което да налага подбор.

Претендира разноските в настоящото производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 55512/2024 г. по описа на СРС, 58 състав е образувано по искова молба, подадена от С. Г. И. срещу „Сорслаб“ ООД за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено с Предизвестие от 18.07.2024 г. и Заповед за прекратяване, считано от 19.07.2024 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Ищцата твърди, че е била наета на длъжност „Продуктов мениджър“ по Трудов договор №08 от 17.01.2022 г. в „Сорслаб“ ООД. Договорът е влязъл в сила, считано от 01.02.2022 г., на която дата служителката е постъпила на работа. Ответното дружество е предприело действия по прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. В Предизвестието от 18.07.2024 г. и Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 19.07.2024 г. е посочено, че е прието ново щатно разписание, като е съкратена единствената щатна бройка за длъжността „Продуктов мениджър“, поради което е приложено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Не са посочени причините и мотивите на работодателя, обусловили съкращаването на тази длъжност. Счита, че не е налице реално съкращаване на щата, като е налице привидност с единствената цел да бъде прекратен трудовият договор на ищцата. Не е спазен срокът на предизвестието. Оспорва 2 както предизвестието, така и заповедта за уволнение да са достигнали до знанието й на посочената в тях дата – 18.07.2024 г. И в двата документа е посочено, че са връчени при отказ за получаване от страна на служителя, който е удостоверен с подписа на трима свидетели, и в нито един документ няма подпис на ищцата. На следващо място сочи, че към датата на съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността „Продуктов мениджър“, вече не е полагала труд на тази длъжност, а е била по-рано повишена в нова длъжност с наименование „Ръководител – продуктова стратегия“, считано от 29.02.2024 г.

Писмената форма за промяна в характера на работата/повишението в длъжност е спазена, доколкото от разменената кореспонденция е видно, че е налице съгласие за промяна на трудовата длъжност. Следва да се приеме, че страните по трудовото правоотношение са постигнали съгласие за изменение на трудовото правоотношение в изискуемата от закона форма – писмена, регламентирана в чл. 119, ал. 1 КТ. В условията на евентуалност, в случай, че не бъде прието за доказано повишаването в длъжност, оспорва наличието на реално съкращаване на щата за длъжността „Продуктов мениджър“. При отсъствие на трудовите функции, възложени на С. И., работодателят не може да продължи да осъществява предмета си на дейност и изпълнението на тези трудови функции не може да бъде преустановено. В случая счита, че към датата на съкращаване на щата и прекратяване на трудовия договор работодателят не е преустановил трудовата функция за тази длъжност и дейностите, изпълнявани преди това от ищцата, не са били възложени на друг служител. Индиция за това, че трудовите функции за длъжността не са преустановени, е продължаващото използване от ответното дружество метод/модел на работа „Design Thinking Process“, разработен от ищцата. С депозирана за първото съдебно заседание молба, ищецът оспорва твърдението в Отговора, че за работодателя е отпаднала необходимостта от ръководни позиции, като ищецът се позовава на актуалното щатно разписание, където има запазена длъжност „ръководител, компютърно обслужване“ и „ръководител екип програмисти“. В допълнителна молба ищецът уточнява, че е узнала за уволнението от електронно изпратено й от работодателя чрез имейл съобщение, към което са били приложени Предизвестието и Заповедта - на дата 19.07.2024 г. Претендира сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Сорслаб“ ООД твърди, че в предприятието е налице реално съкращаване на длъжността „Продуктов мениджър“. В предприятието е спряло приложението на модел „Design Thinking Process“, който не е давал желания резултат, видно от влошените финансови показатели на дружеството през финансовата 2023 г. и първите две тримесечия на 2024 г. Към момента на извършване на уволнението необходимостта на дружеството е от специалисти по разработване на софтуерни приложения и тяхното тестване, а не от ръководители на проекти. Сочи, че част от задълженията, осъществявани от ищцата, са били поети и до момента се осъществяват от Управителя на „Сорслаб“ ООД Й.в.Х.. Както Предизвестието за прекратяване на трудовия договор, така и Заповедта за прекратяването му са връчени на 18.07.2024 г. по реда на чл. 335, ал. 1 и ал. 2 КТ при условията на отказ на служителя да ги получи, удостоверено с подписите на други трима лица – служители. Ищцата никога не е заемала длъжността „Ръководител – продуктова стратегия“, каквато длъжност не съществува 3 и в щатните разписания на дружеството и към момента на прекратяване на трудовия договор е заемала длъжността „Продуктов мениджър“. Решението за промяна на щатното разписание в „Сорслаб“ ООД, взето от управителя Й.в.Х., е валидно и е породило своите правни последици. Решението за съкращаване на щата е взето вследствие на реализираните финансови загуби. Недопустимо е изменение на трудовия договор да се осъществява чрез конклудентни действия на работника под формата на подписване на други документ, а следва да бъде извършено само в писмена форма. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че дружеството не би могло да продължава да осъществява дейността си, ако няма лице, което да осъществява извършваните от ищцата функции. Такава длъжност не е налице и в щатното разписание на работодателя понастоящем. Моли да му се присъдят сторените в производството разноски.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че последно заеманата от ищцата длъжност е „продуктов мениджър“, че неоснователно от страна на ищцата се счита, че заеманата от нея длъжност към момента на уволнението е „Ръководител – продуктова стратегия“. Съдът е приел, че според представеното с исковата молба заверено копие на трудова книжка, трудовият договор е прекратен, считано от 19.07.2024 г. При сравнение между двете щатни разписания – в сила от 30.04.2024 г. и последващото, в сила от 8.07.2024 г. се установява, че новото разписание предвижда намаляване на щата с една и единствено съществувала щатна бройка за длъжността „продуктов мениджър“ от общо предвидените с щатното разписание 16 щатни бройки. Новото щатно разписание не предвижда длъжност „продуктов мениджър“, като общият брой щатни бройки е 15.

