Решение № 59 от 17.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Дулово, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20233410200283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) и чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

Образувано е по жалба на от „****“ ЕООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление:

***, чрез управителя С. Х. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра, с което на жалбоподателя на основание чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 12 от Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

С обжалваното Наказателно постановление № *** г. на Директора на Д „Инспекция по труда” – Силистра на „****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Наказанието е наложено на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и чл. 413, ал. 2 КТ, за извършено нарушение на чл. 3, т. 2 във връзка с чл. 12 от Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. В наказателното постановление нарушението е описано така: при извършена проверка във връзка с трудова злополука, станала на ***., работодателят не е извършил оценка на риска при въвеждане на работно оборудване – фурна за печене на семки „***“, което работно оборудване не е било обхванато от действащата оценка на риска към момента на проверката.

В подадената жалба „****“ ЕООД (чрез управителя С. И.) твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП, както и за несъответствие между констатациите в акта/НП и действителната фактическа обстановка. По същество, в жалбата и в пледоарията (съдебен протокол от *** г.) се изтъква, че предприятието стриктно спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поддържа изрядна документация и че към датата на проверката всички законови изисквания са били изпълнени. Конкретно, жалбоподателят сочи, че линията за печене на семки и ядки „***“ е въведена в експлоатация на *** г. (след монтаж и проби от производителя) и отразена в документация – съставен е приемно-предавателен протокол от *** г. Приложени са и Оценка на риска на условията на труд в „****“ ЕООД от ** г., както и карта за оценка на риска за длъжността 1

„машинен оператор – пекар“ на линия „***“, които според жалбоподателя удостоверяват, че рисковете при използване на въпросното оборудване са били оценени и мерки – набелязани.

Посочва се още, че на новоназначения работник Х.Н.Х. (машинен оператор, пекар) е проведен начален инструктаж на ** г. съгласно вътрешните правила за безопасност, за което има надлежно вписване под №***** г. в Книгата за начален инструктаж и е издадена служебна бележка №***** г.

На същия работник е предоставен подробен инструктаж и информация относно работния процес и оценката на риска при обслужване на линията „***“. По тези съображения жалбоподателят отрича да е извършил нарушението, твърди че оборудването към датата на злополуката е отговаряло на всички законови изисквания, и моли съдът да отмени наказателното постановление изцяло. В съдебно заседание адвокатът на дружеството поддържа жалбата и заявява, че не са ангажирани гласни доказателства (въпреки първоначално допуснати свидетели) предвид липсата на спор по фактите, като спора е по-скоро правен – дали изобщо е налице нарушение и коя разпоредба е приложима.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна. В пледоарията си (протокол от *** г.) той изтъква, че нарушението не е пряко за самата злополука, а е установено във връзка с последващата проверка на трудовата документация за осигуряване на безопасни условия на труд. Не се спори, че предприятието има разработена оценка на риска от ** г., но конкретното работно оборудване (линията за печене на семки „***“) отсъства като оценен рисков фактор в тази оценка. Според контролните органи работодателят е имал задължение по Наредба №5/1999 г. да оцени и използваното работно оборудване и да набележи превантивни мерки за риска при работата с него.

При преглед на представената от дружеството документация обаче било констатирано, че липсват оценъчни критерии и специфична оценка на риска, обхващаща въпросната машина. До момента на проверката (** г.) и издаването на НП няма данни работодателят да е актуализирал, допълнил или осъвременил оценката на риска, така че да включи нововъведеното оборудване. Поради това с АУАН и НП на работодателя е вменена отговорност именно за неизпълнение на това негово конкретно задължение. Юрисконсултът подчертава, че нарушението не се изразява в пълна липса на оценка на риска в предприятието, а в пропуск да бъде обхванато новото оборудване в действащата оценка, което е съществено изискване на нормативната уредба. Отбелязва също, че по делото не се оспорват останалите действия на работодателя – проведени инструктажи, наличен приемо-предавателен протокол, документи по въвеждане на машината, – но тези обстоятелства не отменят задължението за оценяване на риска от използването на оборудването. По отношение на санкцията, Административнонаказващият орган посочва, че чл. 413, ал. 2 КТ предвижда имуществена санкция за работодателя от 1 500 до 15 000 лв. за такова нарушение. В конкретния случай наложената санкция 2 500 лв. е над минималния праг, което се обосновава с факта, че е настъпила трудова злополука – налице е по-висока обществена опасност и взаимовръзка между неизпълнението (неоценения риск) и инцидента. Според органа липсват основания и за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 415, ал. 1 КТ, поради което моли жалбата да се остави без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

От приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи административнонаказателната преписка, както и от обясненията на страните в съдебно заседание, съдът приема за изяснена следната фактическа обстановка:

На ***. в производствения цех на „****“ ЕООД – гр. Дулово е възникнал инцидент с работник Х.Н.Х., назначен на длъжност машинен оператор – пекар. При изпълнение на трудовите си задължения (печене на слънчогледови семки) на линия/пещ модел „***“, вследствие на запалване на остатъци от слънчоглед, работникът е отворил врата на пещта и е вдишал дим.

