Решение № 4558 от 12.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. С., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110151665 по описа за 2021 година

Производството е образувано по исковата молба на ФИРМА, ЕИК ***** със седалище АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори адв. П. срещу ФИРМА, ЕИК *****, със седалище в гр.С. и адрес на управление: АДРЕС

Излага се, че на 03.09.2020г. ФИРМА изпратил до краен клиент ФИРМА едно пале стоки, представляващи 493 броя мобилни телефони, като стоката е изпратена чрез превозвача ФИРМА с товарителница № 121131857.

На 04.09.2020г. при пристигане на пратката във Ф. получателят установява, че е наранена опаковката на пратката и липсва един брой мобилен телефон Huawei Y7 2019 32GB DS Black със сериен номер ******. Стойността на липсващата стока възлиза на сумата от 97,00 евро съгласно фактура № 8800003187/03.09.2020г.

Ищецът твърди, че между дружеството изпращач и ФИРМА е имало сключен договор за застраховка „Товари по време на превоз“ с период на покритие 12.10.2019г. - 11.10.2020 г. по полица № 30700100002541, с обект на застраховката: мобилни телефони и аксесоари. За увреденото имущество изпращачът на стоката и застрахован при ищеца отправил искане за 1 завеждане на претенция, за което е заведена щета с № 0700077401/2020г.

Излага се, че на 21.01.2021г. с преводно нареждане било изплатено на застрахованото лице сумата от 189,72 лева.

На основание чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ и покана до превозвача с № РК014-41641/3/26.01.2021г. за възстановяване стойността на щетата, получена на 28.01.2021г., ищецът претендира платеното по щетата от превозвача – а именно сумата от 162,83 лева – незаплатен остатък от застрахователно обезщетение, 9,86 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 28.01.2021г. до 02.09.2021г. ведно със законовата лихва за забава и разноските по делото.

Ангажират се доказателства.

В законоустановения срок по реда на чл.131 ГПК като по същество се оспорва иска както по основание, така и по размер като недоказана. Налице са ОУ за транспорт на ТНТ, съгласно които следва да се приеме, че пратката е била доставена в добро състояние, освен ако при приемането й получателят не е отбелязал причинени вреди в документите, а такива няма. В условията на евентуалност заявява, че дори да е налице вреда, отговорността на ответника е ограничена до размера на платената от последния сума на ищеца (арг. от чл.

22, т.3 от Монреалската конвенция и чл. 12, б. а) от ОУ на ТНТ). Поради неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния за мораторната лихва за забава. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции, претендира разноски по делото.

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.373 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, както и приложимата за този вид отношения – превоз на стоки по път от различни страни Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

В съдебно заседание във връзка с доклада на съда ищецът е уточнил претенцията си като е посочил, че стоката е доставена не във Ф., а в Г., както и че исковата претенция се дължи на основание договорно неизпълнение.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Установя се от открита застрахователна полица ‚Товари по време на превоз“ с № 30700100002541, че ищецът като застраховател е сключил застрахователен договор с трето по делото лице – ФИРМА – с обект на 2 застраховане ‚мобилни телефони и аксесоари при 100 % от фактурната стойност, вид на транспорт: въздушен и автомобилен; лимит на превозно средство от 500 000 евро и период на покритие на договора от 12.10.2019г до 11.10.2020г. От полицата е видно още, че покритието на застрахователя е с ОУ ‚Товари по време на превоз“ на ищеца с Cargo Clauses A 1/1/09.

От раздел ‚регреси“ по полицата се установява, че в случай на нанесени щети на товар от трето по застраховката лице – превозвач, писмената рекламация спрямо застрахователя следва да се представи в срок не по-късен от 30 дни преди изтичане на срока за рекламация спрямо виновното лице.

От уведомление за щета „Карго“ по полица с № 30700100002541 – горепосочената – се установява, че застрахованото с нея лице ‚ФИРМА на 08.09.2020г. е уведомило застрахователя за настъпило събитие на 04.09.,2020г., а именно на 03.09.2020г. е изпратена пратка с товарителница с № 121131857, състояща се от едно пале с общо 493 броя моб. телефони с модели ‚Huawei, Samsung Xiaomi” към клиент с адрес в Г., АДРЕС , с куриерска фирма ТНТ. При получаване на стоката се е установило, че е наранена опаковката на пратката и липсва един брой моб. телефон Huawei Y7 2019 32 GBDS black със сериен № ******. Сумата, която е поискана от застрахования като претенция е била в размер на 97 евро. Съставен е доклад по щета с № 0700077401 / 22.01.21г. , по която щета на 21.01.2021г. на ФИРМА е била изплатена сумата от 189.72 лева. Сумата, която е платена от застрахователя на застрахования е била потърсена с регресена претенция от ФИРМА, получена от тях на 28.01.2021г. видно от известие за доставяне на л.

