Определение № 65 от 23.03.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 64/2026
- Вид
- Определение № 65
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Милена Бранкова, Димитрина Николова, Костадин Живков
Цитирани разпоредби
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 218в · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 50 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65 гр. М., 23.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Костадин Живков
Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600064 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 28 от 02.02.2026 г., постановено по ЧНД № 1426/2025 г. по описа на Районен съд М. е отменено Постановление от 01.12.2025 г. на прокурор при РП М., с което е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 269/2021 г. по описа на РУ - М., пр. преписка № 5870/2021 г. по описа на РП – М. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК като незаконосъобразно.
Срещу определението на РС – М. в законоустановения седемдневен срок е постъпила жалба от Р. В. К. от гр. М., с която се обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неизследване на правната страна на казуса и вътрешно противоречиви и непълни мотиви, като жалбоподателят изразява несъгласие с извода на държавното обвинение и първоинстанционния съд, че са налице гражданскоправни отношения и евентуално състав на престъпление по чл. 216, ал. 6 от НК. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокуратурата със съответните задължителни указания.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 6 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда, намери следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна, 1 имаща право на жалба, което налага и същата да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, обаче, същата е основателна, макар и не по изложените в нея доводи.
Досъдебно производство № 269/2021 г. по описа на РУ - М., пр. преписка № 5870/2021 г. по описа на РП – М., е образувано 21.03.2023 г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че през месец септември 2021 г. в гр.
М., самоволно, не по установения от закона ред е осъществено оспорвано от Р.
В. К. от гр. М. предполагаемо право на ползване по отношение на „Т.“, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
При провеждане на разследването по досъдебното производство са събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, писмени и гласни доказателства, от значение за разкриване на обективната истина. По досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия: огледи на местопроизшествие, разпити на свидетели, приобщени писмени доказателства, възложени и изготвени са експертизи – СТЕ и СОЕ.
С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, както и по чл. 216, ал. 1 от НК, а се касае за гражданскоправни отношения.
Приел, че по отношение на повредено имущество на сдружението „Т.“ вследствие извършената сеч на дървета, се касае за евентуално извършено престъпление по смисъла на чл. 216, ал. 6 вр. с ал. 1 от НК. Поради което е прекратил производството. Впоследствие РС М. отменил постановлението като незаконосъобразно. Дал указания, че на основание чл. 50 от НПК прокурорът е следвало да спре наказателното производство, като се укаже на пострадалия, че в шестмесечен срок от уведомяването има право да подаде тъжба по чл. 81 от НПК. Ако до изтичане на законовия срок не подаде тъжба, на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 6 от НПК, наказателното производство се прекратява.
Фактическата обстановка е безспорно установена от държавното обвинение и впоследствие потвърдена от РС М.. Въззивният съд изцяло се солидализира с приетата фактическа обстановка, поради което няма да я преповтаря.
Районният съд е обсъдил подробно възраженията в жалбата.
Оплакването, поддържано и пред настоящата инстанция за липса на 2 аргументи относно наличие или липса на елементи от фактическия състав на деянието, е неоснователно.
Не се споделят и релевираните възражения от жалбоподателя за непълнота, формален контрол и противоречие в мотивите на атакувания съдебен акт. ОС М. след внимателен анализ на материалите, събрани в хода на досъдебното производство, намира, че контролираният съд е извършил задълбочен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност, изследвайки наличните материали, обсъждайки ги поотделно и в цялост. В мотивите на обжалваното определение, първоинстанционният съд се е позовал на доказателствените източници и относима съдебна практика, като установил, че в разглеждания казус не е осъществен състава на престъпленията по чл. 323, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал.
1 от НК, както и че се касае за гражданскоправен спор.
Несъстоятелно е релевираното възражение, че долустоящият съд не обсъдил тезата на жалбоподателя, че спортната база представлява самостоятелен обект, който не е бил предмет на проведената публична продан.
Правилно РС М. приел за неоснователно отправеното възражение на Р.
К., че констатациите, направени от държавното обвинение досежно собствеността на спортните съоръжения не отговаря на обективната истина.
