Решение № 1926 от 03.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1926 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20231100500111 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Е.Е.“ ЕООД срещу решение № 20055455/30.08.2022 г., постановено по гр.д. № 54389/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, с която по предявения от Р. С.

И. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС ответникът „Е.Е.“ ЕООД е осъден да предаде на ищцата Р. С. И. владението върху гараж № 3 с идентификатор ***, находящ се на партера в жилищната сграда, построена в гр. София, бул.

„*******, със застроена площ от 17,63 кв.м., при съседи: гараж № 2, двор, калкан, магазин.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост с твърдения, че от събраните по делото доказателства не се установява упражнявано от ответника владение върху процесния гараж към момента на завеждане на иска и по време на процеса. Въззивникът счита, че от събраните доказателства се установява, че поради извършени преустройства в сградата гаражът не съществува фактически, поради което предаването на владението върху него е невъзможно, преди да се изпълни решението по уважения негаторен иск. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено и предявеният ревандикационен иск да бъде отхвърлен в осъдителната му част.

1

Въззиваемата-ищец Р. С. И. не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Ответникът „Б.-Т.И.“ АД не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея, като същият не се е присъединил към въззивната жалба в срока по чл. 265 ГПК.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Видно от изричната уточнителна молба на ответника „Е.Е.“ ЕООД от 14.02.2023 г., същият обжалва решението единствено в частта, с която е осъден да предаде на ищцата Р. С. И. владението върху процесния имот, като само тази част от първоинстанционния акт е предмет на въззивна проверка в настоящото производство. Следователно, в частта, с която са уважени предявените от Р. С. И. срещу „Б.-Т.И.“ АД негаторни искове по чл. 109 ЗС, както и в частта, с която по предявения от Р. С. И. срещу „Б.-Т.И.“ АД и „Е.Е.“ ЕООД ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищцата е собственик на описания гараж № 3 с идентификатор ***, находящ се на партера в жилищната сграда, построена в гр. София, бул. „*******, със застроена площ от 17,63 кв.м., при съседи: гараж № 2, двор, калкан, магазин, решението на СРС е влязло в сила като необжалвано и между страните е налице сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, идентични с тези в отговора на исковата молба, следва да се отбележи, че несъществуването на гаража като такъв към датата на подаване на исковата молба не води до недопустимост или неоснователност на предявения ревандикационен иск. Между страните на етапа на въззивното производство не е спорно, а и от приетите заключения на допуснатите в първоинстанционното производство съдебнотехнически експертизи се установява несъмнено, че към настоящия момент (а по твърдения на ищцата – и към датата на подаване на исковата молба) в сградата на посочения адрес са извършени множество преустройства, които не съответстват на одобрения работен проект и в резултат на които преградната стена между гараж № 2 и гараж № 3 е частично премахната, 2 входът на гараж № 3 е премахнат, като пространството пред него е продължено с пристройка и трите помещения са обединени към магазин № 1, ползващ се по предназначение като СПА – център (салон за красота). От приетите по делото писмени доказателства се установява, че собственият на ищцата гараж № 3 е съществувал като такъв, като е бил изграден на груб строеж и продаден на Р. С. И. през 2000 г., а през 2004 г. сградата е въведена в експлоатация въз основа на одобрените проекти, в които са предвидени двата съседни гаража и магазин № 1 на партерния етаж на сградата, но впоследствие са предприети и изпълнени описаните в експертните заключения преустройства в отклонение на екзекутивната документация, довели до обединяване на трите обекта и до фактическа промяна на функционалното им предназначение.

Обстоятелството, че един обект е обединен с друг чрез разрушаване на преградните стени помежду им само по себе си не обосновава извод, че обектът е погинал и собственикът на така присъединения обект е загубил правата си върху вещта. При подобно присъединяване хипотезата на чл. 97 ЗС не е налице – в пространствено отношение обектът продължава да съществува, макар да не е обособен с преградни стени, като не съществува пречка да се иска неговото възстановяване във вида, в който е съществувал преди преустройството – каквато е и целта на предявените от Р. С. И. негаторни претенции, уважени с влязло в сила съдебно решение. Подобно преустройство би могло да има за последица възникването на нов обект, респ. присъединяване на един обект към друг по начин първият обект да изгуби своята самостоятелност, само в хипотеза, при която едно и също лице е собственик и на двата обекта, респ. в хипотеза, при която между собствениците на двата съседни обекта е постигнато съгласие както за извършване на присъединяването, така и за правните последици от това, но доказателства за подобно съгласие не са приети по делото. В този смисъл – Решение № 36/22.03.2022 г. по гр.д. № 4313/2019 г. по описа на ВКС, I г.о.

