Решение № 56 от 05.04.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Русе , 05.0*.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Аглика Гавраилова

Антоанета Атанасова

Боян Войков при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 2021*500500067 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Н-ТРАНС“ ЕООД чрез адв. Р.А. против решение № 260501 от 2.12.2020 г., постановено по гр. д. № 5300/2019 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск против П. М. Д. иск с правно основание чл. *22 ГПК във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за установяване на вземане на ищеца от ответника в размер на сумата 1009,56 лв., произтичащо от липса на парични ценности, представляващи предоставен от ищеца и получен от ответника аванс по сключен трудов договор от 18.01.2019 г., който аванс не бил върнат от длъжника на работодателя след прекратяване на правоотношението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 133* от **.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2766/2019 г. на РС Русе . Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Според жалбоподателя направените от първоинстанционния съд правни изводи противоречат на събраните писмени и гласни доказателства и установеното от фактическа страна. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с 1 което искът да му бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата П. М. Д. чрез адв. Т.Б. АК Русе оспорва основателността й по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Претендира разноски.

Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

Производството по делото е образувано по предявения от жалбоподателя против П. М. Д. установителен иск по чл. *22 ГПК.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане. По него е издадена Заповед № 133* от **.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2766/2019 г. на РС Русе за сумата в размер на 1950 лв., представляваща преведен по банков път аванс на длъжника по трудово правоотношение, която сума не е изработена от длъжника и не е върната на работодателя след прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва от 1*.05.2019 г., както и за направените разноски. Доколкото от страна на длъжника било депозирано възражение по чл. *1* ГПК, на основание чл. ***, ал. 1 ГПК, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението. В законоустановения едномесечен срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което същият се явява процесуално допустим.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнало трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № **/18.01.2019 г. с 6-месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, с който ответникът бил назначен на работа в дружеството на длъжност „шофьор товарен автомобил“ /международни превози/, с основно месечно трудово възнаграждение 560 лв. Със заповед № 10 от 18.01.2019 г. ответникът бил командирован със задача: превоз на товари. От 22.01.2019 г. дружеството започнало да му възлага международни превози в Испания. Ищецът твърди още, че във връзка с възникналото трудово правоотношение 2 заплатил на ответника по банков път следните суми: 1. На 16.01.2019 г. - 507 лв. за пътни разходи /преди сключване на трудовия договор/; 2. На 23.01.2019 г. - сумата от 1950 лв. заем под формата на аванс; 3. На *.02.2019 г. сумата от 568,35 евро командировъчни и *. На 5.02.2019 г. - сумата от 96,60 евро заплата за м.01.2019 г.

Заявява, че ответникът не спазвал установената трудова дисциплина, не попълвал задължителните документи и се отнасял нехайно към възложените му задачи, като на 0*.02.2019 г. изоставил повереният му товарен автомобил без надзор в Испания без да предостави на работодателя си дигиталната карта на тахографа и необходимата документация. В телефонен разговор ответникът информирал работодателя си, че е оставил камиона с натоварената на него стока и не желае да работи в „Н-ТРАН“ ЕООД.

Със заповед №12/05.02.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 05.02.2019 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Ответникът отказал да подпише заповедта и тя му била връчена при условията на отказ, в присъствието на двама свидетели.

Ответникът П.М. Д. чрез адв. Т.Б. АК Русе е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.

Признава, че между страните е съществувала трудовоправна връзка за периода от 18.01.2019 г. до *.02.2019 г. Не оспорва получаването на сумата от 507 лева, изплатена на 16.01.2019 г., за която признава, че е във връзка с пътните му разходи от България до Испания. Не оспорва и определения със Заповед № 10/18.01.2019 г. размер на полагащите му се командировъчни на стойност 56,81 евро на ден. Относно претендираната сума в размер на 1950 лв., заявява, че представлява половината от договореното между страните реално трудово възнаграждение в размер на общо 2000 евро, което е стандартно за този вид работа, като условието му да започне работа било възнаграждението за двете седмици изпитателен срок /1000 евро/ да му бъде изплатено предварително, преди да се качи на камиона. Твърди, че ищецът предложил да му заплати пътните разходи в двете посоки, по *00 евро в посока с лек автомобил до гр.

Памплона Испания, като му превел първоначално на 16.01.2019 г. сумата 258,67 евро, за да тръгне от България. Твърди, че на 22.01.2019 г. предал личния си автомобил на Х. и съпругата му и поел курс от гр. Памплона по посочената от тях дестинация. На 23.01.2019 г. ищецът му превел сумата 1000 евро / 1950 лв./ съгласно договореното в България. Твърди, че условията на работа при този работодател били неприемливи за него, поради което изработил двете седмици съгласно уговорката и заявил на Х., че няма да работят заедно занапред. Попитал го дали ще изпълни уговорката да му заплати пътя до България и той се съгласил, като му превел на 04.02.2019 г. остатъка от **0 евро за отиване и 400 евро за връщане, както и 96,60 евро заплата за м. януари.

Заявява, че се разделили приятелски, като на 04.02.2019 г. в 19,54 ч. извадил картата от тахографа и предал камиона, заедно с цялата документация, а ищецът му върнал 3 личния автомобил заедно с документите и ключовете. С отговора на исковата молба ответникът заявил и възражение за прихващане със сума в общ размер на 4385,91 лева, представляваща сбор от негови насрещни вземания от работодателя, както следва: 1.

