Решение № 18 от 23.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. К., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20255320200568 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0281-001221/19.11.2025 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- К. на Ц. Д. П., с ЕГН **********, с адрес с. К. ул. * №*, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. (25.56 евро) за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (102.26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят П. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, засягащи правото му на защита.

Оспорва извършване на нарушенията. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

1

Ответната по жалбата страна – Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- К., редовно призована, не изпраща представител.

Карловски районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя И. Т., свидетеля по акта Й. К., ангажирания от жалбоподателя свидетел А.В. и приложените и приети писмени такива – ЗППАМ № 25-0281-000319/19.11.2025г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021г., Заповед № 8121з- 3410/05.04.2023г., заповед № 317з11675/31.12.2021г., справка за нарушител/водач, 2 бр. справка от РУ на МВР К., АУАН, съдът намира за установено следното:

На 21.10.2025 г. свидетелите Т. и К., служители на РУ на МВР К. се движили със служебен автомобил по ул. И. Вазов в гр. Сопот в посока изток.

Около 09:51 часа до № 83 видели движещ се срещу тях автомобил Мерцедес модел Е 220 с рег. № ****, който изпреварил друго превозно средство. В посочения участък имало непрекъсната маркировка М-1, която водачът на автомобила Мерцедес, жалбоподателят П., нарушил, пресичайки я при изпреварването. Възприемайки нарушението свидетелят Т. спрял служебния автомобил непосредствено до разделителната линия и през отворения прозорец подал ясен сигнал за спиране към жалбоподателя със стоп палка.

Тъй като не спрял, полицейските служители сменили посоката на движение и го последвали, като чрез подаване на звуков и светлинен сигнал го спрели за проверка в с. А..

За констатираното от свидетеля Т. срещу Ц. П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA

№

164623/21.10.2025г., в който е отразил, че на 21.10.2025 г. в 09:51 часа, като водач на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ ****, в град С. по ул. И.В., управлява собствения си лек автомобил марка Мерцедес, модел Е220 ЦДИ от изток на запад и до номер **, извършва маневра изпреварване на движещото се пред него МПС, нарушавайки пътна маркировка М1, като я пресича. След 2 извършване на маневрата водачът не спира на подаден сигнал със стоп палка от движещ се срещу него патрулен автомобил на Полицията. Продължава движението си в посока с. А., където е застигнат и му е извършена проверка, с което е извършил следното: 1. Не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП, 2. Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.

На 19.11.2025г. компетентният орган, Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- К. е издал атакуваното наказателно постановление, като обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани по сходен начин с тези в АУАН.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т. и К., както и от писмените доказателства по делото.

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП за това, че като водач на МПС не е съобразил движението си с пътната маркировка - М1 /единична непрекъсната линия/, като е пресякъл същата, осъществявайки изпреварване на автомобил, движещ се в същата посока. Разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.

63 ал. 2 т. 1 от Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/ „Единична непрекъсната линия" – М1 е надлъжна пътна маркировка, чието значение е забрана пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. При излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в акта и постановлението е посочено още, че пресичането на пътната маркировка в нарушение на предписанието в чл. 6, т. 1 от ЗДвП е осъществено от жалбоподателя при изпреварване, доколкото е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещното движение. На жалбоподателят е вменено и извършването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, 3 задължаваща водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

По делото не е спорно, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил Е 220 ЦДИ с рег. № ***, както и че е спрян за проверка в с. А. от служители на РУ на МВР К.. Не се оспорва и наличната в района до № ** на ул. И. в гр. С. пътна маркировка М1, установена от гласните и писмените доказателства по делото.

Спорно е обстоятелството пресякъл ли е жалбоподателят единичната непрекъсната линия, при извършване на изпреварване, в нарушение на забраната, произтичаща от вида на пътната маркировка, както и подаван ли му е сигнал за спиране със стоп палка от полицейски служител, на който не е реагирал.

