Решение № 14 от 03.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Нови пазар, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20253620200516 по описа за 2025 година

Производството е по реда начл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 0280 - 000456 от 16.09.2025 г. (НП) на Началник на РУ - Каолиново при ОДМВР Ш., с което на Б. Ю. С., ЕГН: **********, с адрес село С., улица „***“ № 4, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 102,26 евро и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител - адвокат М., атакува Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Настоява се за отмяната му. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище, се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анА.зира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 03.07.2025 г. около 17:05 часа жалбоподателят като водач на товарен автомобил по път отворен за обществено ползване в село С., област Ш., по улица „***“ в посока към село Л., управлявал товарен автомобил ***, с рег. № ***, собственост на Ю. С. М., ЕГН: **********, видно от договор за покупко – продажба № ***/2025 год. и бил спрян за проверка от свидетелите Г.

А. и Д. С. - полицейски служители в РУ - Каолиново на ОДМВР Ш..

Управляваното МПС било с прекратена регистрация от 13.06.2025 год. съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП като непререгистрирано МПС в установения от закона срок след придобиването му.

Бил съставен АУАН Серия GA, акт № 40787, като нарушението било квА.фицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция № 25 – 0280 - М0000038 от 23.07.2025 г. на осн. чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство по издадения АУАН за извършеното нарушение било прекратено, поради констатирани признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.07.2025 г. Районна прокуратура - Ш. отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка № ***/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Ш., като препис от постановлението, ведно с материА.те по преписката били изпратени на наказващия орган, за преценка относно реА.зиране на административнонаказателна отговорност спрямо Б. Ю. С..

Въз основа на постановения отказ да се образува досъдебно производство било издадено и атакуваното наказателно постановление на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

По делото не се спори, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят Б. Ю. С. е управлявал в село Син вир по ул. „***“ в посока към село Л., на път отворен за обществено ползване, товарен автомобил „***“, с рег. № X 8699MA. Безспорно е установено и обстоятелството, че бащата на жалбоподателя е придобил посочения автомобил на 11.04.2025 г. по силата на сключен нотариално заверен Договор за покупко - продажба. От приложената справка от информационната система на МВР се установява, че поради неизпълнение на задължението да регистрира придобития автомобил на свое име регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 13.06.2025 год. При това положение е очевидно, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, 2 тъй като е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред.

Съгласно нарушената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкцията за неизпълнение на това изискване е предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която в редакцията си към датата на извършване на процесното нарушение е предвиждала – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано точно и ясно, по начин, позволяващ санкционираното лице да разбере за кое деяние е санкционирано и да организира защитата си в пълен обем.

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

Като е осъществил действия по управление на процесното МПС, чиято регистрация е служебно прекратена в хипотезата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, която законът приравнява на липса на регистрация на МПС, жалбоподателят Б. Ю. С. е реА.зирал от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Самата дерегистрация не се осъществява с издаването на нарочен административен акт или изпращане на уведомление на собственика, а с фактическото отбелязване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система, с което процедурата се счита за завършена – тя настъпва по силата на закона след изтичане на определения срок.

Установените по делото факти и анА.зът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновават извод, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, въпреки изложените доводи за субективна несъставомерност на деянието с оглед твърдението, че същият не е знаел за прекратената регистрация, тъй като не е информиран от баща си. Съдът намира, че след като е приел да управлява лек автомобил собственост на друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, въззивникът е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дА. автомобилът има действаща регистрация, включително е имал възможност да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, същият е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това жалбоподателят Б. Ю. С. е проявил небрежност, а това обосновава вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост, а непредпазливостта се проявява в небрежност или самонадеяност.

При небрежността, наричана още

„несъзнавана непредпазливост“, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. А.нея 2 на същия текст предвижда, 3 че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при нА.чието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно - наказателната отговорност на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП . Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като всеобщо действие има правният принцип, че незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новопридобит автомобил от неговия нов собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дА. управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дА. за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и др. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да мотивират жалбоподателя да прояви активност, в това число да установи дА. управляваният от него автомобил е редовно регистриран.

Ирелевантно за отговорността на водача е и обстоятелството дА. органите на Министерство на вътрешните работи са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай според съда, незнанието на факта, че управляваният от въззивника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

В настоящия казус ТП № 2/05.04.2023 год. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС е неприложимо, доколкото касае друга хипотеза на служебно прекратяване на регистрация на МПС, а именно по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, какъвто не е настоящият случай.

Поради изложеното, съдът намира, че за така извършеното нарушение законосъобразно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП .

Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с осъществяване на деянието са засегнати обществените отношения, които нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН е призвана да гарантира.

Не се установяват и обстоятелства, които сочат за съществено отклонение на типичната обществена опасност за нарушения от съответния вид.

Като взе предвид, че административните наказания са наложени в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуА.зацията на същите.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

4

По отношение на искането за присъждане на разноски по делото: