Акт от 12.08.2020, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 95/2020
- Подписан
- 12.08.2020
- В сила
- 01.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 117 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 55 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 55 ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
Р Е Ш Е Н И Е № 152
Гр. Сливен, 12.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 95 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 117 и сл. от КСО.
Образувано е по жалба от С.С.С. ***, ЕГН ********** срещу Решение № 1040-02-15/05.02.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 5104-02-1/03.01.2020 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната трудова злополука с № 5101-02-69/01.06.2018 г. на ТП на НОИ – Бургас, не се приема за трудова.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради противоречие с материалния закон и допуснати при издаването му процесуални нарушения. Оспорващият изразява несъгласие с мотивите на административния орган. Твърди се, че разследването на злополуката е извършено формално и повърхностно, съставляващо съществена нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснато било от органа нарушение по чл. 35 от АПК, довело до опорочаване на процедурата. Разследващият орган не бил разпитал свидетели в хода на производството – колеги на С., които присъствали при злополуката. От представените трудов договор и длъжностна характеристика ставало ясно, че в кръга на служебните задължения на С. е извършването на основни работи по поддръжката на железен път и съоръженията в района на съответния железопътен участък. Именно такива дейности били извършвани от него по време на злополуката – при смяна на релси в междугарието Ш. – Г.. Злополуката станала в работно време – в 10.35 ч. в присъствието на колеги, като незабавно след това пострадалият С. бил откаран в Спешна помощ, а впоследствие – и в СХБАЛ „А. П.“- С., където му били извършени допълнителни медицински интервенции. Неправилно административният орган обсъдил само издадените болнични листове и решения на ТЕЛК и НЕЛК по повод същите, като на практика създадената ситуация била за липса на болничен лист от деня на злополуката - 28.05.2018 г. до 29.06.2018 г. Въпреки липсата на болничен лист и противоречието в последващата медицинска документация, органът игнорирал тези празноти и постановил обжалваното решение. Счита, че при съществуващото противоречие е следвало да се назначи медицинска експертиза, в каквато насока настоявал многократно пред ТП на НОИ – Бургас. Счита още, че болничният лист не е единственият медицински документ, с който може да се установи настъпило травматично увреждане. Допусната била и грешка в името на жалбоподателя, като в оспореното решение бил вписан като „С. Д. Й.“. Твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55 ал. 1 от КСО: настъпило внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, увреждането е довело до неработоспособност и е настъпило през време и във връзка и по повод извършваната работа. Моли съда да отмени решението на Директора на ТП на НОИ – Бургас и приеме за трудова декларираната от С.С.С. злополука.
В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. М. ***, която поддържа жалбата.
Заявява, че от свидетелските показания се установило, че преди настъпване на злополуката С. не е претърпявал други инциденти, а злополуката е единствено и на нея се дължат травматичните увреждания. Установено било още от доказателствата, че след инцидента жалбоподателят е откаран по спешност в Спешна помощ и след това в болница „А. П.“, където е хоспитализиран и подготвен за извършване на операция, извършена в деня на инцидента. Увреждането било получено по време на работа и довело до неработоспособност на С.. Издаването на болнични листове не било елемент от фактическия състав на трудовата злополука и било недопустимо поради допуснати технически грешки или други причини по издаването на болничните листове и решенията на ТЕЛК и НЕЛК за отмяна на медицинските документи да е в ущърб на пострадалото лице и да накърнява неговите права. Моли съда да признае злополуката за трудова. Претендира разноските в производството.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание заинтересованата страна Поделение железопътна секция – Бургас, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят С. работел в ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ като работник поддържане железен път и съоръжения към жп участък Сливен. На 28.05.2018 г. при смяна на железопътни релси в междугарието Ш. – Г., км. 279+400 около 10:35 часа по време на работа колега на С. – Х.Х. работел с тирфоногаечна машина, а самият С. зад него отстранявал стегателните комплекти за демонтиране на релсата. Машината отскочила и ударила в л. г.С., правейки порезна рана на същия. С. бил откаран в Спешно отделение в Сливен. Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в 11:45 ч. д. С. приела пациента с порезна рана на л. г., направила обработка на раната и ТАП, след което С. напуснал отделението на Спешна помощ в 11:55 ч. В цитирания лист за преглед на пациент в КДБ/СО в графа „Заключение при прегледа/наблюдението/ в КДБ/СО д. С. маркирала липса на необходимост от болнично лечение. Непосредствено след напускане на Спешна помощ същият отишъл в СХБАЛ „А. П.“, където бил хоспитализиран по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“. Според медицинската документация, според снетата от самия пациент анамнеза, С. преди два дни си е наранил лява подбедрица – над глезена, раната и подбедрицата са отекли и се зачервили, има постоянна болка, трудно се придвижва и постъпва за хирургично лечение.
Поставената на пациента диагноза била „Д. у. л.и. на к. и п. т.(ф. к. с.)“.