Искът по чл. 108 ЗС би бил недопустим, ако е погинала сградата, част от която е и обектът, правото на собственост върху който се претендира, но доколкото същата не е разрушена, а единствено в нея е извършено вътрешно преустройство, имащо за последица присъединяване на един обект към друг, предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението върху единия от тези обекти е допустим и съдът следва по същество да извърши преценка дали обектът, предмет на ревандикация, е правно обособен и представлява самостоятелен обект на вещни права или има по-особено предназначение, което сочи на правен интерес от друга по вид защита на собствеността. В настоящия случай и на етапа на въззивното производство вече е налице и сила на пресъдено нещо по този въпрос, доколкото, като е влязло в сила решението в частта, с която ревандикационният иск е уважен в установителната му част, е формирана сила на пресъдено нещо между насрещните страни по спора, че гараж № 3 представлява годен обект на правото на собственост и негов титуляр към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция е ищцата.

Първоинстанционното решение в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към 3 тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи следното:

За да уважи ревандикационния иск в осъдителната му част срещу ответника „Е.Е.“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява упражняване на фактическа власт от ответника върху собствения на ищцата имот. От еднозначните изводи на вещите лица по двете допуснати СТЕ несъмнено се установява, че към настоящия момент собственият на ищцата гараж № 3 е обединен със съседните гараж № 2 и магазин № 1 и функционира като салон за красота, а съобразно приложения към исковата молба фискален бон от 10.02.2018 г., салон за красота „Елеганс“, находящ се на адреса на процесната сграда – гр. София, бул. „*******, се стопанисва от дружеството „Е.Е.“ ЕООД. Това обстоятелство се потвърждава от отговора на нотариалната покана, подаден от законния представител на „Е.Е.“ ЕООД след получената от него на 30.10.2018 г. нотариална покана на ищцата, в който изрично се признава, че ответното дружество стопанисва обект „Салон за красота“ на посочения адрес с твърдения, че основанието за това е сключен през м. февруари 2018 г. договор за наем. Изложеното се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Я. Г.М., която разказва, че през 2019 г. е посещавала три пъти обекта и същият е функционирал като салон за красота. Действително, след този период не са налице категорични доказателства, от които да се установява кой упражнява фактическа власт върху имота към датата на подаване на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция, но при установеното по делото владение от страна на ответника в периода 2018 г. – 2019 г. и при липса на каквито и да било данни същият да е напуснал имота след този период, следва да се приеме за доказано осъществяваното от него владение върху собствения на ищцата гараж. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещите лица Х. и М., които са извършили оглед на имота на 24.11.2021 г. и през м. май 2022 г., като и към тези дати обектът на ищцата е бил част от функциониращия салон за красота „Елеганс“ на партера на сградата.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при липса на проведено от ответника насрещно доказване, следва да се приеме за пълно и главно установен по делото фактът, че „Е.Е.“ ЕООД упражнява фактическа власт върху собствения на ищцата гараж № 3. Доколкото не се установява наличие на годно правно основание за упражняваната от ответника фактическа власт (договор за наем не е представен по делото, а и такъв би обосновал евентуално отхвърляне на ревандикационната претенция в осъдителната част, само ако е сключен със собственика на обекта, каквито твърдения не са изложени от страните), то искът на Р. С. И. за осъждане на ответната страна да предаде владението върху имота е основателен и следва да бъде уважен и в тази част. Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора въззиваемата има право на направените разноски във въззивното производство, но предвид липсата на искане от страната и доказателства такива да са реално направени, съдът не дължи присъждането им.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20055455/30.08.2022 г., постановено по гр.д. № 54389/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, с която по предявения от Р. С. И., ЕГН **********, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС ответникът „Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да предаде на ищцата Р. С. И., ЕГН **********, владението върху гараж № 3 с идентификатор ***, находящ се на партера в жилищната сграда, построена в гр. София, бул. „*******, със застроена площ от 17,63 кв.м., при съседи: гараж № 2, двор, калкан, магазин.