Решение № 10 от 09.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. К., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20245100900076 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски споровеГл. Тридесет и втора от ГПК.

Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез процесуален представител – адв. С., от ищците Б. М. Д. и М. М. М., и двете от гр. К., насочена против ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, гр. С., искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.

429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба двете ищци твърдят, че на **,**,**** г. около 05.30 часа М. А. М. управлявал лек автомобил (микробус) марка „Фолксваген”, модел „Мултиван“ с рег.№ * **** **, собственост на „К. - П. Б.“ ЕООД, по път І-5 (Русе - Маказа) с посока на движение от кръстовището за с. Глухар към гр. К.. По това време валял проливен дъжд и техният наследодател С. М. Н. пресичал дясното пътно платно. Когато делинквентът М. А. М. достигнал км. 346+650 на път І-5, в района на „Устра Бетон“ АД, поради превишена и несъобразена с метрологичните условия скорост, не успял да реагира навреме и блъснал с предната част на автомобила С. М. Н.. След произшествието на място пристигнали екип на Пътна полиция и на Спешна помощ, които констатирали смъртта на С. М. Н..

По случая било образувано ДП № 221/2021 г. по описа на ОД на МВР - К.. С Присъда № 6/06.12.2021 г., постановена по НОХД № 222/2021 г. по описа на Окръжен съд - К., М. А. М. бил признат за виновен в това, че на **,**,**** г. при управление на МПС- лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Мултиван“ с рег.№ * **** **, по път І-5 1

(Русе - Маказа) км. 346+650, посока на движение от с. Глухар към гр. К., в землището на гр.

К. до фирма „Устра Бетон“, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.

20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Н.. Присъдата влязла в законна сила на 22.12.2021 г.

Ищците изтъкват, че по образуваното ДП била изготвена Съдебномедицинска експертиза на труп № 13 от 2021 г., в която вещото лице описало травматичните увреждания, получени при ПТП и от които настъпила смъртта на наследодателя им С. М. Н., като : „Основната причина за смъртта на С. М. Н. е черепно - мозъчна травма, травма на гръдния кош, корема и крайниците; кръвонасядане на меката черепна покривка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина в количество 1700 мл. в лявата й половина и 1000 мл. в дясната й половина; разкъсвания на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина в количество около 50 мл., отток на мозъка“. В заключението било установено и, че в казуса е налице причинно-следствена връзка между причинените от ПТП травми на пострадалия, остра кръвозагуба в следствие на травматично разкъсване на аортата и последвал масивен кръвоизлив в гръдната кухина и настъпилата от това смърт. Заключението на съдебномедицинския експерт сочело, че най-общият механизъм на причинените травматични увреждания на С. М. Н. бил удар или пристискане с или върху твърд тъп предмет, какъвто в случая бил удара от движещ се автомобил.

По образуваното наказателно дело била изготвена и Съдебна автотехническа експертиза № 79/05.05.2021 г., установяваща, че водачът М. М. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Мултиван“ с peг. № * **** ** е могъл да предотврати ПТП и да не прегази брат им С. М. Н., като го заобиколи, но не го е направил.

Като основна причина за ПТП вещото лице посочило управление на МПС с несъобразена с конкретните пътни условия и видимост скорост. В анализа на ситуацията, вещото лице посочило също, че причината С. Н. да се движи по платното била стичащата се вода от проливния дъжд по банкета.

Двете ищци твърдят също, че от така извършеното от деликвента М. А. М. престъпление, на тях като преки наследници на брат си С. М. Н. им били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание и влошено емоционално състояние, вследствие на смъртта му.

Ищците изтъкват, че изпаднали в стрес от настъпилата трагедия. Започнали да употребяват успокоителни лекарства. Твърдят, че били прекрасно семейство. Силно се обичали и разбирали. Връзката им била скрепена с много силна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, които се отличавали от обичайните. Освен силната привързаност, твърдят, че брат им се грижел за тях и ги подкрепял колкото и с каквото можел. В исковата молба се изтъква, че ищцата Б. М. била диагностицирана с туморна формация и освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ К. с 80% трудова неработоспособност, пожизнено. След като се развела и особено след диагностицирането й като онкоболна, брат й С. започнал да се грижи за нея, а 2 тя за него и така се сближили повече от обичайното. Изтъква се още, че ищцата М. М. М. страдала от глухота, което увеличило грижите на брат й към нея. След смъртта на съпругът й, се засилила връзката им и близостта между тях.

