Решение № 229 от 14.07.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. гр. Лом, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620100260 по описа за 2025 година

Делбено производство – фаза по приключване.

До съдебна делба е допуснат недвижим имот, находящ се в гр.Ло***********, а именно: Самостоятелен обект в сграда, застроен върху 84,56 кв.м., с идентификатор ***********, която е разположена в поземлен имот на петия етаж и е с идентификатор *********** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***********г, ведно със избено помещение № 21 с площ от 4,20 кв.м., таванско помещение с площ 5,10 кв.м., както и по 3.16 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни обекти : на същия етаж – ***********.**, под обекта – ***********.** и над обекта -***********.**.

Отв. М. Н., която е преживяла съпруга на общият наследодател по делото, прави искане за възлагане на процесния имот, предмет на делбата, в първото с.з. след допускане на делбата, т.е. в преклузивния, определен от закона срок по чл. 349, ал. 1 ГПК.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Предмет на делбата е недвижим имот, находящ се в гр. Лом, при права на страните посочени с влязло в сила съдебно решение от 29.07.2025 год.

В първото съдебно заседание, след допускане на делбата, и в преклузивния срок по чл. 349, ал. 1 ГПК е направено искането за възлагане на процесния недвижим имот от ответницата по делото, поради което искането следва да се уважи като основателно.

За правилното изясняване на делото съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа единично и тройна експертизи, която да изготви: проект 1 за разделителен протокол и да остойности имота, а така също и съдебносчетоводна експертиза по фаза сметки.

От заключението на вещите лица, което съдът е приобщил към доказателствата по делото, и които съдът възприема изцяло поддържаните заключения, като дадени добросъвестно и незаинтересовано.

По делото е налице приложното поле на чл. 349, ал. 1 от ГПК : процесният недвижим имот е неподеляемо жилище, преживялата съпруга няма друго такова и е живяла, а живее и понастоящем в него, няма собствено жилище и в срока по чл. 349 от ГПК сезира съдът с искане да й го постави в дял, поради което съдът следва да постави процесния имот в дял на ответницата, като уравни дела на другите съделители с пари.

Относно искането за възлагане на имота и способа за извършване на делбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да се обособят в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства по- големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Съдебно-техническата експертиза заключи, че от процесното жилище не могат да се обособят дялове за съделителите, които да отговарят на изискванията за самостоятелни жилища. Предвид изложеното съдът приема, че жилището е неподеляемо.

В казуса, от страна на съделителката – преживяла съпруга по реда на чл.

349, ал. 1 от ГПК както бе отразено и по горе е направено искане за възлагане в общ дял на делбения имот. Разпоредбата на чл. 349, ал.1 от ГПК ограничава значително приложното поле на възлагането на неподеляем жилищен имот като способ за ликвидиране на съсобствеността. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане в полза на някой от съделителите са свързани от една страна с обекта на съсобственост, а от друга страна с изисквания към съделителя. Делбеният недвижим имот трябва да има характер на жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки съделител. По отношение на съделителя заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие да не притежава друг жилищен имот, както и другото кумулативно условие, при откриване на наследството да е живял с наследодателя си.

В настоящия случай, както се прие по-горе, делбеният имот е жилищен, който не може да се подели, поради което за да пристъпи към обсъждане на способа за извършване на делбата съдът трябва да се произнесе по наличието на материалноправните предпоставки по отношение на съделителя, поискал възлагане на имота. На първо място, по отношение на липсата на друго жилище. Установи се, че съделителката Н. няма друго жилище. Съдът приема, че по отношение нея е налице и другата предоставка. Установи се, че тя е живеела в делбения имот към момента на смъртта на съпруга си, от когото черпи своите права като наследница. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр. д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, за да са налице предпоставките на възлагане по чл. 349, ал. 1 от ГПК е необходимо прететендиращият възлагане съделител да е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи правата си. По делото се доказа, 2 че това условие е налице, поради което и с оглед липсата на други претенции за възлагане и липсата на противопоставяне от другите съделители, съдът намира искането за възлагане на имота в за основателно. Съдът намира, че делбата следва да се извърши по този начин, чрез възлагане на неподеляемия жилищен имот в дял на М. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, делът на другите двама съделители трябва да бъде уравнен с пари или друг имот. В казуса имотно уравнение не може да се извърши, тъй като други допуснати до делба имоти няма, следователно уравнението на дела на тях следва да се извърши в пари.