Незабавно му е била оказана медицинска помощ, като по данни в обяснението на Х. Н. Х. от *** г. в резултат на инцидента не са настъпили сериозни увреждания или трайни неблагоприятни последици за здравето на работника. Сигналът за трудовата злополука е станал повод за извършване на проверка от инспекцията по труда по спазване на трудовото законодателство и нормите за безопасност и здраве при работа в предприятието. На ** г. служители на Дирекция „ИТ“ – Силистра (актосъставител гл. инспектор Д.Т.) извършват проверка на място и по документи, за което е съставен протокол за проверка № ПР2332414/** г. При проверката контролните органи 2 установяват, че в предприятието е разработена обща оценка на риска от ** г., но същата не е актуализирана/разширена към датата на проверката, така че да включва нововъведената през ** г. машина „***“ и специфичните рискове при експлоатацията . В протокола и акта за нарушение е отбелязано, че липсва оценка на риска при въвеждането на това работно оборудване, което представлява неизпълнение на нормативно установено задължение на работодателя. На място инспекторите изискват от представител на работодателя необходимите документи. По делото са приложени писмени обяснения от управителя (чрез упълномощено лице – С. С. Х.) от ** г., както и обяснение от пострадалия работник Х.Н. Х. от *** г., които съдът кредитира като относими към изясняване на фактите около злополуката и предприетите действия. В обясненията на управителя се посочва предоставената документация и се твърди, че към момента на злополуката оборудването е отговаряло на изискванията.

От доказателствата се установява още, че работодателят е спазил някои други изисквания на трудовото законодателство във връзка с новата машина, но тези действия не отменят констатираното нарушение. По-конкретно, от представения приемо-предавателен протокол от *** г. се удостоверява, че машинната линия „***“ е монтирана, изпитана и официално въведена в експлоатация на посочената дата. Също така е безспорно, че за работника Х.Н. Х., назначен на *** г. като пекар на линията, е проведен надлежен начален инструктаж на ** г., за което свидетелстват вписванията в представената Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве и издадената служебна бележка №***** г. Тези документи потвърждават, че работникът е бил инструктиран относно правилата за безопасна работа, включително при работа с машината. Оценка на професионалния риск в предприятието е изготвена през ** г., за което са налице заверени копия на самата оценка, заповеди за назначаване на комисия по оценка, план-програми и др. Сред представените доказателства има и “Карта за оценка на риска“ за длъжността „машинен оператор – пекар“ на линия „***“. При съпоставка на всички материали се изяснява, че въпреки наличието на такава карта (представена от работодателя с жалбата), към момента на проверката контролните органи не са намерили доказателства тази карта или оценка за конкретната машина да е била част от официалната оценка на риска, валидна в предприятието. С други думи, към ** г. не е било удостоверено по надлежен ред, че рискът при работа с “***” е оценен и документиран. Едва след злополуката и в хода на преписката работодателят е представил горепосочената карта за оценка на риска, но това е станало след датата на установяване на нарушението. След съставяне на АУАН № ***/** г., в законоустановения срок не са постъпили възражения от страна на нарушителя. Въз основа на акта, Административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление, с което е приел описаната фактическа обстановка за безспорно доказана.

Горната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от съвкупността на събраните доказателства – официални документи (акт, протокол от проверка, писма на Д „ИТ“, наказателно постановление), писмени обяснения и представените от жалбоподателя заверени копия на вътрешнофирмена документация. Не се установиха по делото съществени разминавания относно фактите – спорът е съсредоточен в правната преценка дали тези факти осъществяват състав на административно нарушение по посочената нормативна уредба. Съдът намира, че административното нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Въз основа на горните факти правилно е ангажирана отговорността на работодателя за нарушение на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 5/1999 г. оценяването на риска в предприятието трябва да обхваща всички аспекти на трудовата дейност, включително използваното работно оборудване.

Разпоредбата на чл. 12 от Наредбата допълва, че при оценяването на риска следва да се осигури обхващане на всички възможни опасности и рискове в работната дейност. В контекста на ЗЗБУТ и подзаконовата нормативна уредба това означава, че работодателят е длъжен непрекъснато да поддържа актуална оценка на риска, която да включва нововъзникнали опасности, нови работни процеси и оборудване, както и да я преразглежда при промени, които могат да повлияят на риска (например въвеждане на ново производствено оборудване или технология). В конкретния случай, към момента на трудовата злополука от ***. и последвалата проверка, новата пещ “***” е била в експлоатация над 5 години, но оценката на риска, изготвена през ** г., не е била надлежно актуализирана или допълнена, за да отрази рисковете, свързани с тази машина. Това бездействие на работодателя – неизпълнение на задължението му да извърши оценка на риска при въвеждане в 3 експлоатация на конкретното работно оборудване – съставлява нарушението, вменено с акта и наказателното постановление. Правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 413, ал.