Решение № 22500 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22500 гр. С. 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110135146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. П. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 153,38 лв., главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 356,05 лв., мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 26.11.2024 г., сумата от 41,76 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,60 лв., мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 26.11.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. Г, ет. 7, ап. 68, с абонатен № 43262, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74092/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия 1 купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Нелбо” АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение в полза на ищеца. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответницата М. П. Д..

В открито съдебно заседание ответницата оспорва исковете, включително, че до имота е доставяна топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. Моли за отхвърлянето им и за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже възраженията си, евентуално че е погасила претендираните вземания.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си правни последици.

На първо място, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по следните съображения:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими п о ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

3

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е имала през процесния период качеството на битов клиент на топлинна енергия, доставяна до имота. Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, на 01.07.1970 г.

ИК на СГНС е продал на П.Д.С. и Л.С.С. апартамент № 68 в блок 41, вх. Г, ет. 7, квартал „Г.И., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 56,88 кв. м., заедно с 0,852 % от общите части на сградата с отстъпено право на строеж върху мястото. От приетото писмо от Столична община, район „И. от 28.08.2012 г. се установява, че ж. к. „Г.И., блок 41 е идентичен с ж. к. „Д.а-1“, блок 41. Видно от удостоверение за наследници от 07.08.2024 г., издадено от Столична община, район „И. Л.С.С. е починала на 16.11.1981 г., като е оставила за свои наследници П.Д.С. – съпруг, М. П. Д. – дъщеря и В.П.Д. – син, починал на 05.03.2009 г., неженен, без деца. Видно от удостоверение за наследници от 12.11.2018 г., издадено от Столична община, район „И. П.Д.С. е починал на 03.07.1998 г., като е оставил за свои наследници М. П. Д. – дъщеря и В.П.Д. – син, починал на 05.03.2009 г., неженен, без деца.

От посочените документи се установява, че по силата на наследствено правоприемство от своите родители П.Д.С. и Л.С.С., и от своя брат В.П.Д., ответницата е придобила изцяло правото на собственост върху процесния недвижим имот. С оглед разясненията, дадени по – горе, съдът приема, че именно ответницата в качеството си на собственик на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, 4 ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.