Оспорването на ищеца на твърдението в Отговора, че за работодателя е отпаднала необходимостта от ръководни позиции, е без правно значение за спора, тъй като дали е било необходимо или не съкращението от гледна точка икономическия интерес на работодателя не подлежи на обсъждане от съда. Съдът е приел, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата, и искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

С исковата молба е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от С. Г. И. против „Сорслаб“ ООД за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение, считано от 19.07.2024 г.

Не се спори и се установява, че ищецът С. И. е работила при ответника „Сорслаб“ ООД по 4 трудов договор от 2022 г., който е прекратен.

От събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е заемала длъжността „продуктов мениджър“, а не поддържаната от нея длъжност „Ръководител - продуктова стратегия“.

Представените по делото Трудов договор № 08/17.01.2022 г. и длъжностна характеристика установяват именно тази договорена длъжност и съответната трудова функция, а в доказателствения материал не се съдържа подписано от двете страни допълнително споразумение по чл. 119 КТ за изменение на наименованието на длъжността, мястото в щатната структура или съдържанието на трудовата функция. Само по себе си обсъждането между страните, включително по електронна кореспонденция, на бъдеща промяна в ролята на работника не съставлява валидно изменение на трудовото правоотношение, ако не е обективирано в изискуемата писмена форма. От представената писмена кореспонденция могат да се извлекат данни, че между страните е било обсъждано повишаване на ищцата и възлагане на функции, обозначавани от работодателя като „Ръководител – продуктова стратегия“. Тази кореспонденция обаче не е достатъчна, за да установи настъпило валидно изменение на трудовото правоотношение по отношение на длъжността, тъй като по делото не се установява постигнато между страните ясно, пълно и съвпадащо съгласие, обективирано в изискуемата от чл. 119 КТ писмена форма. Само признание в кореспонденцията, фактическо използване на определено наименование или обсъждане на бъдеща промяна не замества необходимото двустранно съглашение за изменение на трудовия договор. Последователната практика на ВКС приема, че изменението на трудовия договор е допустимо само при взаимно съгласие и в писмена форма, като липсата на надлежно писмено съглашение изключва настъпването на твърдяното изменение. Ето защо кореспонденцията може да се цени като индиция за намерение или за фактическо възлагане на определени функции, но не и като достатъчно доказателство, че ищцата е престанала да заема длъжността „Продуктов мениджър“ и е преминала валидно на друга длъжност.