Решение № 5195 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5195 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100510461 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 8625 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 59042/2021 г. по описа на СРС, 72 състав, е признато за установено по предявените от ЗАД „А.“ АД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Столична община дължи сумата от 2518,86 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на МПС от ПТП, настъпило на 18.11.2016 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното плащане, и сумата от 767, 54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39979/2021 г. на СРС, като са отхвърлени исковете за установяване дължимостта на вземането за главница за разликата над 2518,86 лв. до претендираните 2549, 86 лв., и за лихвата за забава над 767,54 лв. до 777,06 лв.

Срещу решението, в частта, в която са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от Столична община. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила, и при неправилна преценка на събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа, че по делото не е доказан по безспорен начин механизма на процесното ПТП, наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба имуществени вреди. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „А.“ АД.

Първоинстанционното решение в частта, в която за отхвърлени претенциите по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземането за главница за разликата над 2518,86 лв. до претендираните 2549, 86 лв., и за 1 лихвата за забава над 767,54 лв. до 777,06 лв., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.

Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС.

С нормата на чл. 31 ЗП на общините е възложено задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 ЗОС пътния участък, където е реализирано процесното ПТП е собственост на Столична община и нейно във връзка с чл. 31 ЗП е задължението за поддръжка и ремонт на пътя.

Страните по делото не спорят, а и с изготвения по реда на чл. 140 ГПК доклад по делото, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на към датата на настъпване на застрахователното събитие лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ******* е било застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца и че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на 2539,86 лв. (от които 2487,86 лв. за ремонт на автомобила и 52 лв. за репатриране.

Не се установяват обаче останалите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – настъпване на ПТП при твърдяния в исковата молба механизъм и причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на ответника за отстраняване повреди по пътното платно и настъпили вреди по автомобила. Данни за механизма на ПТП по делото се съдържат единствено в изходящото от водача на застрахования автомобил заявление за изплащане на обезщетение, депозирано пред 2 застрахователя и декларацията от 18.11.2016 г. Същите документи са частни и съдържат изявления на трети за процеса лица в писмена форма. Данните относно механизма на ПТП, съдържащи се в тези документи, не са подкрепени от други, събрани по делото доказателства. Тъкмо обратното – от събраните по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1680187/18.11.2016 г., АУАН № 451377/18.11.2016 г. и Наказателно постановление № 16-4332-022652/09.12.2016 г., се установява, че причината за настъпилото на 18.11.2023 г. в гр. София ПТП виновното и противоправно поведение на водача на л.а „Фолксваген Фаетон“, с рег. № *******, който поради движение с несъобразена скорост, напуска платното и самокатастрофира в банкет от дясно на пътя. В нито един от посочените документи не е отразено наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Съгласно вписаните в протокола на ПТП данни на процесната дата – 18.11.2016 г. водачът на МПС се движи по околовръстен път от ул. „Климент Охридски“ към Самоковско шосе и след кръговото с ул. „Ал. Тошев“, поради движение с несъобразена скорост, напуска платното за движение в дясно и реализира ПТП в банкета отдясно. Изготвена е и схема на ПТП, в която на мястото на настъпване на произшествието не е посочено наличието на необезопасена дупка или друго препятствие по пътното платно. Протоколът за ПТП в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътната маркировка, състоянието на пътя и т.н. има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила.

В същото време от заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза, се установява, че щетите по процесния автомобил е възможно да настъпят и при двата механизма – по описания в исковата молба и при този, отразен в протокола за ПТП.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая при нарочно въведено от ответника възражение и изрично указана му от съда доказателствена тежест ищецът не е ангажирал доказателства, от които при дължимото пълно и главно доказване в процеса да установи твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП и настъпването на вреди на застрахования автомобил именно поради бездействие на ответника. При тази доказателствена съвкупност съдът намира, че единствено от заявлението на застрахования водач и декларация, депозирана пред застрахователя не могат да се установят по безспорен и категоричен начин нито обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, нито попадането на автомобила в дупка на пътното платно, нито фактът, че твърдяните вреди на МПС са настъпили именно в резултат на преминаването през това препятствие. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като предявеният от него иск по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, КЗ следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид липсата на главен дълг, неоснователна се явява и заявената претенция по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Поради разминаване в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решение № 8625 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 59042/2021 г. по описа на СРС, 72 състав, следва да се отмени в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, касаеща присъдените в полза на ищеца ЗАД „А.“ АД разноски в размер на 342,32 лв. за исковото производство и сумата от 115,12 лв. – за заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Столична община следва да се присъдят направените в производството разноски, както следва: 250 лв.- разноски за първата инстанция, от които 130 лв. депозит за съдебно-автотехническа експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.

3 чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП); и 165,73 лв. – разноски за въззивната инстанция, от които 65,73 лв. за внесена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8625 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 59042/2021 г. по описа на СРС, 72 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от ЗАД „А.“ АД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Столична община дължи сумата от 2518,86 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на МПС от ПТП, настъпило на 18.11.2016 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното плащане, и сумата от 767, 54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39979/2021 г. на СРС , както и в частта за разноските, в която Столична община, с адрес: гр. София, ул. “*******” № 3, е осъдена да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, сумата от 342,32 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 115,12 лв. – разноски за заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: