Решение № 257 от 23.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. гр. Хасково, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640101052 по описа за 2025 година

Производството е образувано искова молба на К. Х. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Хасково, ж.к. *****, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.*****,чрез адв. Д.В.М. от АК - Пловдив, против „Неткредит" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул."Лъчезар Станчев" (Литекс Тауър) № 3, ет.10, с правно основание чл. 55, ал.

1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за сумата от 230 лева, представляваща платена без основание сума, по недействителен Договор за потребителски кредит № 202203021224090058 от 02.03.2022г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на исковата молба 22.04.2025г. до окончателното плащане.

С влязло в сила протоколно определение № 26 /14.01.2026г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск, чрез неговото намаление, който да се счита предявен за сумата от 85,25 лева, а производството в частта за разликата над размера от 85,25 лева до първоначалния размер на иска от 230,00 лева, е прекратено, поради оттеглянето му за разликата над 85,25 лева до 230 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит 202203021224090058/02.03.2022г., сключен с ответното дружество, като съгласно чл. 11 от същия, кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 1600,00 лева при 1 годишен процент на разходите – 48,84 %, годишен лихвен процент – 40,44 % и срок за погасяване на кредита: 18 вноски, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата от 2160 лева. Съгласно чл. 4, ал. 3, договорът следвало да бъде допълнително обезпечен. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 4, ал. 3 от договора, същият дължал неустойка, визирана в чл. 6, ал. 1 от договора в размер на 2034, която била начислена на ищцата и същата била разпределена на 12 месечни вноски.

Излага се, че по посочения договор за кредит ищцата е заплатила сумата от 1830 лева. Счита се, че на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, договорът за потребителски кредит 202203021224090058/02.03.2022г е нищожен. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, не са спазени изискванията да бъде посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В конкретния случай e бил посочен ГЛП, но липсвало условия за прилагането му, както и изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив. Излага се, че нарушението на посочената разпоредба била още по съществена, доколкото нито в договора за кредит, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката. Сочи се, че процесния договор не отговарял на изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която сочи, договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай, не станало ясно какво точно е включено в ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойката и дали същите са отразени в ГПР и какво точно включва то. Ищецът излага, че процесния договор за кредит е нищожен поради неспазване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка в размер на 2034 лева не е била включена в ГПР и ГЛП. Посочва се, в договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, с което потребителят е бил въведен в заблуждение, относно стойността на разходите по обслужването на кредита. Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато 2 сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя. Излага се, че е налице заобикаляне на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването на ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г. Посочването в договора на размер на ГПР, не е реалния прилаган в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговски практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите и ищецът сочи преюдициално заключение по дело С – 453/10, в този смисъл. Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, ищецът счита, че договор за потребителски кредит 202203021224090058/02.03.2022г., следвало да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл. 6, аб. 1 от Договор за потребителски кредит 202203021224090058/02.03.2022г. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се съдебна практика в този смисъл. В допълнение, ищецът сочи, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като претендираната сума в размер на 2034 лева е в размер на 100 % от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1600 лева. Посочва се, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка и в този смисъл сочи съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Излага съдебна практика в защита на твърденията си. Моли искът да бъде уважен.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника.

Признава следните факти: сключването на 02.03.2022 г. на договор за кредит № 202203021224090058 между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 1600,00 лева.

Излага, че исковата молба за допустима за разглеждане, но нередовна, доколкото в същата не е бил посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а, заявление дали желае връчване на посочения 3 електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници. Излага се, че в периода от м. февруари 2025г. до момента на депозиране на отговора на исковата молба от ответника в Районен съд – Хасково са били заведени 4 /четири/ производства с ищец К. Х.

П. и ответното дружество, с предмет прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит /заплащане на суми по договор за потребителски кредит, в условията на евентуалност, прогласяване на нищожността на отделни негови клаузи. Оспорва твърденията наведени от ищеца, относно нищожност на договор за потребителски кредит № 202203021224090058 от 02.03.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК; неуточнената клауза противоречи на добрите нрави, заобикаля закона и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, 1 ал.

ЗЗП; начисляването на неустойка в размер на 2 034,00 лева и получаване на сумата в размер на 1 830.00 лева по процесния договор за кредит. Съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за кредит следвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване а договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Сочи се, че информация за размера на ГПР е посочена в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума, дължима от кредитополучателя – в ал. 5 на 11 от договора. Излага се, че тъй като компонентите, които следва да се включват в ГПР са нормативно определени, то и за кредитора не е налице задължение за тяхното посочване в договора за кредита и в този смисъл сочи т. 3 Решение по дело С-932/19, във връзка със съображение 13 от преамбюла на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира сторените в производството разноски, както и 360,00 лева – юрисконсултско възнаграждение

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 202203021224090058 сключен между тях на 02.03.2022г, по силата на който на ищеца, като кредотополучател е предоставена заемна сума в размер на 1600 лева.

Установява се от приложения Договор за потребителски кредит № 202203021224090058/02.03.2022г., че заемната сума е представена при следните условия: ГЛП - 40,44%, ГПР - 48,84%, срок за погасяване: 18 месеца, 4 вид на вноската – месечна. Ищецът се е задължила, при условията и сроковете в този договор, да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита.

Съгласно условията на договора и в частност чл. 4, ал.3 от Договора, вземането на кредитора трябва да бъде обезпечено с гаранция, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора - Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде предоставена до края на следващия ден от сключването на договора.

Съгласно чл. 6 от Договора, в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора уговореното обезпечение - гаранция по кредита по чл.

4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2034,00 лева.

Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора. Ако срокът, за който се начислява неустойката е по кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредита е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако кредитополучателя осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Договора е, че в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора.