Решение № 19585 от 28.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19585 гр. *****, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от Г. К. Г.А Гражданско дело № 20221110138516 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 346,44 лв., представляваща суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по полица № 440120271002519 за щети по л.а. „Рено“, модел „Модус“, с ДК № *********, собственост на А.С.Ф., причинени при ПТП на 13.06.2021 г., около 17:00 часа в гр.*****, при движение по ул. ******** до пресечката с ул. ******, където Д. Ф., като водач на увреденото ППС попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, включващо и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско” и във връзка с образувана щета № 44012132117003, образувана във връзка с горепосоченото ПТП е заплатил сумата от 331,44 лв. – по банковата сметка на автосервиза, извършил ремонта. Твърди, че отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът ***********, предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДП и ангажиране на гаранционнообезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът бил канен с регресна покана да възстанови заплатената сума, както и ликвидационни разноски, но не постъпило заплащане, което и продиктувало правния му интерес от предявяване на иска. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *********** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеното вземане. Твърди, че са недоказани твърденията на ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на същото, като посочва, че на територията на СО не съществува ул. ********. Посочва, че не е представен Протокол за ПТП. Оспорва наличието на дупка на процесния пътен участък. Ако съдът приеме иска за доказан по основание моли за намаляване размера на обезщетението, като в тази връзка прави възражение за съпричиняване, поради неположена грижа от страна на водача на ППС, изразяваща се в управление на ППС с несъобразена с пътния участък скорост. Оспорва да е възникнал регрес в полза на ищеца и за ликвидационните разноски. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява се от 1 адвокат Б., който поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Ответникът ************, редовно призован се представлява от юрисконсулт М., който поддържа отговора на исковата молба и направените с него оспорвания и моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да установи осъществяването на следните релевантни за спора факти и обстоятелства: сключен застрахователен договор при ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско” за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, в срока на застрахователното покритие и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, настъпили вреди от това събитие, причинна връзка между него и вредите, застрахователят по имуществена застраховка да е изплатил обезщетение за обезщетяване на вредите на уреденото ППС, причинени вследствие застрахователното събитие.

Страните спорят по механизма на ПТП и причинно следствената връзка между ПТП и вредите.

По делото е прието уведомление за щета 44012132117003 по полица Каско + 44012271002519, като в него по изявления на водача на л.а. марка „Рено“, модел „Модус“ с ДК № ********* – Д. Г. Ф. е посочено, че на 13.06.2021г., в 17:00 часа, същият движейки се в ж.к. ************, на ул. ********, до пресечката на ул. ***************, гр.*****, преминал през необезопасена дупка, покрита с вода.

По делото не е представен протокол от ПТП, като не се твърди такъв да е съставян, но липсата на изготвен такъв официален документ сам по себе си не препятства установяването на ПТП със събраните по делото доказателства. По силата на законовата делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т. 4 от посочената наредба, в приложимата й редакция преди доп. ДВ, бр. 19/28.02.2017 г., е предвидено, че не се посещават от органите на МВР - Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглежданият случай.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства на страната на ищеца, чрез разпит на свидетеля Д. Г. Ф., управлявал процесното ППС в деня произшествието. От показанията му се установява, че л.а. марка „Рено“, модел „Модус“ с ДК № ********* към датата на ПТП е управляван от него, а към днешна дата е управляван от съпругата му. В показанията си същият възпроизвежда, че минал през дупка на ул.

*********** (с предходно име ********), вследствие на което се е счупила предната броня на автомобила. Посочва, че дупката представлявала пропаднал канал, но не си спомня размерите й.

Изслушаната САТЕ е онагледила, че по опис на застрахователя щетите по процесното ПТП са тониране, подмяна на спойлер на предна броня и облицовка на предна броня, като в тази връзка експертизата съответства на приетите по делото калкулация по претенция № 44012132117003 и фактура № 0000002264/16.07.2021г. На следващо място обаче, вещото лице изрично е посочило, че след детайлна справка на картите на гр.*****, ул.

******** е преименувана на ул. ***********, както и че същата не се пресича с ул. ******, 2 което не дава възможност да се локализира точното място на настъпване на ПТП, а в допълнение посочва, че дупка с дълбочина 20-25 см и достатъчна ширина да пропадне предното колело на автомобила, би могла да доведе до описаните увреждания на процесния автомобил.

Съдът съотнасяйки експертното мнение на вещото лице с показанията на свидетеля Д. Г. Ф., дадени както пред застрахователя, така и пред съда, които са единствените доказателства за установяване мястото на ПТП, неговия механизъм и причинноследствената връзка между него и вредите, намира, че от тях не се установяват в цялост, при условията на пълно и главно доказване по смисъла на ГПК, мястото на ПТП, обстоятелствата по механизма на ПТП, както и причинната връзка между ПТП и вредите, като за последната САТЕ не взема категорично становище, а прави единствено предположение каква дупка би могла да бъде причина за увреждането, като вещото лице изрично посочва, че след детайлна справка на картите на гр.*****, ул. *********** (с предходно име ********) не се пресича с ул. ******, което не дава възможност да се локализира точното място на настъпване на ПТП.

С оглед гореизложеното и в частност липсата на локализация на мястото на ПТП и размерите и вида на твърдяната необезопасена неравност, съдът намира, че не се установи по делото по един категоричен начин твърдението на ищеца за механизма на ПТП и причинно следствената връзка между него и вредите, както и мястото на ПТП, като само на това основание искът следва да бъде отхвърлен, без да е нужно с цел процесуална икономия съдът да обсъжда по същество останалите факти и обстоятелства по предмета на доказване.

По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника. На ответника съобразно цената на иска, правната и фактическа сложност на делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или на ответника следва да му се присъдят разноски в размер на 200,00 лева.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК ************* срещу ************, БУЛСТАТ ************, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1,т.2 от КЗ, за сумата в размер на 346,44 лв., представляваща суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по полица № 440120271002519 за щети по л.а. „Рено“, модел „Модус“, с ДК № *********, собственост А.С.Ф., причинени при ПТП на 13.06.2021 г., около 17:00 часа в гр.*****, при движение по ул. ******** до пресечката с ул. ******, където Д. Ф., като водач на увреденото ППС попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, включващо и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва за периода от 18.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

О С Ъ Ж Д А /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на ************, БУЛСТАТ ************, сумата в размер на 200,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4