Общата стойност на поделяемият имот е в размер на 58 000 евро.

Стойността на полагащите се дялове съгласно квотите, при които е допусната делбата за всяка от страните, е, както следва: за ищеца при квота 1/6 идеална част - 9 667,00 евро, за първата ответница при квота 4/6 идеална част - 38 666,00 евро, за вторият отв. С квота 1/6 –съответно – 9 667 евро. С оглед на тези обстоятелства, всяка от страните следва да заплати в полза на ВСС държавна такса в размер на 4 % върху уравнената стойност на дела си, която, изчислена за ищеца, е в размер на 376,68 евро, а за вторият ответник в същият размер - 376,68 евро, за отв. М. Н. – 1546.64 евро.

Съдът констатира, че отв.М. Н. следва да заплати на Р. Б. Н. сумата от 9 667 евро, и на С. Б. Н. – 9 667 евро.

След заплащане на паричното уравнение в шестмесечния срок от влизане на настоящето решение в сила, предвиден в чл. 349, ал. 5 от ГПК, съделителката М. Н. ще стане собственица на целия имот.

На осн. чл. 69 от ГПК и чл. 4 от Тарифа № 1, съделителите ще следва да внесат по сметка на ЛРС държавни такси, равняващи се на 4 % от стойността на дела им.

По делото са направени искания за присъждане на разноски, поради което съдът се произнася по тях.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на:

М. И. Н. с адрес: гр.

Л*****************************, ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр. Л*****************, представляващ: Самостоятелен обект в сграда, застроен върху 84,56 кв.м., с идентификатор ***********, която е разположена в поземлен имот на петия етаж и е с идентификатор *********** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***********г, ведно със избено помещение № 21 с площ от 4,20 кв.м., таванско помещение с площ 5,10 кв.м., както и по 3.16 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни обекти : на същия етаж – ***********.**, под обекта – ***********.** и над обекта - ***********.**.

На обща стойност 58 000,00 евро.

3

ОСЪЖДА М. И. Н., ЕГН ********** да заплати :

- по сметката на ЛРС сумата от 1546,64 евро /хиляда петстотин четиридесет и шест евро и 64 цента/, държавна такса по делото.

- на Р. Б. Н., ЕГН ********** – 9667,00 евро /девет хиляди шестстотин шестдесет и седем евро/, за уравнение на дела, в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила

- на С. Б. Н., ЕГН ********** – 9667,00 евро /девет хиляди шестстотин шестдесет и седем евро/, за уравнение на дела, в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила

ОСЪЖДА М. И. Н., ЕГН ********** да заплати на Р. Б. Н., ЕГН ********** – 300,00 евро /триста евро/, представляващи разноски по делото за тройна съдебна експертиза.

ОСЪЖДА С. Б. Н., ЕГН ********** да заплати на Р. Б. Н., ЕГН ********** – 75,00 евро /седемдесет и пет евро/, за направени разноски по делото за СТЕ.

ОСЪЖДА да заплатят държавна такса по сметката на ЛРС:

- Р. Б. Н., ЕГН ********** – 376,68 евро /триста седемдесет и шест евро и 68 цента/ и 2,56 евро /две евро и 56 цента/ за издаване на изпълнителен лист;

- С. Б. Н., ЕГН ********** – 376,68 евро /триста седемдесет и шест евро и 68 цента/ и 2,56 евро /две евро и 56 цента/ за издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред МОС във 2-седмичен срок, от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4