Ищците твърдят, че те двете се грижели за брат си, като непрекъснато се редували, през ден, да му готвят и да чистят. Тази близост между тримата съществувала от както били родени. Всяка от тях се грижела за него с каквото може и той за тях. Загубата им била огромна, тъй като се лишили от най-обичания и близък за тях човек. Твърдят, че били изключително силно привързани един към друг, повече от обичайната близост между брат и сестри, тъй като брат им С. бил ерген и реално те се грижели за него и те били неговото семейство. Твърдят, че болката и страданията за тях били изключително големи и същите ще усещали до края на живота си.

В исковата молба се сочи, че собственикът на автомобила, причинил нанесените им вреди, имал валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ с „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, съгласно застрахователен договор/полица №BG/22/120001694917, с покритие на застрахователния риск от 19.06.2020 г. до 19.06.2021 г. Към момента на подаване на исковата молба, нито делинквентът, нито застрахователното дружество им заплатили обезщетение за претърпените от застрахователното събитие неимуществени вреди. Причина за настъпилото ПТП от **,**,**** г., било виновното поведение на деликвента М. А. М., изразяващо се в нарушаване на правилата за движение в качеството си на водач на застрахования при ответното дружество автомобил.

Ищците твърдят, че на 03.09.2021 г. предявили застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 10320/03.09.2021 г., по която била образувана преписка по щета № 0001000-01-21- 7559 от 2021 г. На 14.12.2021 г. получили писмо -отговор с изх. № 11310/14.12.2021 г., с което ответното дружество отказвало да им заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди. Предвид отказа за обезщетяване на причинените от застрахователното събитие вреди, за тях се обуславял правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Материалното им право на обезвреда, респ. правото им на пряк иск срещу застрахователя, възниквало по силата на наследяването, предвид че те се явявали преки и единствени наследници от първи ред на пострадалия от ПТП.

Ищците молят да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всяка от тях- на Б.

М. Д. сумата в размер на 100 000 лева и на М. М. М. сумата в размер на 100 000 лева, съставляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания и влошено емоционално състояние на всяка една от тях, от настъпилото на **,**,**** г. ПТП с причинена смърт на С. М. Н., явяващ се техен общ наследодател и брат, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ -03.09.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират и присъждане на направените в производството разноски.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, двете ищци поддържат исковата си претенция, изцяло.

3

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, гр. С., с който оспорва изцяло предявената искова претенция.

Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, която да надвишава обичайната за семейните отношения между брат и сестри, с доводи, че представените от ищците доказателства не подкрепят по безспорен начин твърденията им за съвместен живот, постоянна взаимопомощ и особена близост, надвишаващи обичайното в тези отношения. Оспорва механизмът на процесното произшествие, както и че ПТП се е осъществило само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача М..

Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н., поради нарушение на чл. 113, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП (при пресичане на пътното платно когато няма пешеходна пътека, пешеходецът следва да съобрази разстоянието до доближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост), както и на чл. 114, ал. 1 от ЗдвП (на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост). На самостоятелно основание твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н., поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, с довод че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при липса на тротоар, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.

Ответникът сочи, че в случая пострадалият не се е движил съобразно правилата за движение по пътищата, поради което като пешеходец е създал в равна степен с поведението на водача, предпоставки за настъпването на ПТП.

Ответникът оспорва предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди и като завишена по размер, недължима и заявена в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от 33Д. Оспорва и предявените акцесорни искове, с оглед неоснователността на предявените главни такива за присъждане на неимуществени вреди.

Прави възражение за прекомерност на търсеното от ищците адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. С отговора на исковата молба се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изцяло всички оспорвания и възражения, с доводи и аргументи, заявени с отговора на исковата молба.

В откритото съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си претенция. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Прилагат и списък по чл.80 от ГПК.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от ГПК, ответното застрахователно дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Поддържа депозираните по делото отговори. Претендира присъждане на разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК.

4

Окръжният съд, в рамките на своите правомощия като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство е предявената от ищците срещу ответното застрахователно дружество искова претенция, съставляваща обективно и субективно съединени искoве с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с които целят да бъде осъден ответникът поотделно да им заплати: на Б. М. Д. сумата в размер на 100 000 лева и на М. М. М. сумата в размер на 100 000 лева, съставляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди болки и страдания и влошено емоционално състояние на всяка една от тях, от настъпилото на **,**,**** г. ПТП с причинена смърт на С. М. Н., явяващ се техен общ наследодател и брат, причинено виновно от М. А. М. при управление на МПС лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Мултиван“ с ДК№ № * **** **, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ -03.09.2021 г. до окончателното им изплащане.