39 от делото и по която е платена само част в размер на 26.89 лева.

Страните не спорят и това се установява от товарителница с № 121131857от 03.09.2020г. – л.26 и следващите, че на тази дата застрахованият при ищеца ФИРМА като изпращач е изпратил до адрес в Г. и получател ФИРМА електроника с общо тегло от 254 кг. От опаковъчен лист по фактура с № 8800003187/ 03.09.2020г., издадена от изпращача ФИРМА до получателя ФИРМА в Г., се установява, че за 497 броя мобилни устройства, сред които и такъв с модел Huawei Y7 2019 32 GBDS black със сериен № ****** - л.20 от делото, е била издадена фактура със стойност по нея от 67 145 евро. Във фактурата е отразено, че броят на моб. телефони е 493.

Представени са два броя копия на снимки във връзка с установяване на 3 твърдяната вреда, които съдът не кредитира като негодни доказателствени средства.

Изслушано и прието е и заключение на вещо лице по СТЕ, което е дало стойност на един брой мобилен телефон модел Huawei Y7 2019 32 GBDS black.

При тези факти и от правна страна съдът намира предявеният иск за недоказан и като такъв за неоснователен със следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число и в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение като така регламентирано с тази норма правото е регресно и по своя характер суброгационно право.

Уважаването на този иск е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да се налице кумулативно - от една страна наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпването на застрахователното събитие, както и от заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Тези предпоставки се установиха по делото. Следва да се установи и отговорността на прекия причинител на вредите, за което следва да са доказани освен деянието и вредата, причинната връзка между тях и вината.

Установи се по безспорен начин, че превозвач по процесния договор за превоз е бил ответното дружество ФИРМА. Ищецът обаче не успя да установи нито наличието на вреда – увреден пакет и липса на един брой изпратен мобилен телефон, нито че евентуално тази вреда – недоставен телефон на получателя се е случило именно поради виновно действие/ бездействие на превозвача. Не се доказа броят на изпратените мобилни устройства, които по опаковъчен лист са били 497 броя и в който само опаковъчен лист фигурира моб. телефон с такъв сериен номер, а по фактура са 493 броя като в нея са посочени по количество за вид мобилни телефони ерго не се доказа точно колко и с какви серийни номера мобилни телефони са 4 били изпратени.

По смисъла на ч.9 от Конвенцията за международни автомобилни превози (CMR), а и съгласно чл.370 от ТЗ товародателят (изпращачът) е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари, като той предава на превозвача заедно с товара и документите, необходими за да достигне товарът до получателя като в случай, че опаковката на товара е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка. А съгласно чл.13 от CMR след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл.19 получателят може да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз. Съгласно чл.13, ал.2 от Конвенцията получателят и в двете хипотези на ал.1 е длъжен да заплати сумата на задълженията, произтичащи от товарителницата.

Да, съгласно правилата на чл. 9 от Конвенцията се презюмира до доказване на противното, че товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача, както и нейното състояние в случай – чл.9, ал.2 от Конвенцията. В конкретния случай нито от фактурата, нито от опаковъчния лист, нито от товарителницата би могло да се установи състоянието на приетата за превоз стока като количество, вид и качество, тъй като и трите документа установяват само данни за превоз на товар. Не се установява и от получателя по смисъла на чл.13 от CMR вида, състоянието и броя на стоките, за които няма спор, че са получени от него с място на получаване в Г.. Това дава основание на съда да приеме, че искът на застрахователя, суброгирал се в правата на изпращача, за осъждане на ответника като превозвач да му заплати на регресно основание обезщетение за вреди на изпращача – недоставено мобилно устройство, е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При недоказаност на иска за главница се явяват неоснователни и претенциите за лихви – мораторна такава и законовата за забава от датата на 5 сезиране на съда.

Съдът е сезиран с искане по чл.78, ал.3 от ГПК от ответника и разноски са му дължими при този изход на делото. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1173.49 лева, но при стореното възражение то следва да бъда присъдено в размер от 300 лева по смисъла на чл.7, ал.1, т.1 от НМРАВ като съдът съобразява и делото от фактическа и правна страна/

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.373 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) иска на Застрахователно дружество ФИРМА, ЕИК ***** със седалище АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори чрез адв. Д. спрямо ФИРМА, ЕИК *****, със седалище в гр.С. и адрес на управление: АДРЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 162,83 лева – незаплатен остатък от платено застрахователно обезщетение за увредена (загубена ) стока на трето по делото лице – ФИРМА ЕИК 203484551 по застраховка ‚Товари по време на превоз“ с полица с № 30700100002541 и щета с № 0700077401/ 22.01.21г. за възникнало застрахователно събитие на 03.09.2020г. при превоз на стоки – едно пале с общо 493 броя мобилни телефона ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 9,86 лв. – като вземане за мораторна лихва върху главницата за периода от 28.01.2021г. до 02.09.2021г. и