Определение № 1141 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1141 гр. София, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601409 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на адв. П. С. - повереник на Т. Д. Т. и И. А. Н., с която е поискано да бъде отменено определение от 13.11.2023 г. по н.о.х.д. № 657/2023 г. на ОС-Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането на горните лица да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци в производството.

В жалбата не се споделят изводите на съда, че искането е преклудирано, тъй като е направено след провеждане на разпоредителното заседание по делото. Посочено е, че пострадалите от престъпното деяние по чл. 258, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК въобще не са били призовавани за разпоредително заседание, респ. за тях срок за предявяване на искане за конституирането им като страни въобще не е започнал да тече. Поискано е да бъде отменено определението, с което е даден ход на съдебното следствие , и на първоинстанционния съд да бъде указано да проведе ново разпоредително заседание с призоваване на всички участници по чл. 247г от НПК.

По процесуалната допустимост на жалбата.

Жалбата на адвокат С. е подадена в 7 дневен срок от постановяване на определението, с което в съдебно заседание от 13.11.2023 г. окръжният съд е оставил без разглеждане исканията на Т. Д. Т. и И. А. Н. за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители по делото. Макар че това произнасяне е извършено след разпоредително заседание, чрез него е препятствана възможността съдът да вземе отношение по искане за конституиране на пострадалите като частни обвинители. Този акт по последици е приравнен на отказ за конституиране на пострадал като частен обвинител и по аргумент от чл. 249, ал. 3 от НПК подлежи на контрол пред въззивния съд по реда на глава двадесет и втора от НПК.

На въззивен контрол подлежи и искането за ревизия на определението, с което е оставено без разглеждане искането за конституиране на пострадалите като граждански ищци. Макар че по отношение на такъв отказ в НПК няма норма аналогична на чл. 249, ал. 3 от НПК, процесуалната допустимост на произнасянето на въззивния съд в тази му част се извежда от факта, че искането е оставено без разглеждане, както и от Директива 2012/29/EС относно минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, според която пострадалото лице има право да получи 1 разглеждане на делото си в съда.

По процесуалната основателност на частната жалба

Преди да се произнесе по основателността на частната жалба въззивният съд проследи процесуалното развитие на делото пред окръжния съд, установявайки следното:

В ОС-Благоевград е бил внесен обвинителен акт срещу С. К. А. за престъпление по чл. 258, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК – за това, че на 05.12.2021 г., около 11.00 часа, в гр. Благоевград, пред офис на „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“ ЕООД, противозаконно пречил на орган по приходите - И. А. Н. и Т. Д. Т. , да извършат задълженията си по закон, като не ги допуснал да влязат в офиса на фирмата, застанал пред входната врата на адреса и отправил заплахи срещу служителите на НАП, както следва: на Т. казал: „Ще те убия и ще те излежа, внимавай къде ходиш и когато се прибираш, знам къде живееш и ще те намеря. Аз съм бил в затвора и пак ще вляза заради тебе, когато те убия.“, а на Н. казал „Опитай да влезеш и няма да излезеш жив оттам.“ След запознаване с делото съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание, за което е призовал подсъдимият, неговият защитник и прокурорът.

Първото насрочено разпоредително заседание се отложило по молба на защитата.

Разпоредително заседание с участието на подсъдим, защитник и прокурор /без призоваване на жалбоподателите/ е проведено на 16.10.2023г.

В това заседание след като е взел отношение по въпросите по чл. 248, ал. 3 от НПК съдът е насрочил следващо заседание за 13.11.2023 г., за което е призовал за разпит свидетелите, посочени в приложението към обвинителния акт, включително и жалбоподателите Т. и Н..

На 01.11.2023г. в деловодството на окръжния съд, чрез повереника адв. П. С., е депозирана молба от жалбоподателите Т. и Н. за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители. В молбата е обяснено, че лицата не са били призовани за разпоредително заседание, като е поискано произнасяне по тяхното искане.

Преди съдебното заседание на 13.11.2023 г. в деловодството на окръжен съд с преписи за страните са постъпили нови молби на Т. Т. и И. Н. /прикачени към корицата на делото/, в които искането им за конституиране като граждански ищци и частни обвинители е подновено, като е конкретизиран по вид и размер предявеният от всеки един от тях граждански иск.

Искането е поддържано в съдебно заседание от упълномощения повереник на жалбоподателите, който е аргументирал процесуалната му допустимост с твърдението, че Т. и Н. не са били уведомени за насроченото разпоредително заседание и за правото им да участват в съдебното производство като частни обвинители и/или граждански ищци до началото на това заседание.

След изслушване становището на страните съдът се е произнесъл по отправеното искане, оставяйки го без разглеждане. Мотивите за това са били два: първо, искането е направено извън посочения в чл. 76, ал. 3 НПК и в чл. 85, ал. 3 от НПК момент и второ-жалбоподателите не са посочени от прокурора като пострадали лица от престъплението по чл. 258, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

След произнасянето съдът е дал ход на съдебното следствие, като е стартирал същинския процес по събиране на доказателства.

