Решение № 104 от 17.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600076 по описа за 2023 година С присъда № 14 от 2.12.2022 г., постановена по НЧХД № 195/2022 г., Айтоският районен съд признал подсъдимия И. Б. Г. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 12.02.2022 г. около 19:30-20:00 часа в заведение в с.

Съдиево, общ. Айтос, чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето на Д. Д. П., ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Със същата присъда районният съд признал подсъдимия Д. Д. П., ЕГН ********** от с. ***, общ. *** за виновен в това, че на 12.02.2022 г. около 19:30-20:00 часа в заведение в с. Съдиево, общ. Айтос причинил лека телесна повреда на И. Б. Г., ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на болка – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го осъдил на глоба в размер на 100 лева.

1

С посочената присъда районният съд признал подсъдимия Д. Д. П. за виновен и в това, че на 12.02.2022 г. около 19:30-20:00 часа в заведение в с.

Съдиево, общ. Айтос казал нещо унизително за честта и достойнството на И.

Б. Г. в негово присъствие, псувайки го на майка, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 НК и чл. 54 НК го осъдил на глоба в размер на 1000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 НК първият съд наложил на Д. Д. П. общо най-тежко наказание глоба в размер на 1000 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от И. Б.

Г., чрез защитника адв. Добрина Илиева от Адвокатска колегия - Бургас.

Твърди се, че в случая е налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 НК, която съдът е следвало да приложи и да освободи от наказание И. Г.. Изразено е и становище, че действията на Г. са били при самозащита и е могло да бъдат квалифицирани като неизбежна отбрана, тъй като деянието е било извършено, за да се защити от непосредствено противоправно поведение здравето на отбраняващия се. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на присъда, с която И. Г. бъде оправдан. Прави се алтернативно искане – да се намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят и защитникът поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява за това, което се е случило.

Тъжителят Д. П. и повереникът адв. Киселичков, редовно призовани, не се явяват, не е изразено становище по жалбата.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Въз основа на доказателствения материал настоящият съдебен състав прие за установено, че на 12.02.2022 г. около 19:30-20:00 ч. подсъдимият И. Г. и свидетелят К. А. отишли в заведение в с. Съдиево. Седнали на една от масите, на която били техни познати, сред които свидетелят А. М.. На друга маса били тъжителят Д. П., свидетелят Н. Д.

К. и друг мъж с прякор „***“. П. черпел за рождения ден на сина си, като 2 всички от тази компания се намирали в състояние на алкохолно опиване. В един момент те започнали да говорят много високо, което подразнило другите посетители на заведението. На Д. П. и приятелите му била направена забележка, което ги ядосало. Подсъдимият И. Г. им казал, че не са сами и че е редно да се съобразяват с останалите. Тогава Д. П. го напсувал на майка, а свидетелят Н. К. се насочил към подсъдимия с намерение за саморазправа. И.

Г. го бутнал с ръце, което, предвид нетрезвото състояние на К., се оказало достатъчно за падането му на пода. В този момент тъжителят Д. П. станал от масата и тръгнал към И. Г.,за да го бие. Подсъдимият му нанесъл два удара с юмрук в лицето, при което П. също паднал на земята. Свидетелят А. М. и съпругата му извели тъжителя извън заведението, за да преустановят възникналия конфликт. Непосредствено след това обаче П. видял навън сап, взел го, върнал се в заведението и замахнал със сапа към подсъдимия. Ударът попаднал в гърба на мъжа с прякор „***“, който бил застанал с лице към Г..

Ударът засегнал и лакътя на лявата ръка на И. Г., който бил вдигнал ръце към главата си, за да се предпази. Д. П. замахнал втори път със сапа, при което Г. му нанесъл удар с юмрук в лицето. Свидетелят А. М. и съпругата му помогнали на падналия П. да се изправи, а след това отново го извели от заведението и заключили входната врата.

На 14.02.2022 г. тъжителят Д. П. бил прегледан от съдебен лекар. При прегледа било установено, че тъжителят е получил следните увреждания: двата долни клепача били синкаво-мораво кръвонаседнали и оточни; в средната трета на гърба на носа – охлузна рана с корица засъхнала кръв над нивото на кожата; в областта на върха на носа – дребни драскотини с корици над нивото на кожата на обща площ 1х1 см; по дясна скула – дребни драскотини с корици над нивото на кожата на обща площ 1х1 см; по ляв лакът – охлузна рана с корица над нивото на кожата с размер 5х5 мм, около нея синкаво-жълтеникаво кръвонасядане и силно изразен травматичен оток в лакътната става, с ограничени и болезнени движения.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. К., К. А. и А. М.- очевидци на случилото се, при отчитане на обстоятелството, че тримата защитават различни тези и демонстрират желание да помогнат на страната, която ги е посочила като свидетел. Съдът не даде вяра на показанията на К. А. и А. М., че подсъдимият ударил само веднъж тъжителя П.. Тези показания се опровергават от заключението на 3 извършената съдебномедицинска експертиза, в което е посочено: „Найвероятно първите удари са били в областта на лицето на пострадалия с последващо падане на неравен терен, откъдето са и охлузванията по ляв лакът.“. В експертното заключение е отразено още, че всички увреждания са в пряка причинна връзка с нанесения побой на Д. П.. Използваното съществително „побой“ еднозначно сочи на обстоятелството, че на тъжителя е бил нанесен не един, а повече удари, при това с голяма сила.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянието на подсъдимия Г. по чл. 130, ал. 1 НК.

Получените от Д. П. увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което съставлява лека телесна повреда по посочения текст от НК. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, който се извежда от силата на ударите и от мястото, където те са били нанесени.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че в случая първият съд е следвало да приложи реторсия. От материалите по делото се установява, че тъжителят П. е причинил на подсъдимия Г. телесно увреждане, довело до причиняване на болка. Именно затова П. е осъден от районния съд за извършено спрямо И. Г. престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Леките телесните повреди по чл. 130, ал. 1 НК и чл. 130, ал. 2 НК се различават по степента на увреждане на пострадалия, а това обуславя и различните наказания, които законодателят е предвидил за всяко едно от тях. За да се приложи реторсията е необходимо пострадалият да е отвърнал със „също такава телесна повреда“. В случая са причинени леки телесни повреди, но с различна степен на увреждане, което изключва приложението на чл. 130, ал. 3 НК.

За престъплението по чл. 130, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Подсъдимият Г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от общата част на Наказателния кодекс. Налице са предпоставките по чл. 78а НК, поради което районният съд законосъобразно го е освободил от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му е наложил административно наказание.

4

При определяне размера на санкцията съдът съобрази, че степента на обществена опасност на деянието на подсъдимия не е много висока, като се има предвид обстоятелството, че първопричина за инцидента е било провокативното поведение на тъжителя П. и приятеля му Н. К., намиращи се в нетрезво състояние. От друга страна, съдът съобрази характера на получените от Д. П. увреждания, в рамките на приетата квалификация, които според вещото лице д-р Милева биха отзвучали за около 1-12 дни.

Множеството причинени увреждания на много по-възрастен човек, при това във видимо пияно състояние, обуславя извод, че наложеното административно наказание глоба в размер на 1500 лева не е в прекомерен размер.

С оглед на изложените съображения и като не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14 от 2.12.2022 г., постановена по НЧХД № 195/2022 г. по описа на Айтоския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5