Правилни са изводите на база анализа на изготвените СТЕ и СОЕ, както и приложената СТЕ, изготвена по адм. дело между „О.“ АД и „А.“ ЕООД, че процесните игрища не са строени от „О.“ АД - и по-скоро от бившето „Д.“ поне не в този им вид. Видно от приложеното Решение № 270/13.04.2023 г. на АС - М. по адм. дело № 202/2022 г., във връзка с издадена заповед на Кмета на Община М. за премахване на мини игрището /покрита метална конструкция на спортно съоръжение/, площадката е съществувала през 1972 г., но не и в този си вид, т.е. не е имало изградено игрище, такова, каквото е посочено от К.. От заключението на изготвената СОЕ е видно, че спортните съоръжения във вида преди Постановлението за възлагане в полза на „А.“ ЕООД, са изградени през периода 2011-2019 г. Съгласно изготвената СТЕ, тенис кортът и мини игрището попадат в границите на имота, предмет на отменената публична продан.
На следващо място, правилно контролираният съд приел, че не е спорно, че е бил налице устен договор между „Т. – М.“ и „О.“ АД относно 3 поддръжката и ползването на спортната база.
Неоснователно е възражението за неизпълнение на задължителни указания, дадени от горестояща прокуратура. РС М. обсъдил, че РП-М. е посочила, че към датата на постановяване на прекратяването в РП-М. има висяща преписка с № 4846/2021 г., респ. ДП № 109/2022 г. по описа на ОД МВР-М., касаещо трафопоста и прекъснатото електрозахранване и отношенията между „О.“ АД и „А.“ ЕООД. От изготвената СОЕ е видно, че при извършения оглед на място е установено липсата на електрозахранване, като при изчисляване на щетите го е отчело като факт.
На следващо място, неоснователни са наведените доводи за липса на предприети действия по уведомяване от страна на държавното обвинение на „А.“ ЕООД за преустановяване на противоправното поведение. РС М. извършил подробен анализ на фактическата обстановка, като правилно извел, че до месец януари 2024 г. са водени общо 12 броя административни дела между „О.“ АД - като ищец и ответник -Директорът на ТД на НАП - Велико Търново, касаещи действията на публичния изпълнител относно оценката на имуществото, което е изложено на търга, провеждането на самия търг с тайно наддаване, въвода във владение и постановлението за възлагане. По всички дела са постановявани актове, с които са отменяни решенията на Териториалния директор и са давани указания в каква насока следва да са новите решения.
Правилно отбелязал, че споровете били между „О.“ АД от една страна и от друга ТД на НАП - В. Търново, в частност решенията на териториалния директор, касаещи действията на публичния изпълнител във връзка с търга и продажбата на имуществото на „О.“ АД. За постановените съдебни решения са уведомявани страните - участници в съответните процеси, но не и купувачът „А.“ ЕООД. Същият не е бил страна в нито едно административно производство, свързано с действията на публичния изпълнител и разглеждано от АС -София град. Още повече, държавното обвинение не е уведомяващ орган по административни спорове и не следва да се намесва в правомощията на други институции и по този начин да изземва функциите им.
ОС М. изцяло се солидализира с изводите на първостепенния съд, че по ДП липсват каквито и да било писмени доказателства, от които да е видно купувачът „А.“ ЕООД - М. уведомяван ли е за решението на АССГ по адм.
4 дело № 2110/2024 г. с оглед освобождаване на спорния имот. Правилно, прокуратурата, след постановяване на Решение № 14544 от 28.04.2025 г. на АС - София - град, III отделение, 2 състав и Решение 20731/16.06.2025 г. на същия съд и състав за поправка на фактическа грешка, с които са отменени действията на публичния изпълнител още от етапа на проведения търг, е предприела необходимите мерки по уведомяване на К.Й.И., собственикът на „А.“ ЕООД и Б.Б. — синдик на същото дружество за постановените и влезли в законна сила решения, поради което „А.“ не следва да се счита вече за собственик на имотите, които е бил закупил и в които е бил въведен във владение. Съставени им били предупредителни протоколи за осигуряване достъп до тенис кортовете и мини игрището на Р. К. и лицата, които желаят да спортуват. Към 08.07.2025 г. К. е имал достъп до игрищата, но само през главния вход. След предупреждението на И. и Б., достъпът и през прекия вход е свободен.