Според представената Епикриза на С., извършена била хирургична интервенция, при която е извършена широка ексцизия на кожната лезия и прилежащите тъкани, изрязан били некрозите и девитализирани тъкани и крусти. Видно от приобщената към доказателствата ИЗ № *** на пациента С., освен горецитираната анамнеза, снета по негови данни, дежурният лекар вписал като обективно състояние инфектирана рана 4/2 см. Отзад на глезена с умерено гноене и малки некрози. При дехоспитализацията на пациента бил издаден първичен болничен лист № Е20176307466 за отпуск от 28.05.2018 г. до 29.06.2018 г., с посочена диагноза „……“, причина за неработоспособността – злополука – трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО. Работодателя провел разследване на злополуката, резултатите от което били обективирани в Протокол № ЗБР-01/31.05.2018 г. и на 01.06.2018 г. декларирал трудова злополука пред ТП на НОИ. Образуваното пред ТП на НОИ – Бургас производство приключило с Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г. на длъжностно лице, което не приело злополуката за трудова, предвид това, че диагнозата по болничен лист Е20176307466 не кореспондира с представената декларация за трудова злополука и съпътстваща документация. Разпореждането влязло в сила като необжалвано, а подадената молба за преразглеждане на влязлото в сила разпореждане от 01.08.2019 г. била отхвърлена, като с Решение № 1040-02-91/12.08.2019 г.
Директорът на ТП на НОИ – Бургас отказал възобновяване на административното производство. Това решение било предмет на съдебно оспорване, като с Определение № 15588/18.11.2019 г. по адм.д. №
12557/2019 г. Върховният административен съд отменил първоинстанционния съдебен акт, атакуваното административно решение и върнал преписката на ТП на НОИ – Бургас за възобновяване на производството. С Решение № 1040-02-159/03.12.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Бургас възобновил административното производство и отменил горното разпореждане, като върнал преписката за ново произнасяне от длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО. В хода на проведено производство по обжалване на издаваните на С. болнични листове се установява, че цитираният по – горе болничен лист № Е20176307466/30.05.2018 г. е анулиран, а с влязло в сила ЕР № 3484/20.08.2019 г. ТЕЛК е дал указания на ЛКК за издаване на нов болничен лист за периода 28.05.2018 г. до 29.06.2018 г. с посочена причинна връзка – общо заболяване. Анулиран е и болничен лист № Е20176307528/30.05.2018 г. за период 28.05.2018 г. – 26.06.2018 г., издаден с друга диагноза.
На 03.01.2020 г. длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО постановило Разпореждане № 5104-02-1, с което не приема декларираната злополука, станала със С.С.С. за трудова. Органът приел, че описаната травма в ИЗ № ***, за която се дава временна неработоспособност на С.С. се е получила два дни преди декларираната на 01.06.2018 г. злополука. Срещу това разпореждане била подадена жалба вх. № 5101-02-69/23.01.2020 г., като по жалбата сезирания Директор на ТП на НОИ – Бургас се произнесъл с Решение № 15/05.02.2020 г., с което оставил в сила разпореждане № 5104-02-1/03.01.2020 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас. Административният акт бил връчен на заинтересования С.С., чрез неговия пълномощник на
10.02.2020 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, постъпила при административния орган на 25.02.2020 г.
В хода на съдебното дирене са разпитани като свидетели колеги на С., като свид. Х. заявява, че при работа с тирфоногечната машина, същата е отскочила и ударила С., т.е. по време на работа, след което отвели ранения работник в болница, като не е чувал пострадалия да е бил порязан преди този инцидент. В същата насока са и показанията на свид.
П. и свид. С..
По делото е изготвена и приета, без да е оспорена от страните по предвидения законов ред еднолична съдебно – медицинска експертиза от лекар с медицинска специалност по травматология, която съдът кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно експертизата, при посещението на С. в Спешно отделение в 11:45 ч. с поставена диагноза „порезна рана в областта на лява г.с.“ е била извършена първична хирургична обработка и антитетанична профилактика; от ИЗ № *** на СХБАЛ „А. П.“ се установява, че на 28.05.2018 г. в 12:40 ч. С. е хоспитализиран по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“, с анамнеза „преди два дни си наранил лява подбедрица над глезена, раната и подбедрицата отекли и се зачервили, постъпва на хирургично лечение“; отразеният в ИЗ статус е „на лява подбедрица мокреща рана 3/5 см., гноене и малки краеви некрози“. От епикризата при статуса – лява подбедрица 3/5 см., гноене и малки краеви некрози, като в същия ден от оперативен протокол № 483 се установява, че в 14:00 ч. под интравенозна анестезия е извършена ексцизия на кожната лезия, подлежащи и прилежащи тъкани, ексцизия на девитализираните тъкани и крусти, с диагноза при изписването на
30.05.2018 г. „Флегмона крусис синистри“. При извършен непосредствен преглед на С. на 02.07.2020 г. експертът е установил ц.в областта на ляво Ахилесово сухожилие около 3 см., а в областта на ц. незначителни сраствания на меките тъкани при запазени движения на лява глезенна става и пръстите на лявото ходило. Експертът дава заключение, че механизмът на увреждането най – вероятно е удар с тъп, твърд предмет, в резултат на което се получава разкъсно контузна рана, при която е засегната само кожата. Съгласно заключението, раната в областта на лява г. с. води до временна нетрудоспособност, но в никакъв случай 60 дни, видно от издадените болнични листове; при рана в областта на крайниците, когато е засегната само кожата, възстановителният период е между 15 и 20 дни. Експертът заключава, че от показанията на свидетелите може да се каже, че увреждането е получено през време и по повод на извършената работа.
Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbb829fd-0370-466c-af5b-d1c68f6b1ce1