Решение № 169 от 15.03.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Горна Оряховица, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214120101793 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Ищцата П. В. СТ. от гр. Л., чрез процесуалния си представител адв. М.

Николова, твърди, че на основание наследяване по закон е собственик на недвижим имот с кадастрален номер 1274, за който е отреден УПИ VII-1274, в кв. 99 от ПУП-ПР на гр. Л., одобрен със заповед № 346/09.06.1993 г., кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-49/31.10.2003 г., план за улична регулация, одобрен с решение № 277/28.04.2004 г. Имотът бил с площ 1000 кв. м. и с граници от двете страни улици, УПИ VIII-1275, УПИ VIII1286. Посочва, че границата между УПИ VII-1274 и УПИ VIII-1286, двата в кв. 66 от ПУП – ПР на град Л., е каменна ограда построена през 1959 г. От известно време съществувал спор между съседите, дали границата между имотите минава покрай тази ограда или е на някое друго място. Ищцата направила справка в Община Л. като на скицата на имота си установила, че границата е изместена и я ощетява с около 10 кв.м. Не съвпадала с изградената каменна ограда през 1959 г. Предвид спора между страните за местоположението на границата между имотите им иска от съда да се признае за установено, че границата между имотите е съществуващата материализирана ограда между същите и че е допусната грешка в нанасянето 1 на регулационния план на границата между УПИ VII-1274 и УПИ VIII-1286.

Иска да бъде нанесена действителната граница между имотите. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Н. К. – процесуален представител на ответника Й.Т.. Оспорва твърдението на ищцата, че е налице грешка в отразяването на границата на имотите в кадастралната карта на гр. Л., че каменната ограда е граница на имотите, Намира, че оградата не отговаря на действителното правно положение. Счита, че оградата навлиза в имота му и го ощетява. Посочва, че ищцата е изградила през 2015 г. каменната ограда между имотите на място различно от старата ограда между тях, с което го ощетила в площта на имота му. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

По предявения положителен установителен иск чл. 124 от ГПК:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.

12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на нотариус при ГОРС В.С.В. е придобил собствеността върху дворно място от около 1000 кв. м.. с построени в него сайвант и хамбар, съставляващо парцел X-925, в кв. 62, по плана на гр. Л., при граници: улица, В.П. и М.К.. С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** на нотариус Красимира Боева, с рег. № 296 (на л. 9 от делото) В.С.В. бил признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Л., а именно:ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - Къща, със застроена площ от 120 кв.м., построена в югоизточната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с плано снимачен № 1274, в кв. 66, за който е отреден УПИ – VII – 1274, в кв. 66, по подробния устройствен план на град Л., с площ 775 кв. метра, съгласно скица № 243/27.04.2004 г. на Община Л., а съгласно горе-цитирания нотариален акт имотът е с площ от 1000 кв. м., който имот е с неуредени сметки по регулация към имоти пл. № 1286, улица с о.т. 253-256 и улица с о. т. 253-254, при граници на имота на: на север - Х.И.Ц., на изток – Т.В.Н., на юг- Улица с о. т.

253-256, на запад – улица с о.т.253-254.

Видно от удостоверение за наследници (на л. 11 от делото) В.С.В. починал на 20.05.2021г., като оставил за свой наследник П. В. СТ. – дъщеря.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** на нотариус 2

Красимира Боева, с рег. № 296 (на л. 23 от делото) се установява, че Й. В. Т. придобил собствеността върху имот с кадастрален № 1286, за който е отреден УПИ VI-1286, в кв. 66, по подробния устройствен план на град Л., с площ 686 кв.м., с неуредени регулационни отношения от към улица, заедно с построените в този имот двуетажна жилищна сграда-къща, със застроена площ 70,17 кв. м., навес с оградни стени със застроена площ от 16 кв. м., навес с оградни стени с площ от 20 кв. м., второстепенна постройка със застроена площ от 28 кв. м., при граници на имота: на север- имот 1275,1284, на изток имот 1285, на юг – улица, на запад имот 1274.

Приети по делото са удостоверение издадено от Община Л. за трасировъчни данни за точки от работната геодезическа основа на населеното място и трасировъчни данни за поземления имот, както и протокол за трасиране, означаване и координиране на граница между УПИ- VI-1285 и УПИ VII-1274 в кв. 66 по ПУП на гр. Л., общ. Л..

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че по сега действащия ПУП на гр. Л. на практика към новия кадастрален план на града, одобрен със заповед № 300-4-49/31. 10. 2003 г. е пренесена и запазена дворищната регулация от стария план, одобрен със заповед № 346 от 09.06.1993 г. В него е приета нова улична регулация, одобрена с решение № 277 от 28.04.2004 г. И в плана от 1973 г. и в този от 2003 г. се вижда, че предаваеми места между двата имота обект на спора няма. Разногласията при тях настъпили в резултат на допусната явна фактическа грешка в кадастралната карта от 2003 г., при заснемане на кадастралната граница. Ответникът закупил имота си по новия план/ по променената граница/, а П.С. владее имота си от преди, при границите показани на стария план.