Не е налице бездействие от прокуратурата. Със законово разписани функции по осъществяване на обвинението в наказателния процес е абсолютно недопустимо прокуратурата да изземва функции по уведомяване в други производства или извършване действия, част от провеждано принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Напълно ирелевантни са посочените доводи от жалбоподателя, че първостепенният съд неправилно достигнал до извода, че „А.“ ЕООД действало като собственик. Контролиращият съд изцяло се солидализира с изводите на РС М., че „А.“ ЕООД е добросъвестен купувач, спечелил тръжна процедура на проведена публична продан и до отмяната на постановлението за възлагане и респективно уведомяването на дружеството на тази отмяна, се явява собственик на имотите, предмет на публичната продан.
Правилни са изводите на РС М. за липса на осъществяване състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Релевантни са доводите на долустоящия съд, че през инкриминирания период, представителите на търговското дружество „А.“ ЕООД са действали като собственици на недвижимия имот, в границите на който се намират и съответните спортни игрища. По-голямата част от нанесените щети са вследствие липса на поддръжка и амортизация на съоръженията. Не е налице субективния елемент от престъпния състав на чл.
216, ал. 1 от НК – дружеството е действало като собственик, като за 5 унищожаване и повреждане вещ, собственост на дееца, не може да е предмет на това престъпление. Управителят на дружеството е действал с ясното съзнание, че е собственик и упражнява в пълен обем правата, произтичащи от това му право. Липсва формиране както на пряк, така и на евентуален умисъл за унищожаване и/или повреждане на чужда вещ. Налице е подробен и задълбочен анализ на причинната връзка за настъпилите реални щети – а именно – липса на поддръжка и амортизация на съоръженията. „А.“ ЕООД е действало като собственик на валидно правно основание и като такъв е могъл да поддържа, респективно да не поддържа определени обекти, разположени в имотите. Съгласно изготвената СОЕ, през инкриминирания период са настъпили реални щети, както за „Т. М.“, така и за „О.“ АД, като същите са немаловажни, но това не води до извод за наличие на умисъл от страна на представителите на дружеството – купувач.
ОС М. се солидализира с изводите на първостепенния съд за липса на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, както и с посочената съдебна практика.
Правилно приел, че „О.“ АД са предприели обжалване по реда на Глава 27. От ДОПК „Защита срещу принудително изпълнение“, като съгласно чл. 266, ал. 4 от ДОПК - „Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.“ „Т. М.“ се явява трето лице, претендиращо да е носител на самостоятелни права върху вещта, но не е депозирало жалба по съответния ред. Жалбите от страна на „О.“ АД по реда на ДОПК и от негова страна, но подадени обаче до РП-М., не спират изпълнението на влязлото в сила към онзи момент Постановление за възлагане на недвижим имот. Изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 от НК може да се извърши само при вече възникнал спор, като може да се реализира единствено чрез действие. Несъставомерно би било всяко инкриминирано бездействие на дееца /когато например отказва да освободи спорен недвижим имот/ - Така Решение № 154/2017-I н.о. на ВКС, Решение № 297/2011 – III н.о. на ВКС, Решение № 215/2004 – II н.о. на ВКС, Решение № 54/1980, II н.о. на ВС/. За осъществяване на състава по чл.323, ал.1 от НК е необходимо деецът да промени противоправно фактическото положение във връзка с оспорваното от него действително или предполагаемо право, със съзнанието за наличния /съществуващ или приключил/ спор за него и осъществи реализация на 6 претенцията си не по установения ред. /в този смисъл Решение № 219/ 11 декември 2018 г. на ВКС/. В казуса безспорно е установено, че дружестовото купувач не е страна по водените дела, както и че не е надлежно уведомявано за постановените съдебни актове. Обстоятелството, което всъщност придава наказателноправен характер в самоволното действие на субекта, е извършването му не по установения от закона ред. Не е налице противоправна промяна на фактическото положение от страна на „А.“ ЕООД. В настоящия казус, дружеството „А.“ ЕООД е действало на валидно правно основание до отмяната му - Постановлението за възлагане на недвижим имот, което е деривативен способ на придобиване право на собственост.
Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbbded55-5eff-4554-a77d-069f924114d1