Решение № 10322 от 03.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10322 гр. С., 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110134399 по описа за 2024 година

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед от 07.05.2024г. на работодателя „ЕмЕмДи Смарт“ ООД, за възстановяване на заеманата до прекратяването длъжност „Организатор, конференции и събития“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 29 767,14 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 07.05.2024г. – 07.11.2024г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.06.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът М. П. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника „ЕмЕмДи Смарт“ ООД по силата на сключен трудов договор от 18.11.2022г., по което е изпълнявала длъжността „Организатор, конференции и събития“. Посочва, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед от 07.05.2024г., която счита за незаконосъобразна. Оспорва твърдените нарушения на трудовата дисциплина, за които работодателят е поискал писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ на 08.04.2024г.

Излага съображения, че действително е организирала и участвала в тийм билдинг събитие, състояло се на 22.03.2024г., като оспорва твърдението да е изнасяла поверителна информация пред останалите служители на дружеството. Противопоставя се по отношение на посоченото в заповедта обвинение, че на 27.03.2024г. е направила опит самоволно да участва в интервю на потенциален нов служител, което е провеждано от друг експерт на отдел „Човешки ресурси“. Посочва, че в действителност е била поканена от г-жа В. К. на въпросната среща с цел намиране на 1 най – подходящия за дружеството служител, но доколкото прекият ръководител Смоткин се противопоставил, в крайна сметка ищцата не е присъствала на интервюто.

Оспорва и вмененото в атакуваната заповед нарушение изразяващ се в това, че на 03.04.2024г. не се е явила на работа и не е уведомила прекия си ръководител, нито се е отбелязала, че работи от вкъщи. Твърди, че на посочената дата е работила дистанционно /от дома си/, като се позовава на изпратен служебен мейл до други служители на ответника, с копие до прекия си ръководител Смоткин, като същевременно е въвела и нотификация в системата Гугъл календар. Излага съображения, че наложеното наказание не е съобразено с критериите по чл.189, ал.1 КТ – не е съответно на вменените нарушения. Ответникът не е посочил вредоносните последици от извършените нарушения, нито е споменавал такива да са настъпили.

Моли уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност – „Организатор, конференции и събития“, както и да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за вредите от оставането си без работа, поради незаконно уволнение за шестмесечен период от 07.05.2024г. 07.11.2024г. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът „ЕмЕмДи Смарт“ ООД е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди да е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения, действително извършени от ищцата, са тежки и обосновават налагането на най – тежкото наказание дисциплинарно уволнение. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно, с формена по надлежния ред заповед, при спазване на процедурните правила и срокове, при съобразяване на разпоредбата на чл. 189 КТ, съответно счита, че предявените искове следва да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на 2

ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.

Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 18.11.2022г., по силата на което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „Организатор, конференции и събития, с код по НКПД 2011:3332 3001, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата със заповед от 07.05.2024г. на управителя на „ЕмЕмДи Смарт“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание на формално основание, без да разглежда спора по същество. От значение е дали на служителя е осигурена възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ, както и дали тези обяснения са достигнали до работодателя и същият се е запознал с тях преди налагането на дисциплинарното наказание. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряване възможност за защита на работника и с оглед възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за 3 обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде.

Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.

Поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението (така решение № 137/02.03.2010 г. по гр. дело № 20/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 254 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 7086/2013 г., ІV ГО на ВКС решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2016 г., ІІІ ГО. на ВКС и др.).

В случая въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че работодателят формално е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – искането за обяснения е изготвено на български и английски език (л. 40-44), и в него са описани конкретните вменени на работника нарушения на трудовата дисциплина.

Ищцата се е възползвала от правото си на защита и е депозирала писмени обяснения, с които е оспорила извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник/служител да се защити ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Нито поканата за обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника/служителя начин, като работодателят не е длъжен и да посочва кои факти е приел за установени – в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 230/03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, ІV ГО (с което е обобщена задължителната практика 4 на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ), решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г., ІV ГО, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г., ІV Г О , решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г., ІІІ ГО, решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г., ІІІ ГО, решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г., ІV ГО, решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г., ІV Г О , решение № 352/03.12.2013 г. по гр. д. № 62/2013 г., ІV ГО, решение № 7 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., ІІІ ГО, решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г., ІV ГО, решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2161/2021 г., ІІІ ГО и др.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 07.05.2024г., съдържанието на последната е достатъчно конкретно и ясно и покрива изискването за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, и изискването за детайлно описание на вменените нарушения на трудовата дисциплина от обективна и субективна страна, целта на което е осигуряване на възможността на уволнения служител да узнае за какви нарушения е наказан, за да може да се защити пълноценно при оспорване на наложеното му наказание.

В атакуваната Заповед от 07.05.2024г. субектът на дисциплинарна власт е ангажирал отговорността на ищцата М. П. за извършени нарушенията по на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ.