Решение № 168 от 09.10.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Велики Преслав, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100107 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Н. М. срещу Застрахователно акционерно дружество „Б. и.“ осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.

3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 637,76лв., представляваща лихва за забава върху присъдено обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху собствения му лек автомобил „БМВ 535Д“ с per. № Н *** ВТ, настъпили в резултат на ПТП от 29.01.2023 г. в общ размер на 7130,80лв, както и законна лихва върху главницата от 4302,15лв. считано от датата на подаване на исковата молба (23.02.2024г.) до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че на 29.01.2023 г. около 04:00 ч. в гр. В. П., обл. Ш., на ул. „О.П .“ № 19 е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ е участието на лек автомобил „С. Л.“ с per. № Н *** ВХ и лек автомобил „БМВ 535Д“ е per. № Н*** ВТ, собственост на ищеца.

Сочи, че в резултат на настъпилото ПТП били нанесени значителни щети върху личния му лек автомобил. Твърди, че при ответното дружество била заведена щета, като З.д. с преводно нареждане от 23.03.2023г. му заплатило сумата от 2648,65лв. Акцентира, че тъй като изплатената от застрахователното дружество сума не покривала нанесените на автомобила му щети в пълен размер бил предявен иск за нанесени имуществени вреди, по който било образувано ГД № 207/2023г. по описа на PC Велики Преслав. Поддържа, че с Решение № 17/19.01.2024г., постановено по ГД № 207/2023г. по описа на PC Велики Преслав, влязло в законна сила на 20.02.2024г., исковата му претенция била уважена изцяло, но окончателно плащане на присъдената с решението сума в размер на 4302,15лв. все още не било извършено от ответника.

Счита, че с оглед липсата на извършено плащане на горепосочената сума, ответното дружество му дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Тъй като паричното задължение на ответника произтича от задължение за непозволено увреждане, то на 1 основание чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът е в забава и без покана.

Сочи, че обезщетението за забава върху сумата от 2648,65лв. следва да бъде начислено за периода от датата на увреждането – 29.01.2023 год. до изплащане на сумата - 23.03.2023г. и възлиза на 45,37 лева. Обезщетение за забава върху сумата от 180лв. следва да се начисли за период от 29.01.2023г. до 15.05.2023г. и възлиза на сумата от 6,11лв. Обезщетение за забава върху сумата от 4302,15лв. следва да бъде начислено от датата на увреждането - 29.01.2023г. до датата на подаване на исковата молба, както и до окончателното плащане на сумата, като за горепосочения период възлиза на сумата от 586,28лв.

Моли исковата претенция да бъде уважена в цялост и претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искови претенции. Сочи, че в Решение № 17/19.01.2024г., постановено по ГД № 207/2023г. по описа на PC Велики Преслав е налице произнасяне по предявения от ищеца акцесорен иск за присъждане на лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението, поради което настоява, че лихвата за забава е обхваната от сила на пресъдено нещо с посоченото решение и този въпрос не подлежи на пререшаване. Оспорва началната дата на забавата по иска за мораторна лихва, като счита, че приложение следва да намери нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Доколкото щетата е заведена на 31.01.2023 год., счита, че законната лихва следва да се начисли след изтичане на 15 работни дни от посочената по-горе дата. Оспорва претендираната лихва по основание и размер Твърди, че ответното дружество не е било надлежно поканено да изпълни претендираното от ищеца задължението. Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело, поради което в негова тежест не следва да бъдат възлагани разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал обратен иск срещу Д. Д. Г., като моли същият да бъде разгледан в условие на евентуалност, в случай, че съдът уважи депозираната срещу ответното З.д. осъдителна искова претенция. Ответникът излага, че вина за настъпване на процесното ПТП, във връзка с което е заведено и настоящото дело, има Д. Д.

Г., който видно от протокола за ПТП е напуснал мястото на произшествието. В случай на уважаване на главната искова претенция, моли ответникът по обратния иск да бъде осъден да възстанови сумата, която бъде възложена в тежест на ЗД “Б. И” АД, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на предявения обратен иск от конституирания като трето лице помагач на страната на ответника Д. Д. Г.. Последният не оспорва изложените в исковата молба и отговора на исковата молба доводи и твърдения.

Признава предявения главен иск в пълен размер. Навежда твърдение, че в срока за отговор на обратния иск (на 27.05.2024 год.) по сметка на ищеца е заплатил сумата от 638 лева.

Счита, че не е дал повод за завеждане на исковата молба и моли в негова тежест да не бъдат възлагани съдебно-деловодни разноски.

С оглед съдържанието на отговора по обратния иск и приложените към него доказателства за извършено плащане на сумата от 638 лева с разпореждане № 531/ 30.05.2024 год. съдът е предоставил възможност на ищеца да заяви становището си във връзка с извършеното плащане и да изрази изрично дали поддържа исковата си претенция.