Сума от 1999.99 лева – командировъчни за 18 дни; 2. Сума от 508,52 лева – гориво отиване; 3. Сума от 508,52 лева – гориво връщане; 4. Сума от 254,26 лева-нощувка; 5.

Сума от 254,26 лева-нощувка; 6. Сума от 356,36 лева – заплата м. януари за 14 дни; 6.

Сума от 112 лева-заплата за м.февруари за 4 дни; 7. Сума от 392 лева – пътни такси отиване/връщане.

С молба от 03.01.2020 г. в изпълнение на дадените от съда указания по отстраняване на допуснати нередовности на исковата молба ищецът уточнява, че претендираната сума е във връзка с възникналото между страните трудово правоотношение от 18.01.2019 г., сумата от 1950 лв. бил преведена на четвъртия ден от сключване на трудовия договор по изрична молба на П. Д. да му бъде изплатен аванс, поради необходимост от парични средства. Уговорката им била, че този аванс ще бъде изработен от ответника, което той не изпълнил. Намира възражението за прихващане на ответника за неоснователно.Твърди, че претенцията за командировъчни за 18 дни е завишена, тъй като те са изплатени за 14 дни, в размер на 568,35 евро, но и те не били реално отработени, защото ответникът самоволно си тръгнал; изцяло оспорва претенцията за гориво отиване до Испания и връщане до България, като заявява, че уговорката била да се поемат разходите по пътуванията /билетите/ в двете посоки с автобус на „Юнион Ивкони“ и за това е била преведена сумата 507 лв.; оспорва изцяло претенцията за нощувки от по 130 евро в едната и другата посока, каквато уговорка не са имали; счита неоснователна претенцията за заплата, за м. януари 14 дни и м. февруари 4 дни, тъй като на ответника му се дължали и били заплатени всички отработени дни, а не календарни; оспорва претенцията за пътни такси в размер на 200 евро отиване и връщане, тъй като не е поемал като работодател задължение да заплаща такива суми. Твърди, че заради непредаването от ответника на картата от тахографа и невъзможността да бъде разтоварена, на ищеца била наложена санкция, впоследствие отменена, за което представя решение на РС Пловдив. Заявява, че бил подал сигнал пред полицията и съда в Испания за това, че ответникът взел картата за гориво от ищеца.

От приложените по делото писмени доказателства – срочен трудов договор № **/18.01.2019 г. и длъжностна характеристика се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е приел да изпълнява длъжността “шофьор товарен автомобил/ международни превози” в ищцовото дружество с основно трудово възнаграждение 560 лв. и място на работа „НТРАН“ ЕООД с 6 –месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Със Заповед № 110/18.01.2019 г., издадена на основание НСКСЧ, работникът бил командирован със 4 задача превоз на товари като било договорено, че разходите за пътни, дневни, квартирни и вътрешен транспорт на командирования са за сметка на работодателя и възлизат на 56,81 евро на ден. Със Заповед №12/5.02.2019 г. ТПО на ответинка било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

По делото са приложени платежни нареждания за извършени преводи по сметка на ответника от страна ищцовото дружество, както следва: от 23.01.2019 г. за сумата от 1950 г.– аванс 01.2019 г., от 4.02.2019 г. за 96,60 евро – заплата за м. 01, 2019 г., от 4.02.2019 г. за 568,35 евро – командировъчни 01,2019 г. Приложено е и платежно нареждане за преведена от Д. Х.а на П.Д. на 16.01.2019 г. сума в размер на 507 лв. – пътни разходи.

Приета е неоспорена от страните съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ответникът има отработени в ищцовото дружество 12 работни дни, от които 10 през м. януари и 2 през м. февруари, 2019 г. Общият размер на дължимата и неизплатена сума за трудови възнаграждения на ответника възлиза на 52,04 лв., а за командировъчни – 888,40 лв. Командировъчните са изчислени от вещото лице за 18 дни, т. е. за целия период на времетраене на трудовия договор между страните. Общата дължима сума на ответника е 940,44 лв. като след приспадане на преведения на 23.01.2019 г. аванс в размер на 1950 лв. остава надплатена сума в размер на 1009,56 лв. Експертът разяснява още, че от справка в хронологична ведомост от счетоводството на ищцовото дружество е установило, че на 23.01.2019 г. е осчетоводена като преведена на ответника сумата 1950 лв., както следва: по дебита на сметка 498 – Други дебитори, подсметка 3 – П.Д. и по кредита на сметка 503 – разплащателна сметка. На 02.09.2019 г. сумата е отнесена в сметка 444-вземания по съдебни спорове с основание гр. д. № 5300/19 г. РРС. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК в съдебно заседание разяснява, че в счетоводството на ищцовото дружество няма платежно нареждане с основание служебен аванс и няма искане писмено от ответника за предоставяне на служебен аванс. Представеното и приложено по делото платежно нареждане с основание „аванс м. 01.2019“ в размер 1950 лв. не е осчетоводено по сметка 422, която е за аванс на подотчетни лица. Поради липса на разходни документи за платени суми за дизелово гориво и пътни такси от ответника при пътуването от България за Испания, както и поради липса на информация за държавите, в които е зареждано гориво и цените на горивото към този момент, експертизата не може да извърши остойностяване на общия разход за дизелово гориво и пътни такси, извършен от ответника.