Според вещото лице до 2003 г., когато със заповед № 300-4-49 от 31.10.2003 е приет новия кадастрален план на града, е действал кадастралния и регулационния план одобрен със заповед № 346 /09.06.1993г. На оцифреното копие от плана в М-1:200 /приложение 1 от експертизата/, където имот с кадастрален № 1274 бил под № 925, а имот с кадастрален номер 1286 бил под № 923 била пренесена кадастралната граница по действащия ПУП на града. В това приложение ясно се виждало, че двете граници не съвпадали.

Лицето на имот с кадастрален номер 925 било 25, 63 кв.м., а по новия план от 3

2003 г. аналогичния имот кадастрален № 1274 бил с лице 24, 95 кв. м.

Виждало се, че границата по новия план била права линия, а по стария план била с чупка в средата. Дворищно регулационната линия съвпадала с кадастралната граница по стария план. Липсата на преписки с регулационните промени в периода 1993-2003 г. в Община Л., водело до извод, че в кадастралния план от 2003 г. границата между двата имота била отразена невярно. Допусната била явна фактическа грешка. В приложение № 2 вещото лице пренесъл имотната граница от плана от 1973 г. с кафяв цвят, а с виолетов отразил заснетата по координатите в момента на терена трайна ограда между имотите обект на спора. От заключението на вещото лице се установява, че не е имало причина (като например придаване на части по регулация или др.), поради която границите на имотите по оцифрения и кадастралния план да бъдат определени по различен начин от тези по одобрения регулационен план преди 2003 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че наследодателят му В.С.В. е бил собственик на спорната реална част от 10 кв. м., към момента на одобряване на кадастралната карта през 2003г. Следва да докаже, че парцел УПИ VII-1274, в кв. 66 от ПУП-ПР на гр. Л., заснети по кадастрален план одобрен със заповед № 300-4-49/31.10.2003 г. и УПИ VIII1286,в кв. 66 от ПУП-ППР на град Л. са заснети неправилно. В негова доказателствена тежест е да установи, че към момента той е собственик на спорната реална част от около 10 кв. м. по силата на наследствено правоприемство. Следва да докаже, че при заснемането от 2003г. спорната част е заснета погрешно към имота на ответника.

На първо място съдът намира, че следва да бъдат направени уточнения във връзка с допустимостта на предявения иск и спорния предмет по делото.

Както е прието в задължителната практика на върховната инстанция – Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. дело № 8/2014г. по описа на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост. Предмет на делото по този иск е установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, 4 вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в кадастралната карта/. С оглед целта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (да се установи принадлежността на правото на собственост и неправилното отразяване на границите на имота в КК), установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, е към момента на предявяване на иска, респ. към приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Поради изложените причини с доклада си от 06.12.2021г. съдът е квалифицирал иска си като такъв за признаване право на собственост върху сочената от ищеца реална част от 10 кв. м. към настоящия момент и установяване на непълноти и грешки именно към този момент. В тази връзка е разпределена и доказателствената тежест по делото.

След горните уточнения във връзка с допустимостта на иска и предмета на спора, съдът намира следното във връзка с основателността на предявения иск:

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че наследодателят на ищеца е бил собственик на УПИ VII –1274 в кв. 66 по ПУП-ПР на гр. Л. с площ 775 кв. м. От своя страна ответникът е придобил собствеността върху УПИ VI-1286, с площ 686 кв. м. Установява се, че със заповед № 300-4-49/31.10.2003 е одобрен кадастралния план за гр. Л. (от заключението на съдебно-техническата експертиза).

Основният спорен по делото въпрос е дали спорната реална част от 10 кв. м. през 2003г. е заснета погрешно към имота на ответника. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че от приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че дворищно регулационната граница между двата имота съвпада с кадастралната граница. Придаваеми места между двата обекта няма, от което следва, че в кадастралния план от 2003 г. границата между двата имота е отразена невярно. Допусната е фактическа грешка, защото не е запазена границата по стария регулационен план, а именно между двата имота да няма предаваеми места, а дворищната регулация да съвпада с кадастралната граница. Вещото лице е пренесло в приложение № 2 цифровия модел на кадастралния план от 2003 г. имотната граница от 1973 г. От заключението на вещото лице, а и от приложената комбинирана скица (на л. 62 от делото – приложение № 2) се установява, че при извършеното оцифряване границата на плана между двата имота е 5 изместена в полза на имот на ответника - УПИ VI-1286, като навлизането за разлика от плана от 1973 г. е с 68 см. В съдебно заседание вещото лице уточни, че материализираната на място ограда била средно между плана от 1973 г. и плана от 2003 г., поради което нямало как да се изчисли разлика в квадратурите на имотите. След оцифряването и изместването на границата тези спорни 68 см са навлезли в имота на ищеца, т. е. застъпили са имота му, както е отразено и на комбинираната скица (от оцветеното в черна линия е границата на кадастралната карта от 2003, а границата от 1973 г. е в оранжево, и също има разлика с границата на терена, която е оцветена в лилаво.)

При тези данни същественият въпрос по делото е дали е допусната грешка във връзка с процесните 10 кв. м. при оцифряването или при изготвянето на кадастралния карта от 2003 г., когато геодезиста от общината е допуснал явна фактическа грешка при заснемане на кадастралната граница, като не я е наложил съобразно плана от 1973 г., т.е. в случая е налице грешка при което границата между двата имота е невярно отразена.