С допълнителна молба ищецът потвърждава извършеното от ответника по обратния иск плащане на сумата от 638 лева, която сума покрива предявената искова претенция в размер на 637,76 лева. Заявява, че поддържа претенцията си за заплащане на законната лихва върху главницата от 4302,15 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (23.02.2024 год.) до окончателното изплащане на сумата, доколкото твърди, че главницата не му е изплатена нито от ответното З.д., нито от третото лице помагач на страната на ответника.

2

Сочи, че законната лихва върху главницата от 4302,15 лева за периода от 23.02.2024 год. до 27.05.2024 год. възлиза на 156,56 лева. Настоява да му бъдат присъдени сторените съдебноделоводни разноски в настоящото производство.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа искането за осъждане на ответника да му заплати законната лихва за забава върху присъдената с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 207/2023 год. по описа на ВПРС сума от 4302,15 лева, начислена за периода от завеждане на настоящия иск (23.02.20254 год.) до изплащането й (27.05.2024 год.) и възлизаща на 156,56 лева.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Б. и.“ не изпраща представител за откритото съдебно заседание. В писмено становище, депозирано преди това, заявява, че поддържа отговора на исковата молба, както и предявения и приет за съвместно разглеждане обратен иск и настоява исковата претенция да бъде отхвърлена. В случай, че исковата претенция бъде уважена, моли да бъде уважен предявения от него срещу третото лице помагач обратен иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по предявения обратен иск Д. Д. Г. се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа подадения отговор. Счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото е изпълнил финансовите си задължения към ищеца. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на исковата молба, поради което настоява в негова тежест да не бъдат възлагани съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Предявен е в условие на евентуалност от ответното дружество срещу третото лицепомагач Д. Д. Г. регресен осъдителен иск с пр. осн. чл. 500, ал. 2, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Ответникът по обратния иск е направил признание на исковата претенция до сумата от 638 лева.

С доклада по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че: с Решение № 17/19.01.2024г., постановено по ГД № 207/2023г. по описа на PC Велики Преслав, влязло в законна сила на 20.02.2024г., ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 4302,15 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“ модел „535Д“ с рег.

№ Н **** ВТ, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 29.01.2023 год.; със същото решение ответникът по обратния иск е осъден да заплати на ответното З.д. сумата от 1250 лева.

В настоящото производство са представени следните писмени доказателства, неоспорени от страните и приобщени към материалите по делото: заверен от ищеца препис от Решение № 17 от 19.01.2024 г. по ГД № 207/2023г. по описа на Районен съд – Велики Преслав; Протокол за ПТП № 1815794/29.01.2023 г., съставен от ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция"; Платежно нареждане за сума в размер на 180 лв., платени на 15.05.2023 г. от ответника на ищеца; Платежно нареждане за сума в размер на 2648,65 лв., платени на 23.03.2023 г. от ответника на ищеца и 3 бр. разпечатки от онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва върху сумата от 2648,65 лв. за периода от 29.01.2023 г. до 23.03.2023 г., върху сумата от 180 лв. за периода от 29.01.2023 г. до 15.05.2023 г. и върху сумата от 4302,15лв. за периода от 29.01.2023г. до 23.02.2023 г.

От представената по делото вноска бележка, приложена към отговора на третото лице – 3 помагач на ответното З.д. и ответник по предявения обратен иск, безспорно се установява, че след завеждане на настоящата искова молба ответникът по приетия за съвместно разглеждане обратен иск Д. Г. е заплатил на ищеца на 27.05.2024 г. част от претендираното с исковата молба главно вземане – сумата от 638 лева, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Със сумата от 638 лева ответникът по предявения обратен иск е заплатил изцяло претенцията в размер на 637,76 лева, включваща сумата от 45,37 лева - обезщетение за забава върху сумата от 2648,65лв., начислено за периода от датата на увреждането – 29.01.2023 год. до изплащане на сумата - 23.03.2023г., сумата от 6,11 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 180 лева, начислено за период от 29.01.2023г. до 15.05.2023г., сумата от 586,28лв. - обезщетение за забава върху сумата от 4302,15лв., начислено от датата на увреждането - 29.01.2023г. до датата на подаване на исковата молба 23.02.2024 год.

С оглед извършеното плащане на горната сума, същата по принцип не е предмет на установяване в настоящото производство, но с оглед коректно разпределяне на разноските, съдът следва да се произнесе по релевираните от ответника с отговора на исковата молба възражения.

Основателно се явява възражението на застрахователя с пр. осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Съгласно цитираната норма застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от поранната от двете дати:

1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.

106, ал. 3 от КЗ;

2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.