Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1827 от 13.06.2025, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Частно гражданско дело 659/2025
Вид
Разпореждане № 1827
Подписан
13.06.2025
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1827 гр. Несебър, 13.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Частно гражданско дело № 20252150100659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, в което е обективирано искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник Р. Р. Я., за суми, посочени в заявлението.

Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази местната си компетентност, както и че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай длъжникът има качеството на потребител и с оглед това приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Не следва да се уважава искането за заплащане на такси за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М4660878, ведно с дължимата лихва, както и обезщетение за обработка на просрочени задължения, тъй като не са в зависимост от конкретните разходи, които доставчикът извършва по повод забавата на длъжника. Също така, очевидно е, че тези вземания се претендират при настъпил падеж на главното задължение, поради допусната забава в издължаването му. Т.е обезщетяват вреди от забавено изпълнение. Същевременно, наред с начислените такси и обезщетения, се предвижда и задължение за заплащане на законна лихва за забава, която обезщетява същото забавено изпълнение. Кумулирането на лихва за забава и такси/неустойки за забава е недопустимо и противоречи на добрите нрави. Клаузите са нищожни и поради това, че са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради това, че не отговарят на изискванията за добросъвестност 1 при договарянето, като едностранно наложени от търговеца с приетите от него Общи условия при злоупотреба със специфичното му положение на пазара на този вид услуги и важността на услугата, която предоставя. Това задължение не е възникнало валидно, което обосновава липсващо основание и за претендиране на аксецорното им за обезщетение за забава.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна.

Съгласно приложените договори за мобилни услуги, ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаменти такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка, абонатът дължи и неустойка в размер на стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства.

На първо място следва да се посочи, че основанието на претендираните със заявлението неустойки, e наличието на прекратяване на услугата по съответната СИМ карта, респ. прекратяване на договорното правоотношение, по което се предоставя услугата със съответната СИМ карта, а не поради факта на неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора.

При анализа на горецитираните разпоредби, свързани с основание и размера на неустойките, както и от съдържанието на целите договори, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че само при прекратяване на договора по вина на потребителя, респ. при прекратяване на услугата по всяка СИМ карта, потребителят е длъжен да заплати на търговеца неустойка няколко вида неустойка. Подобна уговорка, обаче, в полза на потребителя, респективно – в тежест на търговеца, липсва. В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме.

Именно поради тези обстоятелства заявителят е предвидил в предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.

Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.

Това се потвърждава и от факта, че размерът на претендираните неустойки е равен, а в някои случаи и по-голям от размера на вземанията за такси за мобилни услуги, вноски по договор за лизинг и др.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако 2 договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.

Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Мотивиран от горното заявлението следва да се уважи, с изключение на претендираните вземания за неустойка при прекратяване на договора – неустойка за невърнато оборудване, отстъпка от месечната абонаментна такса и отстъпка от цената на закупено устройство.

Следва да се присъди държавна такса в размер на 20.42 лева и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980 срещу длъжник Р. Р. Я., за следните суми по рамков договор № 504400799, със системен партиден № М4660878/30.08.2021 г.:

69.86 лева, представляваща стойността на предоставена мобилна услуга *** с план Unlimited за периода от 09.01.2023 г. до 08.03.2023 г. по Приложение 1 на 21.09.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 15.32 лв. за периода на забава 01.03.2023 г. до 07.05.2025 г.;

37.88 лева, представляваща стойността на предоставена мобилна услуга *** с план Netbox 50 GB за периода от 09.01.2023 г. до 08.07.2023 г. по Приложение 1 на 21.09.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 7.82 лв. за периода на забава 01.03.2023 г. до 07.05.2025 г.;

229.80 лева цена на устройство Handset Huawei Nova 9 Black-HF TTEC по договор за продажба на изплащане от 31.12.2021 г. за периода от 09.01.2023 г. до 31.03.2023 г. към услуга № ***, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 49.91 лв. за периода от 01.03.2023 г. до 07.05.2025 г.;

484.50 лева цена на устройство Handset Samsung Galaxy A 33 Blue-Ad Nova 9 BlackHF TTEC по договор за продажба на изплащане от 31.12.2021 г. за периода от 09.01.2023 г. до 08.08.2023 г. към услуга № ***, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 49.91 лв. за периода от 01.03.2023 г. до 07.05.2025 г.;

118.77 лева неустойка за едностранно прекратяване на договор за услуга ***, по вина на длъжника, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 25.80 лв. за периода на забава 17.03.2023 г. до 07.05.2025 г.;

24.96 лева неустойка за едностранно прекратяване на договор за услуга ***, по вина на длъжника, в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 4.59 лв. за периода на забава 15.07.2023 г. до 07.05.2025 г.; ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 20.42 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на следните суми:

3

76.08 лева, представляваща за Такса за събиране на дължими суми по договор с партиден № М4660878 за периода 09.04.2023 г. до 08.05.2023 г. до 06.09.2022 г., ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 15.01 лв. за периода на забава 28.05.2023 г. – 07.05.2025

206.54 неустойка за едностранно прекратяване на договор за услуга ***, в размер на цената на закупено устройство Handset Huawei Nova 9 Black-HF TTEC, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 44.87 лева, за периода на забава 17.03.2023 г. – 07.05.2025 г.;

48.23 неустойка за едностранно прекратяване на договор за услуга ***, в размер на отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 8.87 лева, за периода на забава 15.07.2023 г. – 07.05.2025 г.;

95.58 неустойка за едностранно прекратяване на договор за услуга ***, в размер на отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 20.76 лева, за периода на забава 17.03.2023 г. – 07.05.2025 г.;

140,00лева неустойка за едностранно прекратяване на договор за услуга ***, в размер на цената на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен 4G router NetBox, ведно с дължимата лихва върху главницата в размер на 23.99 лева, за периода на забава 29.08.2023 г. до 07.05.2025 г.;

2.00 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно с мораторна лихва в размер на 0.44 лева за периода на забавата от 04.03.2023 г. до 07.05.2025 г.

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за предприемане на действия по даване на указания на заявителя по чл.

415, ал.1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4