Решение № 4727 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20265330100201 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба от Й. Й. Х. против „Стик-Кредит“ АД се твърди, че на 06.10.2025г. след проведен устен разговор по телефон с представител на ответника ищецът получил в заем сумата от 700 лв., като не му бил връчен договор, не се съгласявал да връща други суми освен получената. За периода от сключване на договора до датата на исковата молба върнал посочената сума, но въпреки това получил писмо от ответника, че дължи и 13.65 лв. лихва, 487.33 лв. наказателни лихви и 159.25 лв. неустойка. Нямало правно основание за заплащане на тези суми, тъй като нямало съгласие за заплащането им. Поради това е направено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 660.23 лв. по договор за паричен заем от 06.10.2025г. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна за неоснователност на предявените искове. Между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата който ищецът е получил финансов ресурс в размер на 700 лева, който се е задължил да върне ведно с лихва, при условията и сроковете на договора.

Процесният договор бил сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез средства за масова комуникация. С него били покрити и всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. В доказателство на твърденията си прилага Стандартен европейски формуляр (СЕФ), Общите условия на „СТИК КРЕДИТ” АД. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят бил дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с 1 това кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора са описани в отговора. Посочено е, че са несъстоятелни твърденията за „устен“ и безлихвен договор за заем. Кредитодателят бил финансова институция и като такава договорите, които сключвал с потребителите са възмездни и в предвидената от закона форма. Сключеният между страните договор бил с параметрите описани в него, кредитополучателят се е задължил да го погаси с една вноска, която включвала главница и лихва, а в случай че не бъде предоставено обезпечение и неустойка. Погасителният план към договора ясно и недвусмислено описвал задълженията на потребителя общо и по пера. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 06.10.2025г., със страни „Стик-Кредит“ АД – кредитор и Й. Й. Х. – потребител, по силата на който дружеството в качеството си на кредитор се е задължило да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора. Представен е и погасителен план.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия на договора за потребителски кредит от разстояние, уреждащи отношенията между дружеството и потребителите.

Представено е уведомително писмо до Й. Х. за дължимост на сумата от 1360.23 лв., както и разписка от дата 16.12.2025г. за платена от лицето в полза на „Стик-Кредит“ АД сума в размер от 700 лв. с отразено основание на плащането – пълно погасяване.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че от представените от ответното дружество доказателства се установява, че между страните е сключен на 06.10.2025г. договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, по силата на който „Стик-Кредит“ АД е предоставило на Й. Й. Х. сумата в размер на 700 лв., със срок за погасяване 30 дни, с падеж 05.11.2025г.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и 2 последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.

20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 26.08 %, а възнаградителната лихва (фиксиран годишен лихвен процент) - 36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл. 27, ал. 1, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл.17, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. В ал.1 на чл.17 от договора е предвидено, че потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др.; да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Според чл.20, ал.1 от Общите условия поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя.

3

Уговорената в чл. 27, ал. 1 от договора за кредит № *** от 06.10.2025г. неустойка излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

При недействителност на договора за кредит, приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представената от ищцовата страна разписка от 16.12.2025г. се установява, че от страна на кредитополучателя е платена сумата от 700 лв., в който размер е и главницата по кредита. Следователно претендираните с уведомителното писмо за просрочено задължение от „Стик-Кредит“ АД суми в общ размер от 660.23 лв. или 337.57 евро са недължими, поради което и искът за установяване недължимостта им е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на ищеца следва да се присъди сумата от 22.04 евро държавна такса. По делото ищецът се е представлявал от адв. К., в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което на адв.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 153.39 евро, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено само едно съдебно заседание, със събиране единствено на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО, че Й.

Й.

Х.,

ЕГН

********** от

***************************** не дължи на „Стик- Кредит” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл. „Оборище” № 13Б сумата от 337.57 евро, включваща 6.98 евро лихва, 249.17 евро наказателни лихви и 81.42 евро неустойка по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 06.10.2025г.