Посочените обстоятелства съдът приема за доказани от показанията на свидетелите Т. и К., непосредствено установили поведението на жалбоподателя по осъществяване на нарушенията и потвърждаващи констатациите, обективирани в АУАН и НП. Свидетелите излагат възприетите от тях факти еднопосочно, логично и детайно, което сочи, както че имат ясен спомен за случая, така и че го възпроизвеждат добросъвестно. Не са налице и основания да се счете, че свидетелите са такива със заинтересованост от изхода на делото, с оглед липсата на отношения с жалбоподателя, които да влияят на добросъвестността им при излагане на показанията, поради което съдът ги ползва при постановяване на решението си. И двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят е извършил изпреварване на автомобил на място, където това е забранено, предвид наличие на пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“. Действието му възприели ясно, тъй като се движили срещу него в неограничена зона на видимост, както и че именно това действие, което не се твърди да е създало опасност за движението, е предпоставило подаване на сигнал на водача за спиране, на който последният не реагирал. Свидетелите изясняват, че сигналът е бил със стоп палка и по време, когато между тях и автомобилът на жалбоподателя не е имало превозни средства или други препятствия, които да го лишат от възможност да го възприеме. В показанията на посочените свидетелите не съществуват 4 съществени противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото. Показанията им не са отречени от тези на ангажирания от жалбоподателя свидетел В.. Същата поддържа тезата на жалбоподателя, че не е извършил нарушенията, сочи, че видяла някакво помахване от полицай, не възприела стоппалка, не разбрала за тях ли е бил предназначен сигналът.

Самият жалбоподател дори не забелязал помахването. Съдът не ползва показанията на свидетелката, като отчита, че същата е в приятелски отношения с жалбоподателя и пристрастна, от друга страна като пътник, за разлика от водача, няма задължението да наблюдава непрекъснато и с нужното внимание пътната обстановка, вкл. и действията на полицейските служители. Свидетелката не е видяла подаването на сигнала, но все пак е възприела полицейско присъствие, каквото жалбоподателят твърди да не е възприел изобщо. Но дори и да се възприеме тезата му, деянието му отново би било съставомерно, тъй като в конкретната пътна обстановка, при ясно подаден сигнал в светлата част на денонощието, от униформен служител със стоп палка при неограничена видимост, е бил длъжен и е могъл да възприеме сигнала и да спре.

На база горното съдът приема, че отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.

Същите налагат извод, че нарушенията по чл. 6 т. 1 и чл. 103 от ЗДвП са доказани по несъмнен начин и правилно квалифицирани, съгласно материалния закон.

Наличен е и субективният елемент от състава на нарушенията.

Относимата санкционна разпоредба за нарушението по чл. 103 от ЗДвП се регламентира от правилно посочената в НП разпоредба на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а за нарушението по чл. 6 т. 1 от ЗДвП – общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Санкцията, определена в разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и с глоба от 200 лв. /102.26 евро/. В случая на жалбоподателя е наложено във фиксирания размер на двете кумулативни наказания и не търпи корекция. Правилно за другото нарушение е приложената общата санкционна разпоредба, предвид,ч е за неспазване на 5 предписанието на пътната маркировка наказване е предвидено в нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която се наказва водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, в случая такава не е създадена. От друга страна правилата за изпреварване са регламентирани в Глава втора, Раздел IX от ЗДвП. На П. не е вменено нарушаване на никое от предписанията за изпреварване, поради което правилно е възприета санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДП, приложима в случаите на нарушение, за което не е предвидено друго наказание в специална санкционна норма. Размерът на наказанието е наложен в неговия фиксиран размер от 50 лв., равняващ се на 25.56 евро.

При проверката на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност не се констатираха пороци в съдържанието и процедурата, които да налагат отмяна.

Деянията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от този вид, още повече, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения, свързани с правилата за движение по пътищата.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Разноски не са направени и претендирани от въззиваемата страна и не се присъждат.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№ 25-0281001221/19.11.2025 година на Началника на група П. к. при РУ на МВР- К., с което на Ц. Д. П., с ЕГН **********, с адрес с. К. ул. * №* , на основание чл.