Определението, с което е оставено без разглеждане искането на пострадалите, е предмет на проверка от въззивния съд. При проверката на този акт по същество въззивният съд прие следното:

2

Неуведомяването на жалбоподателите да участват в разпоредително заседание и неразясняване на разпоредбата на чл. 247в, ал. 2 и ал. 4 от НПК е довело до практическа невъзможност тези лица да участват в наказателното производство.

Разгледано от гледна точка на достъпа до правосъдие, на установеното в Конституцията на Република България право на защита, както и на основната задача на наказателния процес, определението на съда е било неправилно.

Не се споделят мотивите на окръжния съд, че искането на жалбоподателите е направено след разпоредително заседание и правото им да поискат да бъдат граждански ищци и частни обвинители е преклудирано. Вярно е, че към момента на произнасяне по искането разпоредително заседание по делото е било проведено.

Едновременно с това обаче, жалбоподателите не са били призовани за това заседание, нито са им били разяснявани процесуалните възможности да участват в процеса като граждански ищци и частни обвинители. В този смисъл срок за отправяне на подобно искане от тях не е започвал да тече.

Нормата на чл. 56 от Конституцията на Република България установява найшироко съдържанието на правото на защита. Това право предполага задължение на държавата чрез нейните органи да обезпечи ефективна възможност на гражданите да защитят нарушените или застрашените си права пред съдебни органи. В наказателния процес тази разпоредба не се ограничава само до обвиняемия, а се простира и по отношение на пострадалия, чиито нарушени права са основание за възникване на материалното правоотношение между държавата и извършителя. Законът допуска участието на пострадалия като акцесорна страна в процеса, за да допринесе с активното си процесуално поведение за постановяването на правилен съдебен акт.

Така той не само съдейства за осъществяване на правосъдието, но и за пълноценна защита на накърнените му с престъплението права и законни интереси.

Ето защо, при конкретната фактология по делото и при констатираната от страна на съда пасивност, приключването на разпоредителното заседание не може да бъде пречка съдът да се произнесе по искането на жалбоподателите като граждански ищци и частни обвинители. Това без усилие е могло да се случи след като съдът проведе ново разпоредително заседание, в което да вземе отношение по въпросите по чл. 248, ал. 3 от НПК след изслушване становището на всички участници по чл. 247г от НПК.

Не е аргумент за противното и посоченото в мотивите на окръжния съд, че прокурорът не е посочил в обвинителния акт жалбоподателите като пострадали лица от престъпното посегателство по чл. 258, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. С обвинителния акт прокурорът очертава предмета на доказване по делото. В конкретния случай с твърдението, че престъпното посегателство е осъществено посредством използване на съставомерна заплаха за живота и телесната неприкосновеност на жалбоподателите прокурорът е въвел яснота по отношение на техния правен статут в производството.

Съдът е следвало да отчете именно това, а не факта, че в списъка към приложението по обвинителния акт тези лица не са били посочени като пострадали или пък това, че правата им по чл. 75 от НПК не са били разяснявани на досъдебното производство.

Обстоятелството, че престъплението по чл. 258 от НК е в глава седма "Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“не ограничава възникването на фигурата на пострадал и възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието вреди, стига да е доказана причинната връзка между инкриминираното поведение на дееца и последвалите вреди. В крайна сметка, основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението, и ако от него са последвали вреди, се дължи съдебно произнасяне относно претенцията за тяхното възмездяване. Това задължително тълкуване за гражданския ищец би трябвало обаче да бъде отнесено на общо основание и към частния обвинител, защото и двете процесуални фигури са разновидности на пострадалия. В тази насока са Постановление № 9/25.12.1961 г., Пленум на ВС, изм. с 3

Постановление № 7/87 г., т. 1, Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК, Решение № 30 от 04.02.2013 г. по н.д. № 2150/2012 г., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 346 от 23.12.2011 г. по н.д. № 1787/2011 г., І н.о. на ВКС, Решение № 605 от 23.03.2011 г. по н.д. № 630/2010 г., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 12 от 05.02.2009 г. по н.д. № 705/2008 г., І н.о. на ВКС и др.

По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено.

Делото следва да се върне на ОС-Благоевград, който да се произнесе по молбите на Т.

Т. и И. Н. за конституирането им в процеса като граждански ищци и частни обвинители в рамките на новопроведено разпоредително заседание, на което бъде дадена възможност на тези лица да вземат отношение и по въпросите по член 248, ал. 3 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, САС, НО, 6 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.11.2023 г. по н.о.х.д. № 657/2023 г. на ОСБлагоевград, с което е оставено без разглеждане искането на Т. Д. Т. и И. А. Н. да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци в производството.

ВРЪЩА делото за произнасяне по искането в разпоредително заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4