Определение № 1084 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1084 гр. София, 22.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1, т.1 от ГПК.

С молба вх.№ 8465/27.03.2025 г. Държавно предприятие „Научнопроизводствен център“ е поискало от съда да изменени в частта за разноските Определение № 708/13.03.2025 г., постановено по гр. дело 20251000500668 по описа на Апелативен съд София като осъди Д. Б. Я. да му заплати сумата от 1920 лева, направени по делото разноски, представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение по делата пред СГС и САпС.Поддържа, че в първоинстанционното дело били представени доказателства за заплатен от Държавно предприятие „Научно- производствен център“ адвокатски хонорар в размер 1200 лева с ДДС, а по настоящото дело – за заплатено възнаграждение в размер 720 лева с ДДС. Към молбата са представени доказателства за уговарянето и плащането на поисканите разноски.

Ответникът Д. Б. Я. оспорва молбата и моли въззивния съд да я остави без уважение. Счита размера на възнаграждението прекомерен.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира следното от правна страна:

С Определение № 708/13.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 668/2025 г. на САС е потвърдено определение № 20653/19.12.2024 г. по гр.д.№ 109059/2024 г. Софийски градски съд, I-22 състав, с което съдът е върнал на основание чл.130 от ГПК исковата молба, подадена от Д. Б. Я. срещу Държавно предприятие „Научно- производствен център“.

Въззивният съд се е произнесъл, след като е сезиран с частна жалба от страна н а Д. Б. Я., по повод на която ответникът по нея Държавно предприятие „Научнопроизводствен център“, чрез адв. В. К. е подал аргументиран отговор, с който я е оспорил и е поискал обжалваното определение да бъде потвърдено. С отговора е поискано да бъдат присъдени направените в производството по делото разноски съобразно приложен списък и доказателства.

Представена е фактура от № 748/28.01.2025 г., издадена от адв. В. К. към Държавно предприятие „Научно- производствен център“ за адвокатски хонорар по отговор на частна жалба, подадена от Д. Б. Я. срещу определение № 20653/19.12.2024 г. по гр.д.№ 109059/2024 г. Софийски градски съд, I-22 състав в размер 720 лева с ДДС като не са 1 представени доказателства за заплащане на сумата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

I./ По молбата за присъждане на направените в настоящото производство разноски:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото.

Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за разноски с окончателния си акт, той го допълва по инициатива на страната, като присъжда направените и доказани разноски в производството съобразно изхода на спора /чл. 248 ГПК, чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК/.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът.

Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

По аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, в случай на отхвърляне на иска разноските се понасят от ответника, ако последният с поведението си е дал повод за инициирането на съдебния спор. Следователно отговорността за разноски в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника по делото – чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 от ГПК. Отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права.

В процесния случай по делото е установено, че производството по частната жалба, подадена от ищеца Д. Б. Я. е разрешено като съдът я е оставил без уважение.

Следователно не може да се приеме, че ответникът по частната жалба с поведението си е дал повод за неговото завеждане. Следователно право на разноски по делото има ответника Държавно предприятие „Научно- производствен център“, което е заявило искане за присъждането им и е представило списък по чл.80 за разноските като претенцията касае адвокатското възнаграждение на представителя на ответника.

Съгласно т.1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска 2 услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл.78, ал.5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им.

По въпроса за доказването Върховният касационен съд е приел, че същото трябва да е пълно, т.е. документално установено плащане на възнаграждението за адвокат.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В случая от приложената фактура към отговора на частната жалба се установява, че е уговорено възнаграждението да бъде заплатено по банков път.

Доказателства за такова плащане обаче не са представени преди произнасянето на съда.

Такива са представени едва с молбата по чл.248 от ГПК. Действително с чл.36, ал.4 от ЗА е предвидена възможност за отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение – при постигнато съгласие то да се заплати в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.

Настоящото производство е инициирано с подаването на частна жалба от страна на Д. Б. Я.. Същата е изпратена на ответника Държавно предприятие „Научнопроизводствен център“ и последният е разполагал с възможност да изрази становище по нея и да заяви претенцията си за присъждане на направените разноски, както и да представи доказателства за реалното им извършване. Същият е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок и е заявил искане за присъждане на разноските в настоящото производство като е представил и доказателства за уговарянето на разноските но не и за тяхното реално извършване. Както вече беше отбелязано, ответникът може да представи доказателства за сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. /така Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК/ В случая ответникът е представил с молбата по чл.248 от ГПК или след произнасянето на съда по съществото на правния спор в настоящата инстанция.

Предвид изложеното и с оглед представянето на доказателства за заплащане на уговорения хонорар извън процесуалните срокове, съдът намира, че молбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение.

3

II./ По отношение искането за присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство.

Страната в гражданския процес може да се защити срещу липсата на произнасяне по искането й за разноски и срещу неправилното присъждане на разноски единствено по реда на чл.248 от ГПК, съгласно който в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата определя като адресат и компетентен да разгледа молбата по чл.248 от ГПК съдът, който е разглеждал делото. В процесния случай компетентен да се произнесе по искането на Държавно предприятие „Научно- производствен център“ за присъждане на разноски в първоинстанционното произвовдство е съдът, който е разглеждал това производство.

В посочената част искането към въззивния съд, заявено с молбата по чл.248 от ГПК е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 8465/27.03.2025 г. на Държавно предприятие „Научно- производствен център“ в частта й по искането с правно основание чл.248 ГПК за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 8465/27.03.2025 г. на Държавно предприятие „Научно- производствен център“ в частта по искането с правно основание чл.248 от ГПК за присъждане на разноски по гр.д.№ 109059/2024 г. Софийски градски съд, I22 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в 1седмичен срок от съобщаването му на страните.