Решение № 113 от 16.06.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Девин, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100054 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, по чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т. 9, 10, чл.11, ал.2 ЗПК от Р. Р. А., ЕГН ********** от гр. Ч., ул. Х. А., бл. С. *, ет. *, ап. *, чрез адв. С. Ж. П. – АК Пловдив, със съдебен адрес гр. П., пл. С. № *, ет.*, офис *** да се установи по отношение на „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. С. № **, ет. *, представлявано от управителя Н. П. П., че сключеният между страните Договор за паричен кредит (ДПК) № 1107*/11.07.2024г. е недействителен, на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от Закона за потребителския кредит.

Ищецът твърди, че на 11.07.2024г. е сключил ДПК № 1107* с ответното дружество, по който е бил отпуснат паричен заем в размер на 1000.00 лева, с начин на връщане 23 бр. погасителни вноски, от които 3 х 9,72 лева и 20 х 55,26 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 50% и ГПР 65,61%. Общата сума за погасяване е 1134,36 лева, като датата на последното плащане е 19.12.2024г.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на императивните условия на договорения лихвен процент чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. В съдържанието на договора не са посочени условия за прилагане на лихвения процент, съответно липсва яснота относно размера на възнаградителната лихва и начина на определяне на общата дължима сума от 1134,36 лева. В чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ДПК е уговорена неустойка в размер на 567.64 лева, която дължи на кредитора с плащане на месечните вноски, поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.5, ал. 2 ДПК с банкова гаранция или с 1 поръчителство на две физически лица, отговарящи на чл. 5, ал. 1, т. 2:

„Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител осигурителния, доход следва да е в размер на не по-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях: трябва да е в размер на 4 пъти минималната работна заплата за страната: не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемателя: нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по актив, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или от друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Твърди, че изискванията на кредитора за предоставяне на обозпечение изначално са били неизпълними от ищеца, като потребител, поради което се начислява неустойката, предвидена в чл. 11 от договора в размер на 567,64 лева.

Клаузата на чл. 11 от договора за паричен заем, в която е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение е нищожна, тъй като кредиторът не е спазил чл. 16 и чл. 10а ЗПК преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна и счита, че клаузите в чл. 8, вр. с чл. 6 и чл.

7, ал. 4 от Договор за паричен заем № 1107* са недействителни поради заобикаляне на закона именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, която недействителност е изначална още към момента на сключване на договора.

Моли съда да установи, че сключеният между страните договор за паричен заем № 1107* от 11.07.2024 г. е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от Закона за потребителския кредит.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска.

Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. С клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, 2 закрепени в чл. 11,ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.и При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,15% и ГПР определен в процесния договор в размер на 65,61%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като включените от кредитора разходи са тези, с които е бил наясно към датата на сключване на договора.

Ищецът е целял да се обогати от кредитодателя си, тъй като е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, поради заведени многобройни дела срещу кредитора си.

Неустойката не противоречи на добрите нрави, съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС;

Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г.. IVг. о.. ГК.

Неустойката е компенсаторна, уговорена съгласно правото на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД - да иска или реално изпълнение, заедно обезщетение за вредите по общия ред. Наличието на 11 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация относно крайния размер на задължението на потребителя, съответно накърняваща добрите нрави. Кредитополучателят по своя инициатива е сключил още 10 договора с уговорка за плащане на неустойка, при идентични условия, поради което е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Така Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г.: т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело С-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Вапса RomBneasca SA).

Моли съда да отхвърли иска и да присъди сторените разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С. П. в писмено становище, 3 поддържа иска.

Ответникът „С. К.“ ООД, чрез адв. Х. Г. в писмено становище, поддържа доводите в отговора.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представен договор за потребителски кредит (ДПК ) № 1107* към искане № 9401162, сключен на 11.07.2024г., в гр.

Смолян се установи, че е сключен между „С. К.“ ООД – наричан в договора кредитор и Р. Р. А. – кредитополучател с предмет на договора – отпускане на кредит, с параметри на договора за кредит: Размер на кредита:

1

000.00 лева; Размер на погасителна вноска: 3 х 9.72 лева и 20 х 55.26 лева; Ден на плащане: - четвъртък; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите: 65.61 лева; Брой вноски: 23; Фиксиран лихвен процент: 50%; Дата на първо плащане: 18.07.2024г.; Обезпечение: поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: 19.12.2024г.

Обща сума за плащане: 1 134.36 лева.

Съгласно клаузата на чл.5, ал.1, т.2 от договора за кредит е уредено: „Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1 При един поръчител - осигурителния доход следва да е в размер на не по-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната;

2.2 При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3 Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; 2.4 Да не са кредитополучатели по договор за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5 Да нямат кредити към банки или финанасови институции с класификация, различна от „Редовен”, както по актив, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6 Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на получавания от тях доход.

Съгласно ал.2 страните се споразумели, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до три дни от сключване на настоящия договор.

Съгласно чл.11, ал.1 ДПК „ С подписване на договора, кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не представи договореното в чл.5 от договора обезпечение в три дневен срок от сключването му или предоставянето обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора 4 неустойка в размер на 567.64 лева. Ал.2 Страните се съгласяват дължимата неустойка да бъде заплатена разсрочено, съгласно посочения в Приложение №1 към договора начин.

Ищецът оспорва ДПК №1107*, с твърдения за недействителност под формата на нищожност, поради нарушаване на Закона за потребителския к р е д и т (ЗПК), тъй като съдържанието на договора не отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК като не съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита; т. 9а методиката за изчисляването му, съгласно чл. 33а; т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Съгласно договорната клауза на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ДПК № 1107*:

„С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Общите условия към договора за заем, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 567.64 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към настоящия договор за кредит“.