Решение № 2401 от 30.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2401 гр. Варна, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110116173 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Р. С. С. твърди, че на 05.03.2018 г. в гр. ***********“ до магазин „****“ Л. С. С., като водач на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, собственост на В. К. Г., нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като се е движила с несъобразена скорост и блъснала спрялото МПС „Опел“, рег № *******, собственост на Л. С., управлявано от ищеца, което придвижвайки се от удара напред, се блъснало в спрялото пред него МПС, рег. № *******. При сблъсъка били нанесени материални щети на лекия автомобил „Опел“, рег. № *******, и неимуществени вреди на неговия водач. Заявява, че между „З. О.-З.“ АД и собственика на лекия автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № 23/117000786733, валидна към датата на застрахователното събитие.

Ищецът сочи, че за вредите по управлявания от него лек автомобил при ответното дружество била образувана преписка по щета № 0410-1800062/2018 г., по която застрахователят определил обезщетение в размер на 1031.89 лева, което било преведено на 05.06.2018 г. на увреденото лице собственик на автомобила.

Заявява, че вследствие на ПТП получил следните телесни повреди: напрегната и болезнена шийна мускулатура - двустранно, ограничени и болезнени движения в шията, палпаторна болезненост, засилваща се при движение но задната повърхност на гръдния кош, в областта на двете лопатки 1 и двустранно по гръбначния стълб, съпроводени с мозъчно сътресение, загуба на съзнание, продължително главоболие, болки във врата и гърба, виене на свят, повръщане и безсъние. Поддържа, че след настъпване на ПТП в продължение на повече от два месеца изпитвал болки в областта на главата, гърба и кръста.

Сочи, че в деня на инцидента бил консултиран от неврохирург и му бил издаден болничен лист за домашен стационар за 14 дни. Впоследствие посетил и съдебна медицина и му били направени изследвания. Твърди, че в тази връзка извършил медицински разходи в общ размер от 70.80 лева, от които 40 лева – за медицинската експертиза, 5.80 лева – за извършени прегледи и 25 лева – за лекарства.

Ищецът поддържа, че не се е чувствал добре повече от година, като през първите месеци се движел трудно поради болка в областта на гърба и кръста.

Твърди, че и към настоящия момент не се е възстановил напълно, като изпитва често главоболие, страда от безсъние, изпитва затруднения при движения в гърба и кръста, както и болки при продължително седене или стоене, чувства скованост и дискомфорт. Мислено се връща към инцидента и го преживява отново, като изпитва ужас при приближаване на МПС зад превозното средство, което управлява или в което пътува. Сочи, че поради преживения стрес от ПТП около година не е управлявал лично МПС, като и към момента изпитва притеснение при управление на МПС и при пътуване в превозно средство, дори и управлявано от друг водач.

Сочи, че по предявена спрямо застрахователя извънсъдебна претенция е образувана преписка по щета № 0411-180-0017-2022 г. Твърди, че с писмо от 21.11.2022 г. застрахователят му изискал констативен протокол с пострадали лица или служебна бележка от МВР, от която да е видно, че е пострадал в посоченото ПТП. Сочи, че на 24.11.2022 г. депозирал ново заявление пред застрахователя, в което навел твърдения, че претърпените от него болки и страдания от ПТП от 05.03.2018 г. се установяват от приложените към заявлението медицинско удостоверение и амбулаторни листи. Поддържа, че обстоятелствата във връзка с настъпването на процесното ПТП са отразени в Протокол за ПТП № 1661849 от 05.03.2018 г., който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179. ал. 1 от ГПК и установява по несъмнен начин факта на настъпване на ПТП, участниците в него, механизма му и видимите по превозните средства щети. Сочи, че ответникът отказал да му изплати застрахователно обезщетение.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми:

1) сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено на 05.03.2018 г. в гр. Варна, на бул. „*******“ до магазин „****“, от водача на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 05.03.2018 г. до окончателното 2 изплащане на задължението;

2) сумата от 70.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени медицински разходи, причинени вследствие на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заплащането им – 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е постановил законосъобразен отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото не са му били предоставени достатъчно доказателства, от които да се установяват основанието на претенцията и размера на вредите. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на ПТП, респективно 07.03.2018 г., като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните законни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 05.03.2018 г. до 09.12.2019 г. и върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 07.03.2018 г. до 09.12.2019 г.

Ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, за срок от 11.03.2017 г. до 10.03.2018 г. Излага, че Р. С. е подал до дружеството заявление вх. № 99-6459/08.11.2022 г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него вреди, въз основа на което е образувана щета № 0411-180-0017-2022. В рамките на същата е изискан констативен протокол с пострадали лица или служебна бележка от МВР, от която да е видно, че Р. С. е пострадал в посоченото ПТП от 05.03.2018 г. Твърди, че ищецът не е представил изисканите документи, като със заявление с вх. № 99-6841/24.11.2022г. същият е настоял, че посочената от застрахователя причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията се установявала от представените медицински документи. Поддържа, че свиканата от застрахователя комисия е взела решение да не бъде изплатено обезщетение поради липсата на достатъчно доказателства, които да установяват основателността на претенцията, за което ищецът бил уведомен.

Навежда доводи за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и телесните увреждания на ищеца, като оспорва същата да може да се установи посредством медицинско удостоверение и амбулаторни листи. Сочи, че в протокола за ПТП не е отбелязано наличие на пострадали лица. Счита, че не е изяснен механизмът на ПТП и причините за настъпването му. Оспорва същото да е причинено единствено поради виновното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е бил без предпазен колан. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания и намира размера на предявената претенция за завишен. Поддържа, че 3 разходите за медицинска експертиза не подлежат на обезщетяване от застрахователя.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност – да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 05.03.2018 г. в гр.

Варна, на бул. „*******“ до магазин „****“ е настъпило ПТП между управлявания от ищеца лек автомобил „Опел“ с ДК № ******* и лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, управляван от Л. С. С., за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, оформена в застрахователна полица № BG/23/117000786733 от 10.03.2017 г. със срок на действие от 11.03.2017 г. до 10.03.2018 г.; че ищецът е подал до ответника заявление с вх. № 99-6459/08.11.2022 г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него вреди, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0411-180-0017-2022; че с писмо с изх. № 99-6716/21.11.2022 г. застрахователят е изискал от ищеца допълнителни доказателства; че застрахователят е отказал да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, за което го е уведомил с писмо с изх. № 99-6975/01.12.2022 г.

Настъпването на процесното ПТП се потвърждава и от приложения към исковата молба протокол за ПТП /л. 7/, в който са описани видимите щети по леките автомобили, както следва – в предната част на л.а. „Мерцедес“ и е предната и задна част на л. а. „Опел“.

Към писмените доказателства по делото е приобщено медицинско удостоверение, издадено на 07.03.2018 г. след извършен преглед на ищеца Р.

С. /л. 9/. Съдебният лекар е отразил следното обективно състояние: шийната мускулатура двустранно е напрегната и болезнена, движенията на шията са ограничени и болезнени, по задната повърхност на гръдния кош, в областта под двете лопатки и двустранно от гръбначния стълб се установява палпаторна болезненост, засилваща се при движение. Отразено е, че се касае за мозъчно сътресение, контузия на шията и гръдния кош, които в своята съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съгласно заключението на съдебния лекар описаните травматични вреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удар на главата в областта на тила, силно, внезапно движение на шията, удар на задната повърхност на гръдния кош, като кореспондират с описания от ищеца механизъм.

Представени са амбулаторни листи от извършени прегледи на 07.03.2018 и 14.03.2018 г. /л. 11-13/.От съдържанието им става ясно, че на 07.03.2018 г. ищецът е провел консултация с неврохурург, а на 14.03.2018 г. – 4 с неврохирург и невролог, като му е поставен диагноза „мозъчно сътресение“, насочен е към извършване на ЕЕГ и му е предписано медикаментозно лечение.

Видно от приложения на л. 14 от делото болничен лист, Р. С. е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 07.03.2018 г. до 20.03.2018 г.

Ищецът е представил в оригинал фискални бонове за заплащане на следните суми: 40 лева на 07.03.2018 г. в полза на МБАЛ „**“, 2.90 лева на 07.03.2018 г. в полза на д-р С. Д.. и 2.90 лева на 14.03.2018 г. в полза на д-р Румяна Аврамова.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведените автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

В заключението по автотехническа експертиза механизмът на процесното ПТП е описан по следния начин: на бул. „*******“, срещу магазин „****“ лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“, рег. № *******, управляван от Л. С., при движение посока центъра на гр. Варна с несъобразена с пътната обстановка скорост, се блъска с предната си част в задната част на спрелия в колона с автомобили лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № *******, управляван от Р. С.. При удара последният е отхвърлен напред и се блъска с предната си част в задната част на МПС с рег.

№ *******. Вещото лице, въз основа на констатираните увреждания на лекия автомобил „Опел“ изразява становище, че скоростта на лекия автомобил „Мерцедес“ в момента на удара е бил 30 км/ч, като вероятно преди това е била по-висока и в момента на удара автомобилът е бил в процес на аварийно спиране. Сочи, че водачът на лекия автомобил „Опел“ не е могъл да предотврати ПТП, тъй като пред него е имало друг автомобил. Излага, че при удара управляваният от ищеца автомобил е бил изместен напред по посока на движението на автомобила, който го блъска. При това изместване тялото на водача е било ударено от гърба на седалката и нейните елементи /опора за главата/ в посока отзад напред. Предпазният колан удържа тялото на водача от политане напред и съприкосновение с волана и другите елементи от интериора на автомобила, но не и от удари отзад. В този смисъл, дори водачът да е бил с поставен предпазен колан той не би предотвратил констатираните наранявания. Липсата на травми по предната част на тялото дава на вещото лице основание да заключи, че ищецът е бил с правилно поставен технически изправен предпазен колан.