Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1926 от 17.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 918/2024
Вид
Определение № 1926
Подписан
17.05.2024
В сила
17.05.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Марина Кирилова Семова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1926 гр. Варна, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500918 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Г. М. М., ЕГН **********, вх.№ 24070/25.03.2024г. по регистратурата на ВРС срещу Определение № 2493 от 28.02.2024г. постановено по гр.д.№ 1711/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд-Варна.

В жалбата се възразява срещу законосъобразността и правилността на извода на съда, че компетентен да се произнесе по предявените от жалбоподателката искове за обезщетяване на вреди по Закона за защита от дискриминация са подсъдни на административния съд. Позовава се на практика на ВКС, според която исковата и претенция подлежи на разглеждане от районен съд.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с предявени искове по чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и чл.86 от ЗЗД от ищцата Г. М. срещу Главна дирекция „И......... към Министерство на правосъдието за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на дискриминационно третиране на ищцата като лице с физически увреждания свързани с неизпълнение на задължение на ответника да изгради приспособления за свободно придвижване на хора с увреждания в Затвора в гр.Варна.

1

Предмет на обжалване е определението на районния съд, с което е прието, че исковете, с които е сезиран са такива по Закона за защита от дискриминация уреждащ вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането и съгласно т.4 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. по тълк.дело № 2/2014г. по описа на ВКС и ВАС същите са подсъдни на административните съдилища. На това основание съдът е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Административен съд-Варна.

Настоящият състав намира постановеното определение за неправилно.

Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираният въз основа на тях петитум действително обуславят извод за предявени искове по Закона за защита от дискриминация. Същите обаче неправилно са определени като подсъдни на административните съдилища, вместо на гражданските такива.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2016г. по т.дело № 1/2016г. на ВКС, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, исковете с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 и т.2, а така също и по чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Със същото постановление е обаявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15г.по т.дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4, на която се е позовал първоинстанционния съд постановявайки обжалваното решение.

Горното обуславя извод, че компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове е районният, а не административният съд. Обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2493 от 28.02.2024г. постановено по гр.д.№ 1711/